http://www.webcafe.bg



Без да се усетят, критикарите на новото видео на Гери-Никол превърнаха клипа в най-гледаната YouTube премиера за България ever.

Трябва ли непълнолетно момиче да заема предизвикателни пози на телевизионния екран? Мнозина биха казали "не". За сметка на това видеото й чупи рекорди в YouTube именно по тази причина. А скандалът докара нейните чорапогащи на дупки дори до сутрешния блок на една от трите национални телевизии. Успех, с който дори музикалният й учител Криско не може да се похвали.

Държавната агенция за защита на детето (ДАЗД) сезира СЕМ заради "неподходящото" съдържание на видеото, в което непълнолетната (но не и малолетна) певица Гери-Никол, танцува провокативно в оскъдно облекло. Причината е, че според ДАЗД съдържанието на клипа е "вредно или неподходящо за психичното, емоционално и нравствено състояние на конкретното дете".

Абсолютно неразбираемо е защо агенцията избира да сезира СЕМ, а не арменския поп. СЕМ няма правомощия нито да облича непълнолетни девойки по чорапогащи, нито да спира съдържание от ефира. Единственото, което може да направи, е да наложи глоба на медията, излъчила неподходящото за аудиторията съдържание.

Аудиторията на Гери-Никол обаче не е тази на гледащите турски сериали, затова и парчето е в нета - там, където са и задникът на Ким Кардашиян и пенисът на Джъстин Бийбър.

Казано с други думи - Съветът по електронни медии няма какво да направи, за да възпрепятства излъчването на видеото онлайн. Все пак СЕМ се произнесе, за да уточни, че нарушение с излъчването на видеото няма, скандал не съществува и само ДАЗД може да каже дали има нарушение, и то - от страна на родителите.

Така СЕМ върна топката в полето на Държавната агенция.

Въпросът за участието на Гери-Никол във видеото поставя един по-голям проблем на преден план: до каква степен съществуващата Държавна агенция за закрила на детето е способна да върши работата си и каква точно е работата й.

Днешните деца се запознават рано с всичко от света на възрастните - алкохол, цигари, наркотици, секс. Тази година например броят на тежките случаи на интоксикации заради алкохол или наркотици при децата между 10 и 18-годишна възраст се е увеличил четири пъти спрямо предходната.

По данни на националната статистика 60 процента от учениците у нас са правили опити да пушат. Редовни пушачи са около 28% от тях. Над една пета от децата палят първата си цигара на 10-годишна възраст, а над 60% правят секс преди въпросното пълнолетие, за което вдига шум Държавната агенция за закрила на детето. Всъщност сексът започва на 16. България е на първо място в Европа по раждания и аборти на момичета между 15 и 19 години.



И къде на този фон е държавната агенция?



Цялата активност около Гери-Никол изглежда комична. Младата певица се появи в подобен вид и в предишното си видео. А и нека да поспорим кое е по-непристойно 11-годишната Крисия с накъдрени коси и гримирана като фолкпевица или задникът на Гери-Никол? Естествено, че няма правилен отговор.

Държавната агенция за закрила на детето действа от 2001 година и цялата й работа е класика в жанра "държавна агенция" - стратегии, концепции, критерии, стандарти, лицензиране... В същата 2001 година е застинал и сайтът на агенцията. Все пак от него разбираме за следните инициативи в полза на обществото:

- Хартиени лястовички по повод Световния ден на детето и 26-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето;

- "Дърво на правата на децата" в шест български града - вероятно необходими, за да кацнат на тях хартиените лястовички;

- Видеоклип за правата на децата, посветен на Конвенцията на ООН, гледан 436 пъти в YouTube. Не се съмнявайте, че видеото е скучно, тягостно, дълго и с крайно съмнителен ефект.

Въпреки слабия интерес към аудио-визуалното произведение на агенцията, то не е изключение - каналът й в YouTube изобилства от зле направени и високо непопулярни видеоклипове със средна гледаемост - 7-8 пъти.

