Мечтите на БСП, че народното недоволство от управлението на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ ще издигне соцпартията на вълната на изборния успех, не се сбъднаха. Столетницата продължава да дълбае дъното на собственото си падение и да разчита на мантрите за славно минало и бъдещо величие. "Ако на европейските избори сме имали над 400 хиляди гласа, а на парламентарните - над 500 хиляди гласа подкрепа, смятам, че на местните избори е нормално да гоним цел над 600 хиляди гласа, която ще посочи подкрепата за лявото представителство", изчисляваше партийният лидер Михаил Миков през юли.

Кметският вот обаче прегази жестоко електоралните му илюзии. За партията гласуваха едва 390 хил. души в национален мащаб (по нейни данни), докато на парламентарните избори през 2014 г. бяха половин милион, а на тези през 2013 г. - 942 хиляди. Столетницата не успя да спечели нито един областен център, а по брой кметове и общински съветници изостана толкова до ДПС, че вече сериозно



може да се спори коя реално е втората политическа сила



в България. Когато фактите заговориха, самодоволните партийни активисти нямаше как да не признаят жестокото поражение. С едно бледо напомняне "ние още сме тук". "Това е тежка загуба, която обаче не кореспондира с внушенията за заличаването на БСП от политическата карта на страната", декларира с олимпийско спокойствие Миков. И тръсна вината за разгрома върху "паричната демокрация", която управляващите наложили в България. Като че ли изборите някога са се правели без пари у нас.

Резултатът на БСП съвсем естествено стана повод за иронични подмятания от страна на Бойко Борисов, когото такава опозиция напълно го устройва. "Много ценим БСП, искаме тя да е силна. Просто нашите кандидати са по-добри", коментира премиерът. Известното с левите и десни завои ДПС, което близо десетилетие си сътрудничи със социалистите и даже управляваха заедно в две правителства, демонстрира откровено пренебрежение към бившите си партньори. "Комично е да бъдем пакетирани като резултат с БСП. Това е несериозно, нелепо, и ако не мислех, че е преднамерено, бих казал глупашко. ДПС е самостойна политическа партия и не може по никакъв начин да бъде пришивана към БСП", обиди се лидерът на движението на Лютви Местан на опитите партията му да бъде сравнявана с червените. Придобилият самочувствие експрезидент Георги Първанов направо призова бившите си съпартийци да излъчат заедно с него общ кандидат за президентските избори през 2016 г. Но изрично наблегна, че евентуален бъдещ съюз между БСП и неговата партия АБВ трябва да се основава на "равностойни и равноправни отношения". "Няма да приемем високомерно отношение и менторски тон", предупреди той червените.

Допреди няколко години претенциите на бившия държавен глава за паритет в отношенията щяха да изглеждат смешни. На фона на плачевното състояние на БСП днес обаче



въобще не са лишени от основание



Столетницата се срива и това е очевидно за всеки, който има очи да гледа и глава да мисли. Странното е, че това сякаш не безпокои особено ръководството на партията. Всяка поредна изборна загуба се посреща с няколко дежурни фрази - за опорочения вот, БСП като автентична опозиция, единствената лява алтернатива, вечните "анализи на резултатите" и т.н. И от това никога нищо не следва. Ръководството на столетницата се е вторачило в чуждите проблеми, а собствените предпочита да отдава на временен неуспех. Благодарение на смаляващия се, но предан твърд електорат си осигури достатъчно широко участие в местната власт, за да остане незаобиколим фактор в управленските игрички в общините. Това стига за днес, а кой ти мисли за утре? Доказателство за това, че промяна не може и няма да има, е фактът, че партията ще продължи да се движи от същите хора, които подкрепиха фаталните за нея решения - съюза с ДПС, създаването на тройната коалиция и кабинета "Орешарски". И дори да се оттеглят още на следващия конгрес, на тяхно място ще дойдат такива, които те ще си подберат. Пък и лидерът Михаил Миков вече обяви, че с оставки нищо не се постига. Очевидно и колегите му в Националния съвет на партията мислят така, след като гласуваха срещу оттеглянето на сегашното Изпълнително бюро, от което трябваше да се потърси отговорност за претърпения изборен погром. Вместо това чухме неосталинистка реторика за "опити за дестабилизация на ръководството" отвътре. И втръсналите вече успокоителни приказки, че шефовете трябва да си стоят, за да е здрава и крепка партията. Трай, коньо, за зелена трева.

Упадъкът на БСП е още по-удивителен на фона на засилването на левите политически движения на Балканите и в ЕС през последните няколко години. Родната соцпартия усети засилването на полъха вляво и



плахо пробва да обърне платната си към него



- с кампанията си срещу големите търговски вериги, с противопоставянeто на пенсионната реформа на управляващите, с постоянните (и съвсем безсилни от политическа гледна точка) опити да прокара прогресивно данъчно облагане. Никой не им обърна внимание. Първо, тази ниша вече е заета от левите националпопулисти като Волен Сидеров и Николай Бареков. И те се справят далече по-добре с подобна реторика в сравнение с БСП, тъй като нямат никакви задръжки. А червените трябва да внимават, защото държащият ги на каишка Станишев трябва да пази лице пред европейските социалисти и да не си създава имидж на ляв радикал. И, второ, дори още утре БСП да се прероди в българската СИРИЗА, това няма да промени отношението на избирателите към нея. Миков е прав, че предлаганата от някои негови съпартийци "рекомунизация" няма да свърши работа, но по друга причина - просто демонстрираната от столетницата политическа безпринципност през годините прави абсолютно безсмислени подобни идеологически пренастройки. Не може довчера да си се коалирал с либерали и десноцентристи, а днес да твърдиш, че си автентична лява опозиция, че дори и да порицаваш свои бивши съпартийци за политически ходове, които сам си правил.

Дори и евентуален бъдещ съюз с АБВ по-скоро ще навреди на червените, отколкото да им помогне. И не само защото ще изглежда, сякаш се оставят на милостта на Първанов, когото изгониха от редиците си преди по-малко от две години. А защото ще застанат отново рамо до рамо с човека, прочул се като "архитекта на тройната коалиция" - едно от най-безпринципните политически съглашения в най-новата ни история.

Така след години на политическо лъкатушене БСП остава без полезен ход. Всяко движение напред ще носи само повече загуби. Както каза Михаил Миков, това няма да доведе до заличаването й от политическата карта на България. Но ще я осъди на посредствено съществуване и нарастващ риск от политическа маргинализация.