|
| Бойко Ламбовски |
Знам добре, че моите страхове няма да намерят отклик в масовите настроения днес, но ще ги кажа, задължение ми е дори. Мюсюлманите могат да станат заплаха за останалия свят само ако останалият свят си изгуби ума и реши да стигматизира идейно цяла конфесия със съответните репресии. Така обаче заплаха за света могат да станат и чернокожите, и жълтокожите, и белокожите, и бахайците, и евангелистите, и православните, и кои ли още не. (Някои са били вече такава заплаха в историята - ако не за света, то за мира със сигурност.)
Национализмът е сериозната заплаха пред света,
защото може да мобилизира огромни енергии и сили. Тъкмо възможността на отделните национализми за взаимна индукция, за зареждане един от друг ги прави трудни за овладяване отвъд един предел. Когато примерно съседът ти показва мускул и вика "Аз над всичко!", то трябва да си пълен глупак, за да мислиш, че това не е предназначено да впечатли тъкмо теб. Тоест, че той ти нахвърля картина на бъдеще, в което ти отрежда роля на част от всичкото. А на себе си готви място отгоре, тоест седнал върху тебе. Е, как няма в този момент и ти да не започнеш да помпаш своя мускул и да размахаш бицепс от балкона с посланието - Не ти, а Аз! Аз над всичко!
Ако спреше дотук, щеше да е мила анимация - па дори полезно за физкултурата. За съжаление национализмът е винаги много, много близо до войната - ще кажа по каква причина. Тя най-често е вътрешна. Стига се до тупаник не защото тия с мускулите копнеят да си пуснат кръвчица, а защото мускулът иска хранене, гледане и рахат, пък у семейството лека-полека се наслоява ропот:
- Ау, почти всичкият ресурс отива за тебе.
- Ама нали Аз ви пазя, ма!
- Пазиш-пазиш; само се дуеш... И онзи само се дуе - нали ви гледам сеира толкоз време вече...
Та ако искаш трон и занапред, трябва враг и поне лека схватка - и то бърже.
Това е общото за всички национализми, откак има нации. Всеки е за сметка на другите, иначе не може да съществува. Трудността пред нас е дефинирането на понятията ксенофобия, национализъм, патриотизъм... Ние сме възпитани така, че приемаме патриотизма като едно от най-светите чувства на земята. То си е така, но само ако успеем да го спрем в границите на обичта, а не да нахлуем в мрачните, често опиващи дебри на омразата. Обичам песните си, обичам града се, обичам отбора си, обичам планините си... Онзи другият, чуждият, пък обича своите, което е също нормално. Нормално е дори да си ги мерим с него, както борци мерят силата си на селски сбор. В момента обаче, когато започнеш да го мразиш, защото те е бил на мач, бил те е с по-висока планина или с по-ефективна хватка, или започнеш да го мразиш, защото ти си го бил, но си бил прекалено трудно или прекалено нечестно, то патриотизмът ти става грозен като икона, рисувана от пиян и зъл зограф.
Нашият издател и писател Николай Табаков, който беше близък с покойния ни класик Николай Хайтов, е разказвал как Хайтов размишлява над едно наблюдение на Лев Толстой. Наблюдението на Толстой е от "Възкресение". "Хората са като реки: водата във всички е еднаква и навсякъде е една и съща, но всяка река е ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. И с хората е така. Всеки човек носи в себе си зачатъците на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други и се случва често съвсем да не прилича даже на себе си, като все пак си остава винаги същият."
Не е така, възразявал Хайтов,
не е прав графът. Човекът е един и същ. Ако някой те е предал веднъж, пак ще те предаде.
Аз обаче не намирам противоречие. Първият е разсъждавал за свят, който вижда като диалог на човек и всичко останало, на човек и Бог дори. Вторият разсъждава за свят, в който има ясна поляризация на "ваши и наши", "свои и чужди", "акрани и душмани". Такъв е харамийският свят. Светът е повече харамийски, отколкото Божи, видяно от всяка историческа вишка, по всяко време на съществованието ни, няма защо да се лъжем. Харамийският свят има ясни закони, аз ги знам. Знам освен това колко е лесно духом, ако не телом, да хванеш пушката, щом войводата укаже - онези насреща са враговете, тука сме нашите. Огън!
Само че светът няма как да е завинаги харамийски, защото харамиите са като динозаврите. И милиони години да владеят земята, в един момент изчезват. Нашето задължение, за което споменах по-горе, е да забързваме еволюцията. С минута макар да е, все от полза за следващите хора ще дойде.