Всички те са платени с парите на европейските данъкоплатци по Оперативна програма "Техническа помощ". Хвърлени на вятъра пари за анимирани рисунки с цветен молив и соцпатос.

Само за две видеа тази година са платени 48 800 лева. И това е малка част от средствата, които агенцията харчи за отпечатване на информационни материали, социологически проучвания и анализи на нагласи. За 2013 година ДАЗД е разполагала с бюджет от 1.3 млн. лв. и е била бенифициент по оперативни програми за близо 9 млн. лева.

За да не оставате с впечатление, че в работата на агенцията липсват конкретни действия, връщаме лентата малко назад. Преди две годините агенцията се самосезира заради 15-годишната Десислава Николова, чиято снимка от протестите срещу правителството на Орешарски обиколи медиите. Агенцията реагира по медийни публикации, според които Николова пуши забранени субстанции, пие и се явява на протестите, без да я придружава родител. Съответно всички протестиращи родители бяха посъветвани да не водят и децата си.

Отскоро агенцията се грижи и за обезопасяването на жп гарите в опит да предотврати смъртоносните селфита. Не, това не е шега, а така ни се иска да беше. Повод за искането е сигнал от близки на 15-годишно дете, което загина в края на месец август, поразено от волтова дъга на гара "Разпределителна" - Подуяне. Според ДАЗД трагичният инцидент поставя въпроса за контрола на достъпа до опасните жп райони. Реално въпросите са други - защо не са обезопасени проводниците, защо няма охрана, ако мястото е опасно - но те не са от компетентността на агенцията.

Опитът на агенцията да преодолее опасните селфита, като обезопаси местата, е смехотворен, защото всяка улица, висока сграда или язовир крие рискове да се превърне в място за "екстремно селфи".



Целият капацитет на агенцията



Държавната агенция за закрила на детето започва да функционира през 2001 година с цел ръководство, координиране и контрол на държавната политика по закрила на детето в България. Създадена с приетия през 2000 година Закон за закрила на детето.

Прегледът на председателите показва, че назначенията на ръководителите са чисто политически - "махаме вашите, сядат нашите", въпреки че политиката по закрила не децата не би трябвало да е партийно зависима.

Председателският пост в агенцията днес заема Ева Жечева. Бивша депутатка от СДС, когато и Бисеров и Цонев бяха в него, тя е и първата на този пост през 2001 година. Само шест месеца по-късно е освободена при идването на власт на царя със скандал за прекомерно висок наем на офис на бул. "Витоша".

На председателското място тогава сяда съпругата на лидера на ДПС Лютви Местан. Ширин Местан е председател на ДАЗД в периода 2001-2009 година. Неин заместник е Христо Монов от БСП. В периода на нейния мандат избухват скандалите с дома в Могилино. Именно след този казус на дневен ред излезе темата за грижата на децата в институции - тема, която впоследствие се превърна в основна кауза на агенцията.

След Ширин Местан позицията заема Надя Шабани с идването на ГЕРБ на власт. През 2012 година тя подава оставка и председател става заместникът й - Калин Каменов (ГЕРБ). Каменов е освободен през август 2013 година (в разгара на протестите срещу кабинета "Орешарски") без предизвестие, въпреки подкрепата, с която се ползва от неправителствените организации в сферата, за да освободи поста отново на Жечева, която управлява агенцията и днес. Именно Жечева е автор на призива да не се вземат деца по протестите.

Всъщност кой върши "черната работа"? Когато става дума за ДАЗД, повечето хора си представят социални работници.

Истината е, че социалните работници, които се занимават с децата, определят и провеждат конкретни мерки по закрилата им и контролират изпълнението, се намират на друго място - в Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. Те настаняват деца в институции и решават кога да бъдат изведени оттам, занимават се с отпускането на социални помощи и др. Към тази агенция има и дирекция "Закрила на детето".

В такъв случай не е ясно какъв е смисълът да има две агенции, които оперират в една и съща сфера, освен чисто и просто бюрократично натоварване за писане на стратегии, анализи и проучвания за сметка на европейския и държавния бюджет. И, разбира се, поръчването на скъпи видеа, които никой не гледа.