Детските у нас са символични, не стигат да се покрият елементарни разходи като месечната такса за детската градина. Това най-често казват родителите, ако бъдат попитани за размера на семейните помощи за деца у нас. От няколко години държавата имитира нещо като демографска политика, давайки различни надбавки според поредността на детето. Досега явно се стимулираше второто дете, за което се полагат 50 лв., при 35 лв. за останалите. Сега на дневен ред идва третото дете. За три деца родителите им вече ще вземат общо 10 лв. повече. "Добра" новина има и за семействата с едно дете - то ще взема цели 2 лева повече на месец. За две деца обаче няма да има увеличение.

Дали социалното министерство очаква да предизвика бейби бум с тези 2 или 10 лв.? Никой не знае, защото предложението бе направено в типичен за кабинета стил - без мотиви защо точно такова е увеличението и какво следва да постигне то. Без разчети с колко ще се увеличават разходите за тази социална програма и какво следва да постигне тя. Нейният бюджет никак не е малък - 400 млн. лв. на година. Проблемът е, че раздаваните чрез нея помощи не променят почти нищо в семейния бюджет. От това ще продължат да страдат най-вече бедните семейства - тези наистина в нужда, за които 50-60 лв. могат да са разликата между това детето им да ходи или не на детска градина. Те са заложници на инерцията да се разширява все повече достъпът до надбавки, които на теория са вид социално подпомагане.

По отношение на достъпа до помощите министерството направи



една крачка напред и върна две назад



Първата голяма промяна, която би следвало да доведе до ограничаване на броя на помощите, е, че вече няма значение дали родителите имат брак, или не, ако отглеждат заедно детето си. Тоест ще се гледат доходите и на двамата родители, стига да живеят на един и същ настоящ адрес. Досега при тези двойки се вземаше само доходът на майката. В същото време обаче социалното министерство увеличава прага за достъп от 350 на 400 лв. на човек от 1 юли. Тоест от средата на годината всяко семейство с едно дете и брутен доход до 1200 лв. ще има право на детски. За две деца пък заплатите на майката и бащата трябва да са до 1600 лв., което е твърде близко до средната заплата за страната (812 лв.). Разширяването на достъпа най-вероятно се прави, за да се неутрализира първата промяна. Такъв подход обаче е безпринципен. Социалният министър Ивайло Калфин напомня, че детските надбавки представляват социална помощ за нуждаещите се семейства и целта им не е да покриват пълната издръжка на децата. Социалното подпомагане обаче не е предназначено за хора със средни доходи.

Според икономисти програмата ще остане сред най-неефективните, защото все по-малко ще се насочва към нуждаещите се, а обхватът й ще се разшири до над 80% от всички деца. Статуквото е запазено и през 2017 г., и през 2018 г. Според разчетите на министерството се очаква през следващите три години средният брой на децата, които ще получават парите, да бъде 800 хил., тоест с около 23 хил. повече от миналата година. "Убеден съм, че в министерството не знаят какъв ще е ефектът от промените



Няма никаква логика



в увеличаването на парите с тази сума за първо дете и за трето. Според мен изчакват да видят от януари колко хора ще отпаднат от помощта, за да видят и дали ще остане този праг. Сега са в една тъмна къща и действат на сляпо", коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. Според него трябва да има някакво диференциране на помощта, за да може най-бедните семейства да получават повече за сметка на тези с по-високи доходи.

С друга промяна, с ясен адресат, кабинетът ще намалява парите за семействата с четири и повече деца. Обаче отново стъпката е повече от символична. Ако сега едно семейство с 4 деца взема общо за тях 155 лв., от януари сумата ще е 150 лв. Загубата ще е 20 лева за семействата с пет деца (190 лв. сега, при 170 лв. догодина). И отново липсва обяснение защо точно е толкова. Можем да го намерим единствено в лаконично обещание в управленската програма на кабинета, където е заложено намаляване на средствата за семейства с повече от три деца и стимулиране на тридетния модел. Подобни размествания на дребно обаче едва ли могат да постигнат каквато и да било цел.

Разговорът за тежката демографска картина у нас се избягва, освен в политическите декларации. Според Националната мрежа за децата проблемът е, че у нас няма цялостна семейна политика и не е въведено семейно подоходно облагане. Това според неправителствената организация би било реална промяна и стимул за семействата. Заедно с диференциацията на семействата според доходите им и увеличаване на детските за наистина бедните това би представлявало реална политика за подкрепа на семействата с деца.