Във вторник, 24 ноември 2015 г. кратко съобщение в медиите обяви началото на нов развой в сирийската криза. Изтребители на турските ВВС са свалили неизвестен боен самолет, нарушил границите в района на провинция Хатай. Часове по-късно става ясно, че самолетът е руски и е паднал зад границата, в зона, контролирана от сирийски бунтовници. Обаче турска територия ли е Хатай? Според Сирия - не, а историята на спора между двете държави лежи далеч назад и има дълга предистория.

Земите на провинция Хатай влизат в състава на държавни формирования още преди повече от 4000 години, когато са част от Акадската империя. По-късно са завладявани от амореите, хетите, асирийците и персите. След разпада на империята на Александър Македонски областта е част от Царството на селевкидите до 63 г. пр.Хр., когато Помпей Велики я присъединява към Рим като част от провинция Сирия. По времето на римското управление главният град на Хатай - Антиохия, става и един от първите центрове за разпространение на християнството. Антиохийската православна църква е основана още през 37 г. сл. Хр. и неин първи епископ е апостол Петър. Именно оттук започва своята мисионерска дейност и апостол Павел и за първи път в Антиохия последователите на Иисус Христос са наречени "християни". След VII в. в продължение на няколко века областта е ябълка на раздора между Арабския халифат, завладял я за първи път през 638 г., и Византия. През 13-и век е завзета от египетските мамелюци, а през 16-и султан Селим I я присъединява към Османската империя, където остава до края на Първата световна война.



Френският мандат



След края на Първата световна война държавите победителки започват подялбата на османското наследство в Близкия изток въз основа на сключеното още през 1916 г. споразумение Сайкс-Пико. Според Севърския договор, подписан на 20 август 1920 г., Великобритания поема контрола над Месопотамия, Палестина и Трансйордания (днешни Ирак, Израел, заедно с палестинските територии, и Йордания) под протектората на Лигата на нациите. За французите остават териториите на днешен Ливан, Сирия и части от Турция. Така е и погребана идеята за независимост на земите на арабите, макар че те са подкрепили Антантата през войната именно за уреждане на въпроса със самоуправлението на техните територии. Въпреки това през март 1920 г. водачът на арабската съпротива Фейсал бин Хюсеин е обявен от сирийския конгрес за крал на Сирия. Мечтата му за Велика Сирия, обединяваща всички арабски земи, се проваля от категоричната реакция на Великобритания и кралството обхваща територии само от френската зона на влияние. Така че, за да наложи властта си в договорените земи, Франция трябва да преодолее арабската съпротива и след битката при Майселун на 24 юли 1920 г. крал Фейсал I е принуден да напусне страната. Новият управител на френската зона - генерал Горо, я разделя на 6 части: Алепо, Дамаск, Алевит (Алеуини), Александрета, Джабал ал-Друз и Велик Ливан. Александрета (която по-късно става провинция Хатай) е съставена от две бивши османски каази - Александрета и Антиохия (днес Искендерун и Антакия). През 1943 г. Велик Ливан обявява независимост и се превръща в днешната държава Ливан. През 1922 г. Алепо, Дамаск и Алевит образуват Сирийска федерация, а година по-късно Александрета, според клаузите на Лозанския договор, е присъединена към Алепо със специален административен статус. През 1924 г. Алевит се отделя, а Алепо и Дамаск провъзгласяват държавата Сирия, която през 1930 г. вече е Република Сирия. През септември 1936 г. между Франция и Република Сирия, към която вече са се присъединили Алевит и Джабал ал-Друз, се водят преговори за независимост, довели до подписването на договор. Той обаче не е ратифициран от френска страна, като в добавка французите изваждат Александрета от територията на бъдещата държава. И тук започва мътната история на провинция Хатай.



