Електронното гласуване бавно, но сигурно се придвижва към дневния ред на Народното събрание. Повече бавно, отколкото сигурно. Все пак тече тримесечният срок, даден от закона, и през януари, освободени от тегобите на бюджети и други важни дела, ще трябва да насочим внимание към поредните промени в Изборния кодекс.

Това именно е и централното питане - какво точно ще променяме в изборното законодателство. Организационното фиаско от изминалия местен вот изведе напред много възмутени гласове, настояващи за ревизия на кодекса, и то далече не по посока на електронното гласуване. Кое от тях ще влезе в предложенията на партиите още не знаем, но отсега виждаме, че първо, въпросът от референдума ще попадне в шарена компания от идеи, които ще бъдат предмет на разнообразни договорки, и второ, не един, а няколко проекта са на път да бъдат изнесени пред парламента.

Отдавна беше коментирано, че смисълът на провелия се референдум е президентът



Плевнелиев да напомни за себе си,



да сърфира върху вълната на масовите положителни нагласи към електронно, мажоритарно и задължително гласуване и да се открои като политическа фигура, навлизаща в последната година от мандата си със силен актив от обществена подкрепа. Още с отпадането на два от въпросите мнозинството не му позволи да играе тази роля. По всичко личи, тя ще му бъде отказана и в парламентарната фаза на процедурата. Схемата изглежда изключително проста и примамлива: президентът предлага - народът подкрепя - парламентът гласува. Въодушевление сред властта от тази схема обаче не се забелязва. Вместо него за пореден път влизаме в една сложна игра от идеи и контраидеи, заблатяващи първоначалния замисъл.

Най-твърдо зад Плевнелиев, както може да се очаква, стои част от реформаторите. Те напомнят за електронното гласуване, те организират дискусии, те търсят преговори с ГЕРБ и АБВ, те създават впечатлението, че движат нещата, така че през януари да направим и тази реформа и в 6-месечен срок да я въведем практически - готова да функционира за президентския вот. На ГЕРБ се наложи да се намесят, за да не изпуснат инициативата. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов формулира новата оферта: електронното гласуване да важи само за българите зад граница. Те ще трябва да се регистрират на сайта на ЦИК, да получат 14-цифрен код и с него и ЕГН-то си да гласуват. Засега реформаторите не са изразили резерви, макар инициативата да им се изплъзна.

Техническата страна на нещата отново ще стане обект на разгорещени спорове. Съвсем наскоро първопроходникът на електронното гласуване, самият президент, почти пряко обвини от страниците на "Индипендънт" Русия в организиране на хакерските атаки срещу сайтове на български институции, в т.ч. на ЦИК. След като упражнението веднъж е направено,



защо да не бъде повторено



И какво ще излезе - че цялата суматоха си я създаваме, за да може хакерът Путин да ни избере президент. Казвам го в рамките на шегата, но всичките реални и хипотетични недомислия на електронното гласуване, от което не случайно бягат големите ни европейски партньори, ще ни се стоварят на нова сметка през януари и допълнително ще изтощят притегателната сила на предложението.

На една от наскоро провелите се дискусии съветник на вицепремиера Бъчварова подхвърли многозначителна реплика: "Ако някой желае съзнателно да си продаде гласа, няма технология, която да го спре". Той подкрепя електронното гласуване. Патосът му е срещу критиките, че номерът с кодовете и ЕГН-тата ще улесни контролирания вот. Смисълът е, че това няма особено значение, защото контролираният вот така и така ще си остане, щом има желаещи да го практикуват. Защо обаче електронното гласуване да има значение тогава и какво помага? Известни са основните публични мотиви, че ние сме в дълг спрямо сънародниците ни зад граница и следва да насърчим тяхното ангажиране с нашия политически живот. Известни са и непубличните - смята се, че по различни причини въпросните сънародници ще натискат най-масово бутоните на ГЕРБ и РБ.

Може и да е така. Централният дефект на българския политически процес ще се запази непокътнат. Липсата на политика и на решения все така се подменя с внушението за вездесъщите възможности на технологията и процедурата. Не знаем как ще се подобри работата на съдебната система, но спокойно ще променим квотите, ще разделим нещо на колегии, после може и пак да го обединим, ще създадем инспекторат или комисия, които да следят, пък след това, защо не и нова комисия, която да следи първата. Качество и ефективност, ефективност и качество. В нашия случай не можем да убедим хората, че има смисъл да гласуват за точно тези политически оферти, които им се предлагат, но спокойно, какво като няма за кого, ще могат да го правят и електронно. Щеше да бъде хубаво, ако властта освен бюлетината разработеше и ясни



мерки за активизация на политиката си към общностите



ни зад граница - нещо, което правят всички наши съседи.

Технологията е последното средство за заблуда, че нещата подлежат на промяна, стига да сменим механизма. Вечерята за наивници. И това средство е доста убедително. ГЕРБ не са големи ентусиасти за електронното гласуване, макар да им нашепват, че ще работи за тях. Но пък и те започват да разбират, че ако този път се измъкнат, всекидневно срещу тях ще бъде издиган аргументът, че се страхуват от народа, че отчаяно бранят статукво. Трудно е да преценим дали през януари електронното гласуване ще се приеме и под каква форма. Любопитни за интригата все пак са две теми: ще успее ли Плевнелиев да извлече позитиви от предстоящата парламентарна дискусия и какви други ревизии на Изборния кодекс ще бъдат лансирани наред с електронната.