Тежка реформа се готви в енергетиката. Всъщност вече би трябвало да е приключила, но засега няма признаци за особен напредък. За да тушира протестите на работодателите срещу вдигането на цените на тока за фирмите, през лятото министерството обяви, че наред с другите мерки ще нареди държавните енергийни фирми да съкратят разходите си с 10%. А за да не предизвика гнева на синдикатите, ресорният министър Теменужка Петкова увери, че не става дума за работни места, а за пестене на пари за коли, хартия, пощенски и куриерски услуги, консултантски договори и др. Това щяло да доведе до икономия на 25 млн. лв. на година, които директно да отидат за покриване на разходите на НЕК по задължителното изкупуване на скъпия ВЕИ ток и ел.енергията от "Марица-изток" 1 и 3. Задачата не изглежда трудна, защото някои разходи наистина плачат да бъдат орязани. Наскоро например се разбра, че едно от големите предприятия в държавната енергетика е подписало договор за косене на трева и поливане на цветя за 2 млн. лева?!

Почти половин година след обявяването на реформата, която бе приветствана от експерти и от бизнеса, министерството не намира за нужно да каже кои компании са изпълнили нареждането за икономии. А може би просто няма с какво да се похвали?

В момента под опеката на енергийното министерство добруват десетки фирми, "скрити" зад принципала Български енергиен холдинг (БЕХ). Всъщност експерти не от вчера твърдят, че самият БЕХ е паразитна структура, която трябва да бъде ликвидирана. Никой от управниците в последните години не смее дори да заговори за подобен ход. Но това вече е отделна голяма тема.

"Енергийна инвестиционна компания" (ЕИК) е една от най-неизвестните "дъщери" на НЕК? Тя бе създадена от кабинета "Орешарски" като "инструмент за реиндустриализация". Идеята на тогавашния икономически министър Драгомир Стойнев бе ЕИК да купи фалиралия торов завод "Химко" във Враца, закъсалото предприятие "Ремотекс" в Раднево" и евентуално ВМЗ - Сопот, да ги възроди и после да ги препродаде изгодно. Е, нищо от планираното не се случи, и слава богу. Темата "реиндустриализация" чрез национализация залезе с кабинета "Орешарски", но ЕИК още съществува.

Предприятието няма отчет за деветмесечието на тази година и не е ясно какво върши. В него работят 6-7 души - основно заети в управителния съвет. Колко вземат ли? Не е ясно. Както и не се знае какъв е разходът за поддръжка, наем на офис, автомобили и др.

А знаете ли, че държавната енергетика си има телеком - "Булгартел"? Очевидно той не е особен полезен и деен - според отчета за деветмесечието дружеството с 19 души персонал е на загуба.

Компанията "Южен поток България" продължава да гълта пари, а уж проектът, за който бе създадена, е прекратен. Министър Теменужка Петкова и днес твърди, че България не е получила официално уведомление за излизането на Русия от съдружието. Тридесет и шестимата служители в компанията обаче излизат скъпо - през миналата година всеки от тях е получавал средно по 7696 лв. на месец. Не ясно дали неприлично високите заплати са приведени в нормалните, средните за сектора размери, както нареди Петкова.

Отделно дружеството трупа загуби, като сумата им вече е над 15 млн. лева. През миналата година компанията е дала 40 млн. лв. за покупка на земи, дълготрайни активи и за купища разрешителни. За да сме готови, в случай че Москва каже "хайде".



И друг спрени проекти смучат държавни пари



Компанията за нефтопровод Бургас - Александруполис също продължава да харчи. Капиталът й бе увеличаван няколко пъти, а миналата седмица кабинетът отпусна още 38 000 лева - за "разплащане на задължения за 2015 г. по сключени международни споразумения". Само че България се оттегли от проекта още през 2011 г. Оказва се, че партньорите Русия и Гърция не били съгласни и страната ни трябвало да води дело, за да ликвидира участието си.

Държавната енергетика харчи много, и на едро, и на дребно. В последните години прави впечатление, че Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е същинска фабрика за обществени поръчки. ЕСО поръчва какви ли не стоки - като ютии и сушилни за дрехи, перални машини, готварски печки, фритюрници и сокоизтисквачки, тостери и ледогенератори, телевизори и тонколони, че и кухненски робот.

Всички тези примери са показателни, че държавната енергетика има доста разходи, които могат да бъдат "оптимизирани". Въпросът е защо това не се случва.

Ако фирмите "не слушат" министъра си, това трябва да стане ясно, а да не се носи само като неясен слух из коридорите на властта. И да последват мерки. Защото министърът може да променя директорските съвети, ако не е доволен от тях. Вероятно засечките идват от това, че е трудно да се противопоставиш на енергийните лобита. Но все отнякъде трябва да се тръгне. Иначе и Петкова рискува да се превърне в поредния "послушен" министър.