Изборите бяха хаотични и едни хора лукаво се усмихват. Скъпи ли бяха, питат. Ами скъпи са, това е обективната истина, отговаряме ние. Сложни ли бяха, настояват. Сложни бяха с оглед на многото бюлетини, сгрешените преференции, обърканите протоколи, признаваме ние. А имаше ли села с по 10 души, в които се харчеха пари за избори? Имаше, и това е вярно, отвръщаме. А излязоха ли хората да гласуват на балотажа за районен кмет? Ми не, самата истина е, че не излязоха.

Питащите са не много шумни, но настойчиви. И прокарват твърда линия в многопосочния следизборен дебат. Вотът е сложен и често безсмислен, казват те, затова дайте да го опростим. И да му придадем смисъл - като го премахнем. "Каква ще му е ролята на районния кмет? То това беше направено срещу мен навремето.... Разбира се, че трябва да се отмени", заяви в нощта на балотажа Бойко Борисов. "Това са най-скъпите избори, струват близо 50 млн. лв. Дължи се и на Изборния кодекс, който задължава да се проведе избор и в малки населени места, и за районни кметове", добави след ден вицепремиерът Томислав Дончев. Придиря и Десислава Атанасова - "лош кодекс, два безсмислени тура в малките села". За преференцията нищо не се е чуло след вота, обаче доста преди него, в края на миналата година,



няколко партии, вкл. и ГЕРБ,



дружно се чудеха как да я направят ни риба, ни рак. Консенсусният им мотив, разбира се, е феноменът "15/15".

ГЕРБ са ясни. Държат цялата власт и всякакви избори са им досада. Но все повече се чуват граждански гласове, медийни, които също не виждат смисъл в толкова много видове вот - по селата никой не живеел, районните кметства нямали бюджет.... Успоредно с това са и силно притеснени да не би Бойко Борисов да установи абсолютна власт. Хора, противоречите си! Колкото по-малко избори искате, толкова повече помагате на Борисов да съсредоточава власт, и всеки след него. Та нали той затова иска по-малко да се гласува. Та нали точно по селата сега състезанията не бяха предрешени (все още там повече важи човекът, когото хората познават лично, не телевизионна харизма на вожда учител), нали в районните кметства (четири в столицата и едно в Пловдив) бе нарушена хегемонията на ГЕРБ в големите градове.

Но въпросът е принципен, той касае демокрацията, самата същност на изборите. Затова трябва да бъдат казани още няколко неща. Изборите не са мач, който се играе, защото някой трябва да бие друг. Нито процедура, чиято цел е да нагласим властта тъй, че да си функционира безпроблемно. Изборите са право на алтернатива, на изразяване на лично мнение, на многообразие. И колкото повече са те, толкова по-добре. Аз лично например гласувам с преференция, откакто я има, и винаги за кандидат, който няма шанс да спечели. Знам, че няма шанс, но гласувам за него, защото съм убеден, че заслужава - така съм честен пред себе си. Гласувам и за районен кмет, защото това е още една възможност да моделирам според моите предпочитания местната власт. Трудно мога да влияя, реално нищо зависи от мен, знам го. Но това е моят шанс да се изразя. Хиляди други хора са като мен. А чувам, че не бива да се изразяваме, понеже било сложно и нецелесъобразно. Хората в най-малките села пък чуват, че не бива да си определят кмет, понеже било скъпо, били малко. Следващата стъпка е да им кажем - "Бе вие хора ли сте въобще там!".

Изборите също така не са и нещо, което е направено за политиците - да се подредят на управляващи и опозиция. Нито пък да вкарат във властта най-умните, честните и можещите (кои точно са те, има ли критерий, чрез който да съдим?). Идеята им е да дадат максимално широка обществена представителност,



да насърчат градивното противопоставяне, чрез конкуренция



да се отсее най-доброто. Не идеалното, такова няма, но възможно най-доброто. Дори най-безсмислените на пръв поглед избори са по-добри от липсата на такива. Вместо да разширяваме видовете избор (защо не за омбудсман, за областен управител), ние се чудим как да ги намаляваме.

Българското общество е скорозрейно, няма историчен поглед. Ако погледне с очите на историята и сравнението, ще види, че нашата демокрация е твърде млада, първите й 25 години не се различават съществено от първите 25 при другите демокрации по света. Дори си има предимства, понеже е безкръвна. И точно опитът, конкуренцията, състезанието са инструментите, чрез които може да наваксаме изостаналостта. Стига да ги има, да ги насърчаваме. Абсолютно вярно е например, че от преференциите сега се възползват предимно тарикати. И да, "15/15" е дразнеща простотия. Но точно тази преференция, състезанието, различните видове избор ще направят демокрацията по-ефективна. След много опити и грешки един ден преференцията няма да е тото, ще даде шанс и на читави хора. Демокрацията зависи и от други неща - богатство, икономиката, наличието на средна класа. Но и демокрацията, и икономиката се стимулират чрез алтернатива и конкуренция. Друг начин няма. Просто няма.

Има нещо, което не се забелязва от жълтите павета или от прясно ремонтираните площади на големите градове - то е, че точно в малките села се състоя истински вълнуващ избор; точно там хората се надяваха и притесняваха кой ще им направи тротоар, дали ще бъде ремонтирана църквичката, ще продължи ли да съществува пенсионерският клуб...И понеже общността е малка, а в малките общности е голям делът на по-инициативните и сравнително заможни хора (двама-трима са учители, двама-трима държат магазинче, 7-8 са на гурбет и се връщат - ето ви я интелигенцията, активните хора), се състояха истински сблъсъци за кмет. Каквито нямаше в инертните, обезверени и безличностни големи градове. Всъщност една голяма манипулация се състоя покрай проблема "избори в малките селища". Чухме, че вот имало в села с по 5-6 души. Така бе. Но това, първо, е проблем на избирателния списък. Законът не позволява вот в села с по 5 жители, а със 100 и нагоре. Ако има мъртви души - изчистете ги. Второ, ако в някакво село постоянно живеят 5 , но има други 95, връщат се от време на време и захранват с труд и пари старините на родителите си, защо да не гласуват за кмет? Ако те нямат право, значи няма право и българската емиграция да гласува на български избори. Кое е различното?

Но вместо да чистят списъци, да създават по-лесни за попълване протоколи, уникални (имаше протоколи с еднакъв идентификационен номер), да обучават членове на комисии, да спрат да купуват гласове и фалшифицират (те го правят, не ние!), политиците



измислят сега всякакви абракадабри за приспиване



Първата - не хора, а машини да печатат протоколите (идея на Движение "България на гражданите"; интересно е какво ще наблюдават наблюдателите в такъв случай, а и ще се справи ли администрацията, след като един елементарен тонер не може да осигури). Втората - образователен ценз за гласуващите (Красимир Каракачанов, ВМРО; неконституционно и несправедливо предложение - един 80-годишен дядо без образование има много повече акъл под шапката си от доста политици). Третата - избирателни комисии по райони (добре, но не за първи път гласувахме за районни кметове, преди нямаше такива баталии). И разбира се - "да намалим вотовете, да премахнем многото бюлетини". Което, вярвайте, хич не е абракадабра.

В нощта на балотажа Борисов каза: "Направих всичко възможно да не гласувам в Плевен, не отидох и в Добрич". Това все още е малък скандал. Големият е, че пред очите на всички ни се прокарват идеи за ограничаване на демокрацията, за намаляване правото на избор. Фактът, че тези идеи минават без обществена реакция, показва, че все още имаме много да се учим на демокрация. И още доста кандидат-тирани ще се упражняват върху нас.