Понеделник, 16 ноември, бе знаменателен ден за българската десница. Станаха видни много неща в българското "проевропейско реформаторско управление" (родилното му определение), сюжетно се онагледиха процеси и състояния. Жалко, че случката се разигра далеч от София и повечето медии не отделиха подобаващо внимание на една осъществила се антиутопия - дребна, политическа, в роден провинциален контекст, но пък на живо съчетала истинското и немислимото.

Всичко стана в село Въглен, на десетина километра от Варна, където Бойко Борисов трябваше да отреже лентата на нова клетка от старо депо за боклук. По същото време в града бе и Радан Кънев. И тъй като очевидно няма къде другаде да се видят - нито в някоя зала във Варна, нито в Министерския съвет, парламента или дори Банкя - срещата между тях се състоя на сметището. Обсъждаха коалиционната политика. Забележете -



по настояване на Борисов



Премиерът привика съпредседателя на Реформаторския блок (РБ) и лидер на ДСБ там, край боклуците. Едно "Ало, Радане, абе я ела да се видим на боклука" (по разказ на хора от ДСБ) бе достатъчно Кънев да откликне, независимо че присъствието на 50-ина журналисти, дошли заради лентата, гарантираше публично унижение.

Политическият контекст на тази спешна среща, която явно не можеше да се състои ни час по-късно, а и на друго място, бе следният: групата на РБ във Варненския общински съвет се разпадна още преди началото на мандата, защото един неин член (кандидат-кметът Чавдар Трифонов, знакова фигура) обяви, че я напуска, нежелаещ да се пришие без преговори и споразумение към мнозинството на ГЕРБ; втори неин член, и то представител на ДСБ, я беше полунапуснал по същата причина; и двамата бяха хора на Кънев, лично негови, най-близките му от цялата група общинари; по същото време скандал се разгоря и в София, където РБ и ГЕРБ се скараха заради разпределението на постовете в комисиите. Та Кънев, привикан от Борисов на сметището, трябваше да оправя тези противоречия.

Още рано сутринта в понеделник той даде пресконференция, на която заклейми действията на Трифонов, нарече го "политически неопитен" и каза, че РБ твърдо търси сътрудничество с ГЕРБ. Съобщи още, че ей сега тръгва към депото за преговори с Борисов. Журналистите помислиха, че се шегува, защото няма как да иде до Въглен, сред сметта, покрай пустите селски ниви, за да преговаря. Но ето че двамата пристигнаха. Домакините на церемонията бяха видимо изненадани от неочаквания гост и не представиха Кънев, сместил се сред официалните гости ("сред нас са и народни представители", бяха думите на водещия). Все пак той каза няколко думи. "Надявам се да положим основите на едно дългосрочно дясно управление на Варна", заяви на финала Кънев. Бъдещото мнозинство в общинския съвет на Варна няма никакво отношение към депото, а Кънев, ДСБ или РБ имат общо със строителството му толкова, колкото с изстрелването на совалката "Дискавъри". Така всички разбраха, че лидерът на ДСБ (славна някога партия) и съпредседател на РБ (носител на промяната, уж) е



отишъл знаково на крака при Борисов,



за да му се извини и покае за местните своеволия. И то публично, на "терен", капризно целенасочено и обидно избран от премиера.

Кънев е умен човек. Личеше в поведението му, че се чувства неловко и разбира нелепостта да присъства на събитие, за което няма отношение, а и на място, унизително поради същността си. Наясно бе, че всички присъстващи ще схванат сцената като "Падишахът извика Радан на килимчето и му се подигра пред журналисти". Но откликна. По-нататък се случи следното - двамата влязоха в една стая придружени от представители на РБ и ГЕРБ, а Борисов смотолеви пътьом: "Хайде да влизаме, че съм гладен". Така покрай боклука, лентата, въгленските ниви и маса, утоляваща глада на Борисов, редиха местната власт на България. Ако щете вярвайте, лешояди разнасяха боклучени мръвки пред прозореца на стаята, в която се бяха затворили.

Какво са се договорили, не се разбра. Но стана ясно, че има някаква незаобиколима причина Кънев да се подлага на всичко това. Точно каква е, трудно може да кажем. Има обаче няколко неща, които се случиха на местния вот и които пряко касаят РБ, ГЕРБ, бъдещето и отношенията между тях. Останаха незабелязани в суматохата по изборни машинации, протести на полицаи, цени ни винетки и драмите в Париж.

На първо място рязко скочи тежестта на Движение "България на гражданите" в Реформаторския блок. И двамата "знакови" кметове на областни градове са представители на тази партия. СДС също взе своето чрез кметове (Карлово и други общини от среден тип), има и добра бройка съветници. Най-лошо от всички е представянето на ДСБ. А уж тя е моторът на блока.

"България на гражданите" определено издигна по-читави кметски кандидатури. ДСБ не се спря на печеливши. Предимството на първата партия спрямо втората в местната власт е



важна предвид предстоящите процеси в РБ -



има да се избира кандидат-президент, тече дебат за превръщането в партия, ако има партия, ще се гласува и лидер. Знаем, че който държи властта, държи и положението. Не по-малко важно е, че в един момент настоящото правителство ще преживее рокади (а може и нещо повече да се случи). Някои ще договарят промени. Лидерството на "България на гражданите" пред ДСБ със сигурност слага на масата Меглена Кунева, а Кънев - с не толкова голяма сигурност (Лукарски, Ненчев и Исмаилов са миманс).

Кунева в никакъв случай не е любимка на Бойко Борисов. Извън официалната учтивост той не питае топли чувства към нея. Към Радан Кънев няма причина да е хладен, особено ако се отзовава по сметищата. Но ето че и след вота се случиха интересни неща - председател на общинския съвет в Пловдив стана представител на "България на гражданите" (Савина Петкова). Тя и кметът Иван Тотев ще управляват мнозинството на ГЕРБ и РБ. В София блокът не е в мнозинството поне засега, но излъченият зам.-председател на съвета е пак от "България на гражданите" (Прошко Прошков). Кънев ходи по срещи, явява се лице на РБ, но някак спонтанно и неусетно партията на Кунева стана по-управляваща от ДСБ.

Всичко това води и до вътрешни турбуленции в оглавяваната някога от Иван Костов партия. Не са забележими медийно все още, но ги има.



Партийният актив е недоволен



от личния изборен резултат. Варна отново е интересна - въпросният понеделник, когато се разигра целият "сметищен сюжет", не бе избран случайно от Кънев за визита; целта бе да се изправи събранието на местната структура на ДСБ, на което тя трябваше да реши да се договаря ли с ГЕРБ, а и да подири сметка защо постигна такъв нелеп резултат; а резултатът си е нелеп - в листата наредена лично от Кънев ДСБ има едва 1 (един) съветник от цели 6; за по-сигурно той бе извикал във Варна ген. Атанас Атанасов, който няма отношение към събитията в морския град, но като "старо куче" е уважаван от актива и придружава младия лидер в напечените ситуации.

С една дума - падишахът е гладен, яде; "България на гражданите" e сита, а лидерът на ДСБ ходи по неловки срещи, имайки проблеми очевидно не със стомаха. След всичко това падишахът още повече яде.