Ако има нещо, което със сигурност е в криза в България, то това са основните човешки права и тяхното спазване. Достатъчно е да се види колко много осъждания има държавата в последните няколко години в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. И колко милиони евро плаща като обезщетения България заради такива нарушения на индивидуалните човешки права.

Но това



определено е само върхът на айсберга



Защото българската конституция очевидно е нагласена от политическия елит така, че да им е добре на институциите и държавните органи, а не на отделния гражданин и на обществото като цяло. Отгоре на всичко държавата и нейните органи вместо наистина да гарантират, контролират и следят за спазването на основните човешки права, всъщност постоянно се вторачват в някакви несъществени и буквално измислени проблеми - междуинстанционални спорове и боричкания, политически и партийни препирни, кое ведомство да надцака другото, колко държавни пари повече да се потрошат, коя партия да изработи другата. И техните игрички вървят от години точно за сметка на човешките права.

Дори в няколкото случая, в които бе променяна действащата от 1991 г. конституция, то тя не бе пипана в частта за човешките права, а само беше донагласявана, за да им е добре на политиците и чиновниците.

Пряко доказателство за това бе и обстоятелството, че никой и досега не даде на българите право на индивидуална жалба пред Конституционния съд. Така, че да могат да атакуват закони, които смятат за нарушаващи основни права. Сега право да сезират КС имат само политиците и държавната машина - не по-малко от 48 народни представители, президентът, правителството, двете върховни съдилища, главният прокурор. Ако искат - правят го. Никой не може да ги задължи. И те го правят рядко - защото техните права и привилегии са си защитени. А ето какво пише в чл. 93 на немската конституция: "Всички граждани и юридически лица имат право да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават техни основни права и свободи, по ред, определен от закон". Значи там може, а тук не може.



Само преди няколко години бе направена промяна в конституцията,



с която бе дадено право и на омбудсмана да сезира Конституционния съд. Това даде основание на противниците на индивидуалната жалба - основно самия КС и държавните органи, да кажат, че проблемът е вече разрешен. Това обаче определено не се оказа точно така. Първо, защото беше стеснен кръгът - записано бе, че омбудсманът има право да сезира КС само по закони, с които се "нарушават права и свободи". Освен това известният български юрист Живко Сталев обяви, че институцията на омбудсмана е всъщност нов държавен орган. И че "проблемът с конституционната жалба, за която е съществено, че тя е право на отделния гражданин да сезира Конституционния съд, не се решава, ако прибавим към другите държавни органи, които могат да сезират Конституционния съд, още един държавен орган". Затова и той на няколко пъти предлагаше да се открие пред гражданите възможност да атакуват закони, засягащи техните основни права и свободи, за да не се окаже конституционното правосъдие твърде бюрократизирано. Не може да се отрече, че предишният омбудсман Константин Пенчев на няколко пъти пращаше проблеми на хората в Конституционния съд. И заради монополите, и по отношение на лихвите върху влоговете, и за местните данъци и такси, и за лекарствените средства. Но определено може много по-активно да се сезира КС от омбудсмана. Тук е интересно да се отбележи, че Пенчев сега влезе в Конституционния съд като съдия.

Няма спор, че един ход на неговата приемничка Мая Манолова, първо, бе изненадващ и второ - създава наистина добър потенциал.



Става дума за създадения Консултативен конституционен съвет



към омбудсмана. Според официалното съобщение именно той ще обсъжда постъпилите искания за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите. Предвижда се също, че "съветът ще разглежда и предложения на граждани и организации, с които се иска омбудсманът да предложи на органите по чл. 150, ал. 1 от конституцията да сезират Конституционния съд". Последното означава, че омбудсманът ще предлага на парламент, правителство, главен прокурор, върховни съдилища да искат например тълкуване на конституцията или да се обръщат към 12-те конституционни съдии с искания за противоконституционност на закони, когато не става дума за нарушени права и свободи на гражданите.



