"Добре дошли", пише на червена лента през витрината на кафене "Ал Джазира", където няколко мъже се забавляват, изправени пред масите на открито в тази ноемврийска неделя, която е необичайно ласкава: британски журналист си пудри лицето и си лакира косата на ъгъла на съседна улица, преди да започне прякото си излъчване. "Това е то, най-сетне станахме известни, иронизира Хишам. Жалко, че е заради станалото в петък."

Макар че репутацията на Моланбек-Сен-Жан е добре известна в Белгия, кварталът получи международно реноме само за няколко часа. За мнозина това е



европейската база на ислямския тероризъм



Арестите в събота вечер във връзка с атентатите в Париж само потвърдиха репутацията му, която не е напълно незаслужена: респектиращ е списъкът на лицата, които са минали през Моланбек, преди да се забъркат в терористична дейност.

Убийството в Еврейския музей в Брюксел (май 2014), клетката във Вервие, разбита при смъртоносна полицейска атака (януари 2015), неуспешното нападение срещу свръхбързия влак "Талис" по линията Брюксел - Париж (август 2015): всички тези събития имаха връзка с работническия квартал в западната част на Брюксел, един от най-гъсто населените в региона, където 97 000 жители са концентрирани върху едва 6 кв. км.

Ако се върнем още повече във времето, ще видим, че именно от Моланбек са тръгнали убийците на афганистанския полеви командир Ахмед Шах Масуд, главния съперник на режима на талибаните, взривен от двама фалшиви телевизионни журналисти по заповед на Осама бен Ладен два дни преди 11 септември 2001 г. Тук са живели и двама от авторите на атентатите в Мадрид, които причиниха смъртта на 191 души през 2004 г.



Ислямистко гето



Трима седнали на пейка край шосето за Нинове не желаят въобще да говорят на тази тема. Те извръщат глави при показване на снимката на Абделхамид Абауд, доморасъл гамен, присъединил се към редиците на "Ислямска държава" и позиращ на волана на своя пикап, зад който са вързани да се влачат трупове на хора. Нямат мнение и за друга снимка - на 14-годишния брат на Абделхамид, който позира с "Калашников" в ръка. След няколко минути един от тримата все пак казва: "Познавам баща им, каза, че се срамува от по-големия си син".

Отрицание и отегчение: в този диапазон се въртят реакциите на много от младите. "Бози! Бози!", провиква се един от тях по време на пряко предаване по телевизията. Други двама изнервени счупиха предния ден апарата на фотограф, като му зашлевиха плесница. Зарзаватчия коментира: "Те са глупаци, но знаете ли, живея тук от 30 години - още от времето, когато нямаше ИДИЛ и атентати, но нас вече ни сочеха с пръст..."

Млад мъж, облечен в сиво, с къса брада и качулка на главата, се стреми да бъде незабележим. Чака ни малко по-далече, скрит от погледите. "Моля ви, разберете, че ако мнозина млади са заминали оттук за Сирия, това е, защото никой не се е интересувал истински от тях, докато фанатиците не им оформиха представата, че те най-сетне съществуват. Аз се учих, говоря френски, арабски и холандски. Но като си търся работа, давам адреса на приятел, който не живее в Моланбек."

Представяна прибързано като ислямско гето, общината в действителност е твърде контрастна. Има три квартала Моланбек: единият е на дългите авенюта, където в масивни кооперации живее средна буржоазия, другият е на самостоятелните къщи, "където се живее добре", както се изразява клиент на бирария "Опашката на кравата", а третият е "арабският квартал" край шосето за Ганд. Там жените се предимно забулени, а белгийските клиенти са рядкост. "Дай ръка да не те грабне някой лош", казва строго млада майка на русоляво момченце. "Идвам тук да пазарувам по-евтино, но не се чувствам спокойна", мърмори тя.



Дерадикализация



"Ще въведа ред в тази община", зарича се министърът на вътрешните работи Ян Ямбон. Този фламандски националист не разбира защо програмите за дерадикализация, изпълнявани във Фландрия, не вършат работа в Брюксел. Затова смята да се заеме "лично".

"Толкова по-добре!", отвръща бургмистърката (кметицата) Франсоаз Шепманс, която впрочем настоява за допълнителни полицейски сили. Тя е член на либералната партия на министър-председателя Шарл Мишел. Той определи в неделя като "гигантски проблем" връзката между Моланбек и различните актове на тероризъм. И смята, че предишният кмет, социалистът Филип Моро, е виновен за положението.

"Фактите, които наблюдаваме, никога не са случвали, докато аз управлявах", отвръща той. Като съжалява, че местната полиция е била "обезглавена", а населението "разчита само на себе си", Филип Моро смята, че гневът срещу правителството се дължи на провала на разузнаването. В Белгия политиката също се възползва бързо от всяка ситуация.

Сега очите на света са вперени в тази малка страна в Европа с население 11 млн. души, защото става ясно, че отдавна е служила за



отправна точка



на радикалния ислям и за база на джихадистите. Именно там на 13 септември 2001 г. бе арестуван един от първите терористи, свързани с "Ал Кайда" - бившият футболист Низар Трабелси, който днес е в ръцете на американските власти. На белгийците преди им беше трудно да повярват, но сега признават, че страната им наистина е в сърцето на джихадистката мрежа в Европа. От 2002 г. разследвания показаха, че Белгия и Холандия са служили за убежище на френски клетки на организацията "Ал Кайда". Низар Трабелси бе един от главните събеседници на Джамел Бегал, покровителя на братята Куаши, които нападнаха през януари т.г. редакцията на "Шарли ебдо", и на съучастника им Амеди Кулибали, който по същото време атакува еврейски хипермаркет в Париж.

Многобройни процеси през последното десетилетие изкараха наяве мрежи за вербуване на бойци за Афганистан, Ирак, Сомалия, както и за направа на фалшиви лични документи. Проследени бяха и канали за доставка на оръжие в Европа, както и за връщане по родните места на обучени терористи, които да чакат заповед за действие.