Кеворк, Сашо Диков, Никола Анастасов и аз се срещнахме пред Прошековата бирена фабрика срещу входа на телевизията. Качихме се в моята жигула и потеглихме. На различни места в България хората ни чакаха в претъпкани салони. Всеки от четиримата разказваше по нещо, хората пишеха въпросите си на листчета. После Кеворк разбъркваше листчетата, прочиташе ги едно по едно, всеки от нас отговаряше на въпросите, отправени към него.

В отговорите си Кеворк вплете своята забавна лъжа. Той пререждаше всички на опашката за кафе, казваше: "Две кафета, за мен и за Иван". Мислехме, че той ще носи едното кафе на шефа ни Иван Славков, а той го носел на Иван Гарелов.

Бях последен на опашката, наред беше китаристът рокаджия Георги Минчев, който ми кимна. Той беше 12 години по-млад от мен, но бяхме заедно в Икономическия институт ", и отнесе две кафета. Минчев ме погледна въпросително, показа ми един пръст, после два, после три пръста. Сетих се, че ме пита една, две или три лъжички захар да сложи в кафето ми, тогава ги нямаше сегашните минипакетчета, захарта беше в стъклена купа. Вдигнах един пръст, той посочи с очи свободната масичка. Седнах, той донесе кафетата. Казах благодаря, Георги. - Няма да ми викаш Георги, ще ми викаш Катя Генова. Измислих "Старите муцуни". Катя Генова го взе. Щом тя е "Старите муцуни", аз съм Катя Генова.

После взех асансьора, слязох на седмия етаж. Екипът на "Всяка неделя" зачакахме Кеворк да ни повика в стаичката, може би след минутка, може би след час. Бях му длъжник, взе ме на работа, когато бях безработен. Промърморих: - Главатар на разбойническа шайка по северния склон на Арарат. - Върхът Арарат е в Турция, но се вижда от Армения.

Защо северният - попита ме някой.

- Защото южният е по-цивилизован - обясних.

Когато ни повика Кеворк, каза: "Предлагайте какво да покажем идната неделя." После - гръм от ясно небе, скочи, надвеси се над стола ми и ревна:

- Какво? Х.я на Димитри Иванов ли да покажем? От южния склон или от северния?

- Гледката ще е забавна - опитах се да го обърна на майтап - но се изправих, свалих си очилата, понеже той почна да размахва юмруци. Зад гърба си той чу сподавено кикотене, остави мен и подхвана жените. Кресна на Люси: - Ти х.я на Янчо още ли не можеш да забравиш?! Кресна на Ирена: Аз на твоя с блейзър-джипа ще му ... Тя кротко каза: - Не можеш Кево, много е як. - Ставаше дума за "Подпорката". Човекът, който застава на арената, двама еквилибристи стъпват на раменете му, на техните рамене други еквилибристи, цирковият номер "пирамида". Аз за разлика от Комарницки си представям генерал Борисов като "Подпорката", кабинетът му като еквилибристи, президентът Плевнелиев като цирковия клоун. Но шайка разбойници по им отива.



Онзи ден ми позвъни приятел от ученическите години.



- Абе, к'во става с теб?. Жив ли си, здрав ли си?

- Непрекъснато съм жив, понякога здрав - обясних.

- Обратното е невъзможно - съгласи се той и додаде. - Искаш да кажеш, че си непрекъснато почерпен.

- Не знам какво искам да кажа, не се записвам, че после да се слушам, има си хора за таз работа, няма аз да върша тяхната работа.

- Ако те подслушват, сам си си виновен. Под твоите есет... под твоите писаници цял стадион хора, миналата сряда 60 хиляди.

- Слаб ми е гласецът, малко ми е стадиончето.

- Ти "Маракана" с 300 хиляди ли искаш?

- Абе, не, ама ...

- Чудя ти се как можеш всяка седмица.

- И аз се чудя на акъла си.

- Казвай къде беше.

- В Родопите. В Лещен.

- Не знаех, че имаш приятели в Лещен.

