Съвсем наскоро присъствах на представянето на 3 нови български книги в компанията на авторите и всичко това озвучено от превъзходен музикален дует. Книгите бяха много добри, за музикантите вече казах, публиката също бе изискана и без снобски мотивации. Тържеството бе режисирано с вкус, съответно стегнато и смислено. Чувствам как вече ви е скучно, затова ето - единствената причина да ви го разказвам, е зачовъркалото ме противоречие - за нас и за новите ни и стари слави. Ще поясня. Преди това нека уточня, че присъстващите на гореупоменатото заедно с авторите и музикантите бяхме към петнайсетина души.

Изведнъж се сепнах - двойката музиканти, които ни пяха на живо, бяха толкова добри,



че поне 500 души трябваше



да ги чуят и поаплодират. А наскоро бях зърнал по един тиви формат момче - "творец" нека го наречем, защото е извънредно бездарно в музикално отношение, - което пее за хиляди, пък в мрежата е обект на няколкостотин хиляди адмиратори. Момчето, иначе симпатично, се бе наименувало с изкелиферчено италианско име и се радваше на огромна популярност с блеещ хит, дори, както разбрах, го канят охотно по концерти, разни светски сборища и т.н.

Нека поясня - нямам нищо срещу въпросното момче, видя ми се почти нормално, дори свенливо, може би с комплекси, въз основа на които е развило съответен компенсаторен хъс за арт ексхибиционизъм. Да е живо и здраво, дано добрува по своему в нелекия земен живот. Ясно ми е също така, че преобладаващата част от популярността му се дължи на сеирджийската потребност у публиката. Тоест хората го гледат не от възхита, а заради подигравката. Момъкът е видимо солфежен нонсенс и е от типа знаменитости, станали такива върху плоскостта на сеира, тоест излагането.

Подобен случай беше и една жена, известна като Кен Лий, която се прочу с нелепа интерпретация на Марая Кери. Така е. Само че това не отменя феномена. Десетки, стотици, хиляди, дори милиони хора творят, почти индивидуално, всеки ден само в домовете си, благодарение на новите технологии, които им дават тази възможност. Те пишат, доктринерстват, режисират, пеят, рисуват, създават клипове и дори филми. Някои от тях са напълно бездарни, други са с психопатологични девиации, трети са симпатични, четвърти - талантливи, пети са направо бляскави!

Синът ми, когото ми е трудно вече и с трактор да завлека на театър, се оказа, че гледа в компютъра си няколко такива англоговорящи типове, които всяка седмица бълват нов остроумен клип. На този клип те са му едновременно сценаристи, режисьори, оператори, изпълняват също така главната роля. Загледах се и аз - типовете са безспорно харизматични и остроумни, освен това са си привлекли и екипи, които включват в сюжетите си. И се радват на многомилионна аудитория! Тоест милиони ги следят, чакат им новите неща, зяпат ги с интерес и в унес. Типовете са големи звезди на новия интернет небосклон, няма съмнение. Те не работят вече друго, създават си клиповете, а от привлечената съпътстваща реклама в Мрежата си докарват високи доходи. Съвсем скромен в сравнение с тях, поради ограничената от езика ни аудитория, но феномен от същия характер е нашият Емил Конрад. Конрад издаде книга, която тийнейджърите купуваха с фанатичен мерак, като продаде от нея тираж, за който мастити наши романисти напразно мечтаят от години.

Какво всъщност се случва? Мисля, че това е нова вълна демократизация, касаеща разпределянето на световното знание и световната публичност. В света ни е имало няколко такива вълни. Изобретяването на писмеността е една от тях. Гутенберговото откритие е друга. Рухването на феодалното устройство и достъпността до грамотност и образование за всички е третата такава вълна. Това са безспорни достижения на човечеството, довели до огромни социални, икономически, политически, че и философски промени. Те са имали и своите противници - жреческият подход към знанието, съчетан с естествения стремеж на елитите за аристократизиране на собствената каста и положение са част от желанието на имащите да не делят притежанията си с нямащите. При това през цялата човешка история. Днес също е така. Но промените са необратими - с всичките предимства и недостатъци на случващото се. Предимствата и недостатъците можете да ги видите и сами - така създаваната култура, от една страна, пуска "на сцената" фигури, които поради ред, включително несправедливи ограничения дори не биха се докоснали до нея преди телевизията и интернет. От друга страна - достъпността и привидната лекота на съзиданието правят мнозина уязвими за характера на новата публичност. В която



дали си шут, или си жрец е все тая,



важното е да си известен и да има fun. Как ще стават отсейките и как ще натамани новата дреха на публичността човечеството връз препатилата си снага тепърва ще видим. Искам само да ви обърна внимание, че не става дума само за изкуство. И протестът, и идеологиите, и терорът са вече явления със светкавично глобален характер благодарение на демократичната вседостъпност до информация.

Интересното тепърва предстои, дано е повече смешно, отколкото плашещо.