Референдумът



Още след войната за независимост (1919-1923 г.) Република Турция заявява своите аспирации към Александрета, която вече е присъединена към новата държава Сирия. Турският водач Мустафа Кемал Ататюрк в реч от 15 март 1923 г. в гр. Адана обявява, че областта е неотменна част от турската родина повече от 40 века, очевидно визирайки анатолийските хети. Реално обаче турците се появяват в областта едва след 11-и век, когато селджуките завземат източните части на Абасидския халифат. Нещо повече - въпреки претенциите, че турците там са мнозинство, те са под 40% от общото население. Самата област е пъстра като черга от различни народности: араби, турци, гърци, арменци, евреи, кюрди, черкези, туркмени, маронити, асирийци. Тук съвместно живеят религиозните общности на сунити, алевити, друзи, юдеи и православни. Въпреки това Турция е успяла да издейства от Анкара с договора от 1921 г. турският език да бъде официален в областта. Турците създават организации в нея, които да работят за присъединяването й към Република Турция. С приближаването на края на френския мандат след 1935 г. страстите се нажежават. И арабите, и турците настояват областта да бъде дадена именно на тях. След подписването на договора за независимост на Сирия през 1936 г. Турция реагира веднага. Тя настоява пред Франция за даване на независимост и на Александрета. Подава и жалба в Обществото на народите срещу "насилията над турското население" там. По настояване на Ататюрк от 2 ноември 1936 г. областта за турците вече носи името Хатай. Така той прави връзка с управлението й от държавата на хетите. По това време Франция вече разчита на Турция като допълнителна защита срещу заплахата в Средиземно море от фашистка Италия и дипломатическите усилия на Ататюрк се увенчават с успех - през ноември следващата година с помощта на Обществото на народите на областта е дадена автономия, но в рамките на Сирия. Арабският и турският получават статут на официални езици, а управлението след изборите се поверява на 40-местен парламент и президент. По това време областта е с площ 4.805 кв. км и население от 219.000 жители: 39.7% турци, 28% араби алевити, 11% арменци, 10% араби сунити, 9% гърци, 3% кюрди, черкези, евреи, албанци.

Сирийският парламент отхвърля това споразумение и декларира, че Александрета е неотделима част от Сирия. В същото време в областта се подготвят избори, които трябва да бъдат проведени до 15 юли 1938 г. Градусът на напрежението се покачва с всеки изминат ден и подготовката на изборите е спряна заради многобройни инциденти, между които араби, арменци и турци. Това дава чудесен повод на Турция да се намеси с военна сила. На 20 май Ататюрк лично инспектира 30 000 армия, която е изпратена на границата с Александрета. На 3 юли Франция, вече обезпокоена и от анексирането на Австрия от Третия райх, и Турция подписват военно споразумение за защитата на автономната провинция. Само 2 дни по-късно турските войски навлизат, за да "въведат ред" в размирните градове, но всъщност да прочистят етнически района от арменци и араби. В резултат турците, които са имали по-малко от 40% жители, печелят 22 места от 40-местния парламент.

На 2 септември 1938 г. новоизбраният парламент, в който всички депутати се заклеват на турски език, избира президент и обявява създаването на държавата Хатай. В следващите няколко дни парламентът приема ново знаме, предложено от Ататюрк и почти копиращо турското, турският национален химн става и химн на Хатай, а действащите закони на Турция са вече и закони на Хатай. Единствените връзки със Сирия остават външната политика, където държавата се представя от сирийския президент и парите - сирийската лира, която обаче още на следващата година е заменена от турската лира.

На 29 юни 1939 г. е организиран референдум дали държавата Хатай да се присъедини към Турция. Турското правителство се е подготвило отдавна за тази ситуация. Още през 1937 и 1938 г. с две постановления издирва в страната хиляди турци, родени в Александрета, и ги изпраща там да се регистрират за изборите. На дипломатическия фронт в подкрепа на каузата са спечелени Франция и Великобритания, които притеснени от агресивната политика на Третия райх и Италия, предпочитат да удовлетворят претенциите на Турция и да я привлекат като съюзник. Както може и да се очаква с подсигурените външни гласове, референдумът е в полза на присъединяването и на 30 юни държавата Хатай става 63-тата провинция на Република Турция.



След това

Реакцията в Сирия е бурна. Президентът подава оставка в знак на протест, а жителите на сирийските градове излизат на масови демонстрации. Сирия не признава присъединяването на Хатай към Турция и в държавни карти дори и сега областта може да се види като част от сирийската територия. Вследствие на националистическата политика на турските власти, които разглеждат всички жители на Хатай като турци, много арменци и араби напускат провинцията.

В началото на 21-ви век отношенията между двете страни постепенно се затоплят. От 2003 г. Турция даде възможност да се закупува недвижима собственост в Хатай, от която се възползваха немалко граждани на Сирия, макар че 3 години по-късно продажбите вече бяха забранени. Постигната беше и договореност разделените роднини от двете страни на границата да имат облекчен достъп по време на големи празници. Един от големите съвместни проекти е "Язовирът на дружбата" на река Оронт, чиято съдба след началото на гражданската война в Сирия е неясна.

Войната в Сирия и противоречивото участие на Турция в нея обаче отново изваждат наяве старото противопоставяне. Сирия отново възвръща войнствената реторика за непризнаването на Хатай за турска територия. В областта има изградени и няколко лагера, които подслоняват десетки хиляди бежанци от войната. Техният продължителен престой там може да промени етническото съотношение сред населението и това допълнително изнервя Турция.

Това е и една от причините за засиленото военното присъствие на турската армия и болезнената чувствителност спрямо нарушимостта на границите на областта. Дали обаче проблемите на Хатай ще се решат мирно, или ще станат част от бъдещи размествания на политическата карта в региона - това в момента е трудно да се прогнозира.