В Париж ехото не заглъхва. Париж беше ударен от страхотен гръм на мракобесие. Невинни хора си отидоха от земния живот и са може би на вече много по-добро място от това, в което са живели и на което остават живите.

Ние, живите, в момента сме все още обладани от стрес, страх, гняв и порив за възмездие над палачите.

Франция се старае да се съвземе, след като понесе тежкия кръст на физически и психически страдания на 13 ноември. Тя ще се изправи, както е бивало и в миналото й, след други жестоки кръвопролития и жертви. Защото независимо от причините за тях народът й съхранява в нравствения си трезор мощно национално самосъзнание за суверенитет и чувство за национална идентичност, за неподвластна на външни влияния гордост и борбеност.

Всеки ден и час след атентатите се говори, пише, коментира в целия свят, във всички медии на тема "Терор". И както сега, така и в бъдеще се изискват спешни превантивни действия.

След атентата французите показаха, че "ехото" няма да отшуми лесно. Става дума не за ударите, които Франция нанася на "Ислямска държава". Това е темата за материалния, военния, оръжейния израз на борбата срещу нея, но освен него от този гръм и удара му французите за кой ли път в историята си демонстрират онази независима от политическите различия чисто човешка, емоционално-поведенческа висока нравственост, с която доказват своята дълбока почит, своята жалост към загиналите. И отправят послания към мракобесниците, макар и без възможност за лично отмъщение.



Каква е картината в Париж сега



Многобройните букети с цветя и свещи на местата, където се развихриха кървавите драми не само не намаляват, а се увеличават с всеки ден и час. Угасналите свещи веднага се заменят с нови пламъчета на знаменития Площад на Републиката, където всъщност нямаше терористична акция. Около паметника просто е разцъфнала една огромна, просторна градина, която завладява с пъстротата си целия площад.

Този площад и паметникът са скъп символ за свободата за Париж и Франция. Многолюдният Марш на протеста след атентата срещу изданието "Шарли ебдо", който премина през януари по големите парижки булеварди, свърши пак на Площада на Републиката. Ето и сега, на него са обединени с емоциите си французи от цяла Франция. От далечни провинциални градове идват всеки ден просто за да сложат символите на своята мъка и съпричастност, тревога и поклон пред паметта на жертвите, да изразят мисли, закани, своеобразни пророчества за бъдещето на злокобната сила, която нарани жестоко душите им, поруга гордостта им и взе невинни жертви.

Сред красивите букети и ухания при цветята се виждат различни послания. С различни почерци, с различни стилове.



Те са адресирани до терористите,



до убийците, до мракобесниците. Някои от тях, кратки или дълги, са много трогателни и показателни за неукротимия френски дух и вяра в неговата непобедимост. Ако се съберат всички и се отпечата някаква книжка, тя ще бъде част от летописа за съдбовния 13 ноември 2015 година. Те съдържат и елемент от народопсихологията на французите. Ето някои от тях:

"Вие искате да унищожите Париж, лешояди, но ще дойде ден, когато ще се самоунищожите, и защото сте лешояди, ще се самоизядете."

"Вие, убийци на красотата, на младостта, на живота, няма да успеете, защото Париж е безкраен празник и безсмъртен."

"Вие няма да отидете при вашия Аллах, не мислете, че той одобрява вашите престъпления. Може би ви презира за тях, но вие сте глухи и не го чувате."

"Жестоки убийци, вие искате да ни поставите на колене. Няма да успеете. Ние ще останем прави и непобедими, ще посрещаме всяка сутрин слънцето, което изгрява над Франция."

"Няма да ни победите. Ние сме младостта на живота, ние сме бъдещето, ние ще останем, ще живеем, ще слушаме музика."

"Ако Бог съществува, ще му бъде много трудно и му трябва много време, за да ви натупа до посиняване по задниците."

Ето един любопитен факт от реакциите на французите след атентата, който не е свързан с нищо друго освен с тяхното самочувствие и гордост от великата си столица. Романът на Хемингуей за Париж, който може би не е най-значимото му произведение, но има знаменитото заглавие "Безкраен празник". Тази книга, която може би отдавна събира прах в нечии библиотеки, изведнъж стана суперактуална, появи се по много книжарници и се изкупува веднага. Това нали ви говори нещо? Тероризмът не е финалната точка на този празник.

___________

*Живка Шамлиева живее от 30 години в Париж, където се занимава с литературна дейност и с благотворителност.