:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,067,908
Активни 95
Страници 14,018
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Екология за планински води

Калин Донков
Сядаме на масата край брега и още с първата чаша установявам, че това е реката, по която, ако човек има търпение...

- Ето я реката! - казвам на Юри. С общи усилия си припомняме великата сентенция: "Ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, рано или късно труповете на твоите врагове ще минат покрай теб".

Приемаме, че това е просто един от безбройните варианти. Ако някой иска нещо по-добро, да потърси в интернет.

Аз лично бих махнал "труповете". Не е естетично и някак недодялано е, натуралистично. Иначе ми допада оптимизмът в изречението, а най-вече това, че от теб се иска само да си седиш - "достатъчно дълго". И пръста си няма да мръднеш. Кой ще го извърши? Самата река? Световната справедливост? Боговете на отмъщението? Това не се казва. Или пък се е изронило през столетията като маловажно. Дали някой е пробвал така, със седене, да приключи с враговете си - и дали е успял! - това дебелите книги не съобщават.

Но аз вече си харесах реката. И масата също. Тя е под склона, в самото корито, столовете почти газят във водата, малки рибки се скупчват в очакване на трохи от трапезата. Провира се между облите камъни, но в средата течението е по-силно и по-дълбоко, ще хвърляме по един поглед натам - за телата. Без да си прекъсваме приказката...

Седял съм край велики световни реки, пълни с история и с кораби, с отразени слънца и с мрачен, груб ледоход. Взирал съм се в техните дълбини и какво ли само не съм търсил в тях. Но никога враговете си - живи или мъртви. Защо сега реших, че ще ги чакам тук, край живата и още съвсем чиста (тя извира наблизо в планината) Бели Осъм, остава тайна. Дори да е истина, че враговете се броят наесен, тази есен за мене откога-откога мина. Много отдавна съм забелязал това и съм го записал:



"Стареят мойте врагове. Безсмъртният им гняв

като повей от вечността обгаря ме едвам"



Беше в гората на замъка "Будмерице" край Братислава, в една от онези сутрини, покрити със сияйна слана, в които човек чува поезията като съобщение за собствената му съдба. Същата есен ясновидката ми бе заповядала да не се гневя на душманите си и да нямам "гайле" за техните козни. Да не се гневя и да не изтървам люто слово, което може да направи някому беля. Моите сметки други щял да ги "платва". Бях се озадачил, но това ми беше удобно и лесно се съгласих да не мисля за мерзавците и да не им отделям време. Съвпадаше и с впечатленията от дотогавашния ми живот.

Което куче ме залаеше, неизбежно побесняваше. Силни и влиятелни мъже, които ми имаха зъб и запретваха ръкави да се разправят с мен, някак от само себе си се отместваха от пътя ми. Разболяваха се, мряха, сваляха ги от власт. Имал съм силни врагове, но щетите не се оказваха непоправими. Или пък аз не разбирах за тях. Сигурно нещо са ми отнели, в нещо са ми се препречили. Или врата, която би могла да ми се отвори, е била чрез тях залостена. Не може без това. Но повечето от нещата, които имаха за тях цена и които те искаха да ми вземат, нямаха особено значение за мен. Не правех кариера, която да ми съсипят. Не трупах богатство и не ценях властта - какво да му отнемеш на такъв? Въобще предлагах малко възможности за мерзост, цяло чудо е, че продължаваха да ми се лепят. Та до днес...

Когато бях младок, един мъдрец ме предупреди. Беше доловил, че извиквам злокачествен блясък в очите на бездарен големец: "Вие двамата цял живот ще сте като Моцарт и Салиери. Пази се от некадърници". Помня, че се смутих: къде е Моцарт, къде съм аз. Но класикът остана сериозен: е, затова пък и той не е съвсем Салиери, онзи все пак е имал дарба...

Сума време опитвах с тази схема (Моцарт & Салиери) да оправдавам купчината от кандидати да ми вгорчат живота. Обяснявах го с изобилието на бездарници: просто нямаше Моцарт за всеки, стигнаха и до мен. Дори ми се поиска да им обясня това - да не свалят нивото на враждата и на омразата до скромната ми персона. Написах едно сърдито есе: "Не съм ви Моцарт!" - не помогна. Никой не се съобрази с това. А един юнак от ДС, който отговаряше за писателите, даже ме поздрави: "Най-после някой да признае, че не е Моцарт, другите дори не подозират, че не са."

Едно знам със сигурност, но това и вие си го знаете: подлецът не налита на подлеци, интригантът на интриганти, клеветникът на клеветници. Обяснението е просто: страхуват се. Боят се, че ще им отвърнат със същото. Порядъчният човек им се вижда по-лесна, а и безопасна плячка, защото се гнуси от подобни средства. И те си мислят, че достойният мъж няма с какво да им отговори! Обикновено изненадата им после е напоена с черни сълзи...