Още веднага прави впечатление съставът



В него влизат трима бивши конституционни съдии, двама от които излизат сега от състава на КС - Пламен Киров и Красен Стойчев. Третият пък е Евгени Танчев, който дори няколко години бе председател на Конституционния съд. Дори само това бързо донесе на съвета и определението "втори Конституционен съд". Въпреки че по-удачен би бил етикетът "Коректор на Конституционния съд".

В състава на Конституционния съвет към омбудсмана е и адвокат Даниела Доковска, чиято репутация и експертиза в правото е безспорна. Пак там е и бившият депутат Екатерина Михайлова, която до последно се спрягаше за бъдещ конституционен съдия от президентската квота или от парламента. Държавният глава обаче предпочете Филип Димитров и човек от своя Правен съвет, а пък парламентът избра Константин Пенчев.

В съвета си омбудсманът е подбрал и бившия главен прокурор Васил Мръчков, както и правозащитниците Емилия Недева и Михаил Екимджиев. Там е и шефът на правния екип на неправителствената организация "Програма Достъп до информацията" Александър Кашъмов. В съвета е бившият НДСВ депутат Борислав Цеков.



От профила на съвета и на неговите членове



става ясно, че се покрива една доста голяма група от правни отрасли. Така например Мръчков е специалист по трудово право, от години е основният автор и двигател и на учебниците, и на промените в тази област. Танчев, Стойчев и Киров пък са специалисти и професори по конституционно право. Доковска определено е авторитет в наказателното право. Огнян Герджиков пък е специалист по гражданско и търговско право. Той е човек, който през последните години критикува много пъти законодателството като твърде лошо. Нещо, което предвещава интересни реакции откъм конституционния съвет. В последния е и Екатерина Михайлова, която е със законодателен опит.

Екимджиев е човек с много спечелени дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. С подобен профил е и адвокатката Емилия Недева. Александър Кашъмов, който също е адвокат, се утвърди през годините в областта не само на достъпа до информация, но и в законодателния процес.

При всички положения и съставът, а и приетите правила



създават потенциала чрез експертизите и становищата на съвета



омбудсманът да бъде далеч по-активен по отношение на сезирането на Конституционния съд, когато става дума за нарушени права и свободи на гражданите. А ако погледне по-детайлно човек, то трудно може да види закон, в който да няма пробив по тази тема.

Отделно от това съветът ще може да изготвя и становищата по конституционни дела, по които омбудсманът е конституиран като страна. Нещо, което може да показва ясно и проблеми в самите бъдещи решения на Конституционния съд. Има възможност с аргументирани позиции да се накарат например правителството, главният прокурор или пък върховните съдилища да поискат тълкуване на куп текстове от конституцията, които са в нея уж да защитават правата и свободите на хората. Ето например да вземем изконното право на труд. В конституцията в чл.16



веднъж пише, че "трудът се гарантира и защитава от закона"



Няколко текста по-късно в основния закон вече пише, "че гражданите имат право на труд" и че "държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право". И накрая - пълна безработица

Или пък да вземем чл. 120, ал. 2 от конституцията. В него е записано следното недомислие: "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в закон". Значи хем може, хем не може. И моментално държавата се възползва от изключението - и така



десетки са законите, които предвиждат изключване на съдебен контрол



върху административни актове - и всичко е свързано с много особени и разтегливи категории като национална сигурност, здраве, морал, държавна тайна и други подобни. Почти сме до ситуация, в която изключенията ще станат повече от правилото. Повече от очевидно е, че този текст трябва да бъде пипнат или изтълкуван час по-скоро и дори да се заличат всички възможности за необжалване на административни актове.

Няма спор, че в сегашния си вид и конституцията, и законите са политически инструмент, а не основа на гражданското общество. Защото легитимират държавните институции и политическата класа. И прокламират права без никакви гаранции за тяхната защита. А това става все по-ясно цъкаща бомба, която определено има нужда от сапьори. Иначе ще отнесе всичко.