Едно съдебно решение от 6 октомври отбеляза края на 15-годишна ера и началото на време на законова несигурност и потенциално фрагментиране на интернет.

Европейският съд в Люксембург обяви за невалидно т.нар.споразумение Safe harbor между ЕС и САЩ, с което се принуждават над 4400 компании, включително Facebook и Adobe, да търсят алтернативни начини за пренос на лични данни през Атлантика. С подписването на трансатлантическото споразумение за обмен на данни американските компании гарантират, че спазват европейските стандарти за защита на личните данни. С обявяването на споразумението за невалидно Европейският съд на практика заяви, че те изобщо не ги спазват.

Това решение може да се отрази и върху други 11 споразумения за обмен на данни, които ЕС има с други страни, като Канада и Израел например. Те също може да бъдат обявени за невалидни. Освен това някои европейски страни, като Франция и Великобритания, имат програми за следене, наподобяващи на тези в САЩ, така че може да се оспорят и национални закони.

"Компаниите сега нямат много алтернативи. Фактът, че



властите са се произнесли, но неясно,



също е проблем", казва Моника Кушевски, адвокат по защита на информацията в брюкселския офис на Covington & Burling. САЩ и ЕС в момента договарят в спешен порядък нови условия за "по-сигурна зона за сигурност". Еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова отива във Вашингтон в средата на ноември за разговори по темата с американския министър на търговията Пени Прицкър. Ако обаче до януари не се стигне до подходящо споразумение със САЩ, службите за защита на данните в страни от ЕС заплашват да предприемат координирани действия в резултат на решението на Европейския съд.

В същото време множество компании признават, че не знаят как да действат в новите условия след съдебното решение. След него обвиненията в протекционизъм се надигнаха и от двете страни на Атлантическия океан. Белият дом обяви, че е "разочарован" и разтревожен за икономическите последствия. Решението е поредният епизод от дълга поредица нападения срещу САЩ от страна на европейските политици, коментира Крис Шърууд, шеф на отдел "Публична политика" в базираната в Полша компания "Алегро".

И Европейската комисия понесе удар върху репутацията си. Тя защитаваше споразумението за обмен на данни със САЩ, въпреки че съдът обяви, че то не отговаря дори на стандартите, заложени в евродирективата за събиране на данни.

От друга страна обаче, решението се възприема като



победа за гражданските права



и техните защитници и активисти и бе приветствано в "Туитър" от самия Едуард Сноудън. Отчасти и заради това адвокатите на защитата на данните са песимисти, че Safe harbor 2.0 ще даде по-голяма защита на европейците, без да се направят съществени промени в американския закон.

"Не може да има Safe harbor-плюс в настоящата правна среда", твърди Ян Филип Албрехт, евордепутат от "Зелените" и зам.-шеф на комисията по гражданските свободи в ЕП. Но американската правна среда може би ще се промени. Миналата седмица Камарата на представителите одобри Judicial Redress Act - закон, който



разширява защитата на личната неприкосновеност



на гражданите на страните, съюзници на САЩ. Законът предстои да се гласува в Сената.

При всички случаи много бързо трябва да се подготви нова правна рамка, защото преносът на данни в момента няма правна защита и за компаниите няма гратисен период за прилагане на нови механизми. ЕС иска да постигне ново споразумение час по-скоро, каза миналата седмица Гюнтер Йотингер, еврокомисарят по цифровата икономика и цифровото общество. "Не съм сигурен, че нашите американски партньори имат желание да приемат всички ограничения, наложени от Европейския съд", добави той. Ден по-късно американската министърка Прицкър заяви, че "Еврокомисията изглежда не споделя нашето разбиране за спешност".

А през това време повечето компании са на тъмно.

Повече от две седмици след решението говорител на Autodesk съобщи по електронната поща, че софтуеърната компания все още чака "допълнителни указания от европейските регулатори за това как ще се прилага решението на съда". Засега Autodesk "продължава да спазва принципите от предишното споразумение". Обаче компаниите, които са разчитали единствено на анулираното от съда споразумение за обмен на данни, могат да станат обект на съдебно преследване.

На 14 октомври представителите на хайтек индустрията се срещнаха с ключови комисари и ги призоваха да гарантират, че националните служби за защита на данните в страните членки ще приложат съдебното решение последователно и синхронизирано. Гиганти като Airbnb и Facebook твърдят, че няма да бъдат особено засегнати от решението, защото



разчитат и на други законни механизми



Но за много други по-малки компании решението на съда дойде като гръм от ясно небе. "Нямах никаква представа, че такова нещо се случва", каза Пол Маккланахан, партньор в Boston Research Group, в деня на обявяване на решението. Тази седмица германските власти спряха да издават разрешителни за приложения за трансфер на данни към САЩ. Други национални власти не са предприели такива действия. Така германските компании нямат почти никакви законови механизми да изнасят данни към САЩ. Регулаторът освен това обяви, че ще забрани всички трансфери на данни, които все още се основават на отмененото споразумение.

Агенциите за защита на информацията получиха тези правомощия в резултат на решението по делото, заведено от австрийския студент по право, превърнал се в активист за защита на личните данни, Макс Шремс, който безуспешно се опита да накара ирландския регулатор да разследва трансфера на личните му данни във "Фейсбук" към САЩ след разкритията на Едуард Сноудън през 2013 г. Миналата седмица ирландски съд се произнесе, че националният регулатор е задължен да разследва преноса на данни от "Фейсбук" в САЩ. Или поне трябва да се престори, че прави нещо, коментира Шремс.