Българските ученици масово не могат да четат добре, не разбират и не могат да анализират текст, не владеят правописа и пунктуацията, половината могат да правят само елементарни изчисления, повечето не могат да приложат теоретичните си знания на практика. Без частни уроци почти никой не успява, а въпреки тях нивото също остава ниско. Добрите ученици са малък процент и излизат от малко на брой училища, за които напливът е огромен. В останалите властва скука, нулева мотивация за учене и гигантска посредственост.

Това е общоизвестната диагноза на средното образование, която се подмята от години из официални документи и анализи. Министерството на образованието и науката (МОН), депутатите и експертите им така и не дадоха конкретика къде се къса нишката. А по този въпрос



всеки родител на ученик и всеки учител могат да разказват с дни



Така и не разбрахме дали в министерството стигнаха до същността на проблемите на българското училище, които рефлектират във всяко семейство вечер, когато се върнеш скапан от работа и разбереш, че детето се проваля в нещо, не разбира, не може да се справи с урок или домашно.

От предлаганите промени става ясно, че на МОН този "микропоглед" му е чужд. Просветните специалисти знаят да пресмятат нормативи, да режат безцелно часове, да добавят други, да правят сметки на едро и за разнообразие - да сменят едно литературно произведение с друго. Махаме "Родна реч", слагаме "Българският език". Махаме "Балканджи Йово", слагаме "Хайдути". И как точно това ще повлияе на грамотността и ще ликвидира неразбирането, скуката и демотивацията на тези тийнейджъри, сред които са утрешните ни управляващи, сред които е хирургът, дето ще ви реже eдин ден?

На такова безсмислено "местене на мебелите" се нагледахме през последните 70 години - горе-долу през 10 години се правят гигантски трусове в образованието, а единственият резултат е нарастващата неграмотност. И сегашната реформа има всички шансове да се впише в традицията. В нея липсва основното - детето. Липсват "проблемните" ученици - с увреждания, от рискови семейства, без родители, живеещи в недоимък и т.н. Тези, които стават аутсайдери още от началния курс. Добрите ученици - тези, дето и сега получават помощ от родители и частни учители - са ясни. Какво да правим с останалите?



Ученикът е третиран като механична попивателна,



която трябва да е готова да поеме всичко, което се налива през образователната фуния. Става дума за децата до седми клас. Заради ранното им отвращаване от ученето със сложни постановки и изискване за механично зубрене, когато отидат в горния курс, те масово са изгубили интерес към образоването и добиването на обща култура.

Образователна реформа - звучи толкова сериозно, а тук всичко е майтап. Министерството заля публиката с порой от идеи за промяна на учебните планове - намаляване наполовина на часовете по чужд език в езиковите гимназии, премахване на обучението по история, география, биология, химия в ХI и ХII клас, намаляване на часовете по физическо, музика и рисуване и, разбира се - увеличаване на часовете по български. Накрая министърът ги спря всичките заради бурното обществено недоволство. Как да разбираме това?

Добрите педагози знаят, че принципът "колкото повече, толкова повече" не важи за образованието. Там действа третият закон на Нютон - всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Номерът с фунията не минава. И цяло лято да вържем първолаците на чиновете, няма да придобият научна степен. И ХIII клас да въведем, повечето 20-годишни едва ли ще схванат защо се пише "някои хора", а не "някой хора". За всяко знание си има време и начин да бъде усвоено. На философията й е рано в осми клас. На съвременната история мястото й е в горните класове.

Любимата дъвка на амбициозните в просветата е - българските деца учели най-малко заради голямата лятна ваканция. Пропуска се обаче неудобният факт, че



учениците в малките класове у нас са най-натоварените в цяла Европа



За любителите на сравненията със западния свят ето някои знакови факти от Германия, накъдето масово изнасяме "мозъци". Там до пети клас почти няма домашни, като не броим дребни упражнения, оцветяване на картинки и учене на стихотворения. Известно ли е на "експертите" в МОН колко домашни имат българските деца от първи до четвърти клас?

Германските ученици ходят по пантофи на училище от първи до трети клас, държат си играчки в личните шкафчета, имат дюшеци за търкаляне и други места за игра в междучасията, а в раничките им няма нищо - учебниците си стоят в училище и нищо не се зубри вкъщи. Учителите имат пълна свобода какво да преподават - учебниците са просто помощник и не се учат наизуст дословно, както тук. Не се е чуло вследствие на това германчетата да са неграмотни. Те наистина имат кратка лятна ваканция - от средата на юли до края на август, но така е по традиция, а и на всеки 40 дни имат по 2 седмици ваканция, през които не решават задачи и не пишат съчинения, а ходят със семействата си на почивка.

Големият проблем не е лятната ваканция (въпреки че през юни в училище е нетърпимо заради жегата). Въпросът е кога малките ученици ще бъдат разтоварени от университетския материал, с който са затрупани, и ще се въведе забавна и проста методика като тази, по която се учи английски език, та да научат и родния си език толкова добре, колкото чуждия.



Или частните уроци ще ги въвеждаме още от първи клас?



Защото в момента вече започват от пети.

Хубаво е да знаем и кога тежестта на ученето ще се пренесе в гимназиалните класове, където го удрят "на уволнение" веднага след като успеят да се преборят със сложните изпити за прием след VII клас. Включването на избираеми часове при тях е добра идея, но механично пренесена от страни като Германия. Там обаче си има логика на профилирането и родители и деца си правят точна сметка, преди да изберат какво ще се учи и какво не. Това го решават лично те и си носят последствията, а не директорът на училището. Изхвърлянето на предмети реално ще постави на карта кандидатстването в университети в чужбина, където строго се следи хорариумът.

И още нещо много важно, което убягва на МОН - докато парите следват ученика, училищата ще бълват неграмотни млади хора. И колкото повече стават тези пари, толкова повече ще са неграмотните - ужасяваща аритметична прогресия, която върти в омагьосан кръг училищата и сега. Защото да изключиш ученик или да го оставиш да повтаря, означава да не можеш да си платиш парното за месеца, да не дадеш допълнителни пари на някой учител и кой знае още какво. Затова дипломите все така ще се дават "на килограм", а университетите - пак заради същите пари - ще се скъсват да приемат и дипломират неграмотните. И няма светлина в тунела... освен на Запад.