Времето, в което новите партии на българския политически небосклон избухваха бързо и от раз събираха огромен вот, е отминало, вероятно безвъзвратно, показаха последните общински избори. Месиански проекти, като НДСВ, който през 2001 г. взе 43% от вота и вкара 120 депутата в парламента, а осем години по-късно дори не влезе в него, вече трудно могат да се родят. Или пък телевизионни като "България без цензура" на Николай Бареков, който на миналия вот за Народно събрание взе почти 187 000 гласа, докато на тези получи по-малко от 10 000. Оттук нататък младите партии изглеждат обречени да печелят подкрепа бавно и да работят упорито, за да я задържат. Ще са им нужни добри идеи и сериозна креативност да ги представят на избирателите, за да се изкачват нагоре по стълбицата на електоралните симпатии.

От всички новопоявили се съкращения и абревиатури на тези избори най-силно впечатление направиха резултатите на три млади партии - "Глас народен" на музиканта Светослав Витков, "Движение 21" на бившия член на Висшия съвет на БСП Татяна Дончева и партия "Зелените". От тях към момента



"Глас народен" прилича най-много на политическа формация,



със съответните структури и покачващи се резултати. От трите формации партията на хиподила Светльо Витков издигна най-много претенденти в областните градове. Тя имаше такива в Пловдив, Бургас, Плевен, Добрич, Габрово, Смолян, Ловеч и в Перник. "Глас народен" вкара по двама съветници в новите общински съвети на София и Благоевград. В столицата нейни представители са лидерът й Витков и дясната му ръка Венцислав Мицов. Най-големият успех на "Глас народен" обаче бе изборът на кмет на община Дългопол. През следващите четири години кметството на града ще се управлява от Георги Киров, победил на балотажа на 1 ноември досегашния кмет Маринка Иванова. От останалите кандидати на "Глас народен" най-добре се представи Христофор Дочев в Плевен, който взе 4.3% от гласовете. В Перник София Георгиева също постигна не лош резултат - 3.73%.

От партията на бившето острие на БСП Татяна Дончева "Движение 21" (Д21) може би се очакваше малко повече, макар че и за нея това бе първо явяване на общински избори. Д21 издигна кандидати за кмет в Сливен, Плевен и Кюстендил, които взеха средно между 1 и 2%. От листите на движението бяха избрани по двама съветници в новите общински съвети на София, Благоевград и Силистра и по един в Сливен, Габрово и Видин. От по-малките общини пак двама представители партията на Дончева вкара в Дупница, Петрич, Твърдица, Сопот и Лом, а един - в Карнобат, Самоков, Гърмен и Струмяни. На финала на изборния процес адвокатката се похвали, че на тези избори Д21 е удвоила резултата си в сравнение с последните парламентарни. Тя коментира още, че "Движение 21" е изпълнило основната си цел - да разшири териториалното си присъствие.

Може би логично партия "Зелените" постигна най-големия си успех в София, където еколозите имаха един от малкото си кандидати за кмет - Иван Велков, който бе и водач на общинската листа. Той събра 5657 гласа, които го изпратиха в новия Столичен общински съвет (СОС), започнал работа в четвъртък. След първото заседание Велков, Витков и Мицов от "Глас народен" и хората на Дончева - Светослав Славчев и бившият финансов министър Стоян Александров, сформираха нова общинска група - "Група 5", която



обеща да контролира мнозинството



и да вкарва обществото в детайлите по решенията, които то взима.

От останалите областни градове "Зелените" имаха свой кандидат за градоначалник в Русе, който привлече само 0.66% от вота. От редиците на природозащитниците обаче дойдоха новите кметове на пет села в състава на софийската община Горна Малина - Негушево, Горно Камарци, Долно Камарци, Макоцево и Байлово, както и на самоковското Драгушиново. В коалиция с Благо Солов "Зелените" спечелиха и четири места в новия общински съвет на Пазарджик. В Радомир и Асеновград те вкараха двама общинари, а в Хасково - един.

Най-младата от всички нови формации на тези избори бе партия ДЕОС, която досега не се бе явявала нито на местен, нито на парламентарен, нито на президентски вот. ДЕОС участва с кандидати за кмет и с общински листи в София, Перник и Хасково. В столицата Виктор Лилов получи 2630 гласа.

Освен трите млади партии окуражаващи за тях резултати на местните избори постигнаха и няколко новосформирани коалиции, в които иначе личат имената на добре познати политически лица от прехода. По тази причина в бъдеще може да се очаква и някои от тези съюзи да се трансформират в нови партии. В такава например почти сигурно ще се превърне коалицията "Народен съюз" (НС). Тя бе създадена през юли от няколко съществуващи политически субекта - партия БАСТА на бившия гербер Емил Димитров и на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, от депутатите на Български демократичен център (БДЦ), както неотдавна бе преименувана партията на бизнесмена Христо Ковачки - "Лидер". Друг учредител на "Народен съюз" се оказа движение "Гергьовден" с почетен председател Любен Дилов, както и партиите на Стефан Софиянски - ССД, на Евгений Бакърджиев - "Свободни радикали", и ГОРД на Слави Бинев. При създаването на "Народен съюз" част от учредителите заявиха, че идеята е при добро представяне на изборите коалицията да прерасне в партия. На местния вот "Народен съюз" вкара общински съветници в няколко областни града - четирима в Стара Загора, двама в Ямбол и един в Шумен. В коалиция с реформаторите и с БДЦ, във Видин "Народен съюз" вече сформира група от шестима съветници.

В друга част от градовете обаче БДЦ се яви самостоятелно. Бившата партия



"Лидер" получи цели седем общински съветници



в новия съвет на Перник, където Христо Ковачки е един от най-големите работодатели. БДЦ се сдоби с трима общинари и във Враца, с двама в Кюстендил и в Монтана и с по един в Бургас и Разград. Както вече стана дума, в коалиция с РБ и с НС хората на Ковачки вкараха шестима общинари и във Видин.

От останалите нови формации резултатите на "Движение за радикална промяна "Българска пролет" на Велизар Енчев се оказаха доста невзрачни, въпреки че партията имаше свои кандидати за кмет в няколко големи града. Подобно бе и представянето на "Нова алтернатива" на бившия военен министър Николай Цонев, която се пробва в Пловдив, Бургас, Благоевград, Пазарджик, Ловеч и Ямбол. Единствено в Ловеч кандидатът й прескочи 1% от гласовете.

Като най-голям провал обаче със сигурност може да се окачестви постигнатото на вота от партия "България без цензура" на Николай Бареков. Особено сериозни амбиции той обяви в София и в родния си Пловдив. В столицата за кандидат "България без цензура" издигна "жената до Бареков" - Мария Календерска, а в Пловдив - Атанас Панчов. За Календерска гласуваха 2004 души, което й донесе 0.5% от вота. Заради него тя получи "Златен скункс" от "Господари на ефира", тъй като преди изборите бе обещала балотаж срещу Йорданка Фандъкова. В Града под тепетата "България без цензура" катастрофира още по-жестоко - 544 гласа, или 0.44% от вота. Не много по-различно бе и положението в Перник - 425 гласа, или 1.17%.

Трудното мина, остава по-трудното. С работата си в новите общински съвети и там, където хората им бяха избрани за кметове, младите партии ще трябва да докажат на избирателите, че не са сгрешили в избора си. Ако не успеят, перспективата кметските избори през 2015 г. да се окажат последните, на които медиите анализират техните резултати, е напълно реална.