В края на юли 2013 г. прокуратурата даде пресконференция, която бе определена от самите участници в нея като "риалити". И като всеки подобен формат предлагаше забавление, тъга и разкриване на интимни тайни. Смешно и тъжно бе, че един висш държавен чиновник е бил дотолкова лишен от чувство за самосъхранение и опиянен от усещане за безнаказаност, че е записвал дословно инструкциите, давани от "шефовете", с имена, дати и всички компроментиращи подробности. Интимни разкрития също имаше. Оплескано с мръсотия се показа автентичното лице на една уж независима комисия, която уж трябваше да разследва и установява конфликт на интереси. А всъщност се бе превърнала в бухалка, с която се бият по главите политическите противници и неудобните. Инструмент, който "удря", "оправя" и т.н. И лицето й - Филип Златанов - предложен от ГЕРБ и избран от парламента с мнозинство на същата партия.

Днес Златанов е осъден окончателно и условно. Инициалите ИФ-ЦЦ-ББ, чиито лица са известни на цяла България, не понесоха никакви последствия.



Нямаше разследване за търговия с влияние



Прекрати се само една обещаваща политическа кариера - на бившата депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова, която се върна в Монтана и си остана нотариус. Прокуратурата спести истината за едни други инициали - ДП - които бяха преправени на 10, но все пак с половин уста призна, че и ДП е бил в онези записки. Самите тефтери изчезнаха при мистериозни обстоятелства, а съвсем наскоро прокуратурата тихомълком спря разследването за това кой стои зад тях и дори още не иска да признае официално, че това разследване е умряло.

Изводите са до един неприятни. Дори признат за виновен, висш чиновник може да се отърве само с условна присъда. За целта трябва да е нарушил закона, но не съществено. Точно това е записано в окончателната присъда на Златанов, постановена от Върховния касационен съд (ВКС) преди месец. По това дело бившият шеф на комисията получи ефективно 4 години затвор на две инстанции, но в крайна сметка се отърва с условно наказание. Той бе обвиняем за това, че не е публикувал две решения на комисията в интернет. Едното е по сигнал срещу президента Росен Плевнелиев. Комисията не открива конфликт на интереси. Второто е срещу бившия съветник на държавния глава и бивш член на комисията за финансов надзор Димана Ранкова. Конфликт е установен, а решението отново не е публикувано. Съдът приема, че в първия случай Златанов се е опитал да набави облага за Плевнелиев, а във втория, че е нанесъл вреда на Ранкова, като я е лишил от възможността да обжалва решението на комисията, заради което тя не можа да влезе в управата на БНБ.

Вината на Златанов по тези два случая е доказана. В мотивите си ВКС не спори с аргументите на първата и втората инстанция, които го осъдиха на 4 години затвор. Напротив, методично отхвърля всички възражения на защитата на Златанов като несъстоятелни. Обаче накрая съдиите решават, че Златанов не трябва да лежи в затвора. "Престъпното бездействие на подсъдимия в ръководно качество в посочената институция е реализирано само в два отделни случая, отнася се до не толкова съществени функции на ръководителя, като поведението му не е довело до настъпване на тежки последици, а само до поставяне в опасност на обществените отношения чрез намаляване на общественото доверие и като цяло авторитета на тази институция", пишат в решението и съдиите Юрий Кръстев, Биляна Чочева и Галина Захарова. Казано на прост език, висшите чиновници у нас могат да



правят каквито си искат безобразия, но трябва да внимават



вината им да се изчерпва в смачкване на авторитета на институциите, които ръководят. И в някакви уж незначителни нарушения. Трябва и да са с чисто съдебно минало, което е изискване за назначаване на служба, тъй че всички са така. И сетне могат да се развихрят.

В унисон с липсата на последствия за вършилия безобразия чиновник още по-малко отговорност понася политическият началник. Нима у някого има съмнения кои хора стоят зад инициалите ИФ-ЦЦ-ББ или ДП? "Така



тефтерът не е толкова доказателство, колкото символ



- символ на определен властови механизъм. Записките в него са водени може би защото за автора им е било трудно да запомни всички указания или защото е искал да бъде стриктен в изпълнението им. Липсата на такива записки (в бележници, в компютри или където си представите) у ръководители на други държавни органи или дори органи на съдебната власт означава ли, че точно този механизъм не е действал там? Има бележник - има манипулации и нарушения, няма бележник - няма "този да се удари, онзи да се забави"? Затова казвам, че тефтерът е символ - той е материална изява на определен начин на мислене и така порочен начин на работа в държавния апарат. Подсъдимият не идентифицира никого от инициалите с действителни имена, нито хора, носещи имена с такива инициали, припознават себе си в стриктните записки. Тогава наличието или липсата на инициали Д.П. ще реши ли проблема с това дали някой, чиито имена започват с тях, е бил част от този механизъм, за който говоря?", заяви главният прокурор Сотир Цацаров, когато стана ясно, че все пак и Д.П. фигурира в тефтера. И с това приключи каквото и да е съмнение, че прокуратурата има намерение да се занимава с тая история.

А тефтерите изчезнаха, след като експертът Стефан Бенчев ги взе, за да има прави графологична експертиза. Как точно потънаха в нищото, не се разбра, но и очевидно няма нужда. Важното е, че веществени доказателства по едно от най-скандалните дела, разкриващо ужасяващи властови схеми за натиск и търговия с влияние, се изпариха просто така. Бенчев веднъж обясняваше, че спрял да се облекчи някъде в района на Нов български университет (автобусна спирка "Бузема") и колата му била окрадена от неизвестни. После се оказа, че май сменял спукана гума или търсел вулканизатор, докато го обирали. И така. Но това наистина няма значение. "Риалитито Филип Златанов" приключи. И изобщо не беше забавно. Особено за наивниците, които все още смятат, че някой, назначен чрез политически протекции и с цел да изпълнява политически поръчки, може изобщо някога да понесе някаква отговорност за безобразията си.