- И аз не знаех.

- Какво направи в Лещен? Ядох леща. Не американската, внесена от Китай.

- Хубаво ли беше в Лещен?

- Непоносимо хубаво. Стари къщи с покриви от каменни плочи, оджак в спалнята, подово отопление в банята. Хубава черква, хубава кръчма. Палачинки със сладко от диви ягоди. Като излязохме, не от черквата, а от кръчмата, отидохме да спим. Тъмно. Стръмна пътека. Камъни. Нямаше и сто крачки от кръчмата до наш'та къща, но пътеката не ни заведе до къщата. Три пъти нагоре-надолу, три тегела по пътеката, няма я наш'та къща. После тя пътеката се надигна и удари носа на Стоян. Световната конспирация ни завижда, че така хубаво си живеем ний, ние, ния. Ния е красивата щерка на Добринка.

- Вашият случай е ясен. Ти чу ли по радиото ... Ало

- Кого наричаш ти лайнар, бе?

- Ало! Да, сега и аз те чувам.

- Да, един лайнер кацнал в Бургас, щото един пиян поляк казал "бомба!".

- Не се казва пиян поляк, каква се пиян като поляк, Saoul comme un polonais. Не го научи този френски език.

- Да бе, ти си френският възпитаник. След атентатите всички сме французи.

- Аааа - без мен. Аз съм български невъзпитаник.

- Да. Псуваш.

- Псувам. Като Виктория Нуланд. Дето каза "Fuck the EU". Искаше от европейците повече кърлинг ...Не бе, и аз не съм виждал кърлинг. Еба ти шибания нордически спорт кърлинг. И нордическата дума омбудсман в нашия български език. Кърлинг е едни лазят пред един голям камък, дето се плъзга по леда и лъскат леда пред камъка. Нуланд ни напсува, че не правим достатъчно кърлинг на Вашингтон. Нейните деца са терористите, които вчера спряха тока на Крим. Клоунът Плевнелиев прави кърлинг на Нуланд ... какво каза, че пак не те чувам. Вярно, зли са ислямистите. Знаеш ли защо. Щото не пият. Който пие, зло не мисли.

- Искаш да кажеш, който пее, ислямизмът забранява песните и музиката.

- Знам аз какво искам да кажа.

- Да бе, ти все много знаеш. Твоят приятел, дето му викаш Томски, и той много. Направи изумителен коментар по ... ти не знаеш, щото не гледаш телевизия. А пък другият ти приятел Кеворкян, дето правеше кърлинг на генерал Бойко, написа, че Томски правел кърлинг на Бойко.

- Виж сега, приятелю. Ако е така, както казваш, Кево е проявил човещина. Човешко е да завиждаш.

- Но твоят Кево написал каквото ти открай време пишеш за българския елитарен top ten. Усетил накъде духа вятърът. Завъртял се.

- Накъдето и да се въртиш, задникът ти е все отзад. Няма да ми закачаш приятелите. Те са винаги прави, щото са ми приятели.

- Ти каза, че Кеворк проявил човещина, щото завистта е човешко чувство. Ти, Джимо, завиждаше на Муната в лятната къпалня "Мария Луиза". Ти го изпревари с две дължини на стоте метра свободен стил, взе му мястото на воден спасител, но продължи да му завиждаш, щото на плажа пак на неговите скокове от десетака, ауербахово салто с два винта или с тройно кълбо, ръкопляскаха, а на твоите тарзански скокове не ръкопляскаха. После, както той си лежеше на слънце на дървената скара, ти с презрителен жест изстиска мокрите си плувки отгоре му, а той го помисли за приятелски жест и каза "Кеф, ръсни още". Ти съвсем се вбеси и за да го ритнеш, се престори, че се препъваш в скарата, но си натърти палеца, а той каза: "Внимавай, ще се пребиеш бе, човек." Така ли беше Джимо?

- Да.

- След като ти го казах, оставаме ли приятели?

- Да, иска ли питане.



DI copyright