---

Стоян Ставру е доктор по гражданско и семейно право (СУ "Св. Климент Охридски"). Преподавател по медицинско право и биоправо (първият преподавател в България по биоправо) в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Автор на първата книга по биоправо в България - "Видения в Кутията на Пандора. Биоправо" (2014). Един от първите юристи, заговорили в българското обществено и медийно пространство по въпросите за медико-правния статут на заченатия, за смисъла и опасностите при заместващото майчинство, за необходимостта от хуманното третиране (погребване) на мъртвородените деца и др.

---

- Доктор Ставру, обяснете, моля, що е биоправо?

- Биоправото е комплексна правна дисциплина, която се занимава с правната регулация на биологичната природа на човека. Специфично биологични феномени, целенасочено култивирани в историята на човечеството като основни точки на социални взаимодействия и идентичности.

- А по-популярно казано...

- Такива са зачеването, бременността, раждането, възрастта, болестта, телесните модификации, остаряването, смъртта. Всички те поставят огромно разнообразие от правни въпроси, чиято интензивност се увеличава неимоверно от неудържимото развитие на биотехнологиите. В по-широк кръг на своето тематично поле биоправото включва и въпросите, свързани с юридическия статут на живата природа, в това число: темата за правата на животните и правата на природата.

- Евтаназията например, каква е вашата позиция по въпроса? А клонирането на бозайници, дори на човек?

- Двете теми са твърде различни и едновременно с това комплексни, за да мога да ги обединя в един отговор. Като цяло евтаназията ("хубавата/добрата смърт") се предлага като алтернатива на неизлечимите болести ("грозния/лошия живот"). Тя обособява едно специфично мисловно, а и медицинско пространство, в което животът се отрича като абсолютна ценност. В подобен отказ от живота, направен от терминално болен пациент, често се открива послание към останалите хора, с което редица политици и етици не са съгласни.

- А клонирането?

- За разлика от евтаназията, клонирането на човека все още е утопия. Тя обаче подсказва върху какво ще работи науката в близкото бъдеще - върху овладяването на генетичния потенциал и превръщането му в инструмент за биологично и социално оцеляване.

- А може ли човек да преодолее биологическите ограничения на природата си? Какво ще е той после, ако ги преодолее? Ангел? Бог?

- В известен смисъл в своята цивилизационна история човек е правил именно това - превъзмогвал е различни аспекти на своята биологичност. Променял е заобикалящите го природни дадености в социални и технологични реалности (такова специфично човешко пространство е например градът и неговата инфраструктура). Променял е и собствените си биологични дадености, натрупвайки върху тях хигиенни и медицински практики, които са ставали все по-ефективни в упражнявания от тях контрол върху биологичността (такива са големите идеологически линии на чистотата и здравето). Днес целите на науката отговарят на мащаба на нейните постижения - тя обявява война на една от най-съкровените тайни на биологичното: смъртта.

- Назовавате смъртта като най-съкровена тайна на биологичното... Тогава разгадаването на тази тайна може да компрометира биологичното ли?

- Дълбоко се съмнявам в пълното "разгадаване" на тайната на смъртта. Смъртта е неизменна част от същността на биологичния живот. Най-характерното за биологичното е това, че то си отива, загубва се във времето. То е подвластно на времето. Животът може да бъде наблюдаван единствено като непрекъсната борба за живот, като изобретателно противостоене на смъртта. Биологичната смърт всъщност е космическата ентропия, програмирана в клетките на телата ни. Търсенето на убежище в идеята за информация, надживяваща материята, е опит да запазим живота без смъртта. Струва ми се, че като информация може да се запази идеята за живота, но не и самия живот. В "чистата" информация липсва онзи личен риск, който минира всяко биологично съществуване и който ни превръща в същества, които всеки момент могат да загубят чудото на своето неповторимо присъствие. Именно личното поемане и носене на този риск остава най-неотменимата характеристика на човешкия живот. Колкото и да сме добри в администрирането на бази данни, според мен човешкият живот не би могъл да продължи като небиологичен, т.е. като живот без смърт.

- Еволюционната крива на цивилизацията ни изглежда способна на големи ускорения, в технологичен план имам предвид. Как ни променя това?

- Зависи от ускорението. Днес то е достигнало до такива стойности, че промяната настъпва, преди да можем да разберем и осмислим всички нейни последици. Това е причината, поради която философията и в частност биоетиката се съсредоточават върху изследването на скритите последици от въвеждането на всичкообещаващите високи технологии. Една от целите на биоетичния дебат е именно постигането на известно "забавяне" на технологичните процеси, за да се осигури "времеви прозорец", в който да се обсъдят възможните последици. Никой не следва да бъде изключван от участие в подобно обсъждане, тъй като обещаваните от науката промени са с потенциал да засегнат абсолютно всеки от нас.

- Твърдите, че умните електронни устройства в крайна сметка ни правят по-малко самотни. Могат ли обаче да бъдат и опасност, да ни лишат от нещо?

- Всъщност много зависи от смисъла, който влагаме в думата "самотни". "Умните" устройства, особено когато са свързани в мрежа, могат лесно да отнемат вниманието ни, като го насочват навън - към различни управлявани от тях "дразнения" (помислете си само за ефекта на включения телевизор). Това в някаква степен пречи на хората да се обръщат "навътре", към себе си, където обикновено се поставят и осмислят едни от най-важните лични въпроси. Самотата е средата за ферментиране на индивидуалността. Ако личността може да бъде дефинирана като съвкупност от обществени взаимодействия, то индивидуалността е патината на самотата, оставена върху личността. В този контекст технологичните устройства са "крадци" на лично време. В друг контекст обаче те са изключително полезни инструменти за организиране на социалното време.

- Все по-тясната връзка на човека с "умните машинки" според вас ще отслаби религиите като цяло. Защо?

- Самотата е инструмент за постигане на истината, умело използван както във философията, така и в религията. В един свят на "откликваща" и дори "проактивна" околна среда ще възникнат нови форми на отшелничество, отказващо се от информационните утопии за сметка на самотата. Това обаче ще става все по-трудно, тъй като "свързаността" и "интерактивността" се обособяват и защитават като ценности, равни по своята сила и ранг на демокрацията и свободата. В един възможен футуристичен сценарий все по-трудно ще става присъствието ни в пространство, което е лично наше. Програмираните пространства ще облагодетелстват една нова концепция за личността - тази на plug and play личността, човекът инсталация.

- Коментирайте следния феномен - българите се славим като хора със слаба религиозност, със "заземеност". В същото време тук се раждат езотерични учения и авторитети, както и люде с много дълбоки интереси към метафизичното познание. Защо е така?

- Далече съм от специалист по българската народопсихология. Не съм убеден обаче, че посочената от вас връзка между "заземеност" и "езотеричност" е специфичен български феномен. Бих могъл да кажа единствено, че езотеризмът е изключително практична и утилитаристична версия на религиозното, която сравнително лесно може да бъде модернизирана и превъоръжена с биотехнологична терминология.