Потръпвам на брега в този хубав ден. Унесъл съм се. Нали бях инструктиран да нямам "гайле" за душмани? Какви тела, какви черни сълзи? Та реката не е Черни, а Бели Осъм! Недалеко по течението, в голямата къща на бай Пенчо Немски, сега заключена, със закнижени прозорци, нощем слушах гласа на тази река и ясно чувах как дърветата от брега хвърлят червени ябълки във водата. Миришеше на планина и на детство и този мирис оттогава неведнъж се е добавял в най-тежките ми сънища. Сега две-три ябълки преминават по течението пред мен и отрезвявам: това е същата река, драги, чистата река. Не я ли позна? Какви тела клечиш да броиш в нея, ти ли се намери да я замърсяваш! Ще я задръстиш с тях, ще я размътиш, откажи се. Екологията над всичко!

Отказвам се.

- Кръчмарю - подвиквам, - сипи да пием! Напук на душманите...

- Напук врагу - поправя ме той...

Бели Осъм, Троянско
 ---------
15
5529
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
19 Ноември 2015 20:41
В Балкана може да се усети човешко присъствие. В Рила и в Пирин има места, където си сам и няма знак, че има или е имало други. Няма да кажа къде са.
20 Ноември 2015 07:29
В тая напрегната обстановка даже и Калин Донков е седнал да чака трупове. Е, от време на време.
20 Ноември 2015 09:41
Благодаря Ви, г-н Донков!
Връщате ме в родното ми село.
Сега разбирам защо жена ми, стогодишна софиянка, не иска да си тръгва от там. Гледа порутените зидове на дядовата къща и въздиша - "Каква красота!".
Приемете моите поздрави - Belliossam от село Бели Осъм.
20 Ноември 2015 09:42
Благодаря Ви, г-н Донков!
Връщате ме в родното ми село.
Сега разбирам защо жена ми, стогодишна софиянка, не иска да си тръгва от там. Гледа порутените зидове на дядовата къща и въздиша - "Каква красота!".
Приемете моите поздрави - Belliossam от село Бели Осъм.
20 Ноември 2015 09:43
Браво, майсторе!

Малко тъжничко, затова ето какво:

    Ако се престориш на труп и заплуваш по реката, може да разбереш кой те смята за свой враг.
    Ако плуваш по течението, пляскай с ръце и крака, иначе ще те помислят за враг.
    Ако седиш с гръб към реката, може да не забележиш победата.
    В пустинята е най-добре да нямаш врагове.
    Ако по реката нищо не плува, провери да не е езеро.
    Ако плуваш по брега, а трупът седи в реката и те гледа, почакай - скоро ще изтрезнееш.
    Ако цял живот си седял на брега да чакаш трупа на някой, който те е обидил, но така и не си го дочакал, значи обидата е била само в главата ти. И струвало ли си е цял живот да се звериш във водата, отколкото да се занимаваш с по-приятни неща?
    Ако ти плуваш по реката, а на брега седи твоят враг, значи ти си труп.
    Ако много дълго седиш на брега на реката, най-големият ти враг ще стане хемороидът.
    Ако двама взаимни врагове едновременно седнат край реката, всеки ще види плаващия труп на другия.
    Ако по реката плува трупът на приятеля ти, значи скоро ще доплува и трупът на жена ти.
    Ако си враг на самия себе си и дълго седиш на брега на реката, по нея ще мине твоят труп.
20 Ноември 2015 10:00
В пустинята е най-добре да нямаш врагове.
Ако по реката нищо не плува, провери да не е езеро.
20 Ноември 2015 10:09
Балуба
20 Ное 2015 09:43
Мнения: 20
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP


Хе, хе, добре измислено!
20 Ноември 2015 10:27
20 Ноември 2015 10:31
Балуба
20 Ноември 2015 11:08
Мисля, че реката трябва да се схваща като метафора на вечно изменящия се живот, а не буквално.
Спомням си, че навремето по много жп гари бяха окачили думите на Пеню Пенев "Човекът е човек, когато е на път".
Хората си мислеха, че той е писал за транспорта...
20 Ноември 2015 14:48
независим

Сега две-три ябълки преминават по течението пред мен и отрезвявам: това е същата река, драги, чистата река. Не я ли позна? Какви тела клечиш да броиш в нея, ти ли се намери да я замърсяваш! Ще я задръстиш с тях, ще я размътиш, откажи се.
20 Ноември 2015 15:25
Балуба
20 Ноември 2015 15:32
Независимата колежка, май иска да ни каже, какво е искал да каже авторът?
Благодаря, благодаря!
27 Ноември 2015 20:34
Талантливите хора са преобладаващо скромни.
Калин Донков
30 Ноември 2015 17:08
тази колонка ми липсва
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД