Георги Ганев е програмен директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. преподава в Стопанския факултет на Софийския университет. Член е на УС на Българската макроикономическа асоциация. Участва в икономическата група на Гражданския съвет към Реформаторския блок.



- Д-р Ганев, покрай бюджетните прения се чуват предупреждения, че ако държавата продължава да трупа дългове и дефицити, ще се наложи вдигане на данъци и първата жертва ще е плоският данък. Възможно ли е?

- Мисля, че целта на тези заплахи е просто да се стреснат управляващите и те да внимават с харченето. Лошото е, че у нас продължава да битува мнение, че има някакви супербогаташи, на които, като им турим висока ставка, бюджетът ще събере едва ли не милиарди. Това е много наивно. Помните как правителството "Орешарски" искаше да въведе данък "лукс", за да вземе от богатите за бедните? Първо, каква е дефиницията за "луксозно" - почивката в многозвезден курорт, мощна кола, яхта? Данък "лукс" прави следното - обложиш ли луксозната стока, богаташът, който може да си я позволи, ще си намери или друг лукс, или друг доставчик в чужбина, няма да купи в България, а другаде. От друга страна, луксозните блага не са масова конфекция, те са бутикови производства на малки и средни фирми. Яхтите за милиони, часовниците, които вървят по 20 000 - 50 000 лева, писалките по 1000 лева се произвеждат от малки фирми на специални машини, които за друго не стават. И какво би постигнал данък "лукс" - на богатия ще му накриви шапката, а ще удари фирми, които създават висока добавена стойност и ще съсипе работни места.

Докато в обсъждания напоследък и отпаднал данък "уикенд" имаше резон - щом нещо се ползва и за лични цели, трябва да се дължи данък, не може да се приспада целият ДДС. Но първият вариант бе разписан изключително лошо - сложно, неясно. Не може така. И не е добре да се приемат данъчни промени често и от днес за утре, това означава лоша среда за бизнеса.

Но е забележително това, което ясно се видя тази година. Няма да цитирам име, но има изключително силна корелация между това определен човек да е начело на митниците и да се повишават приходите. Просто има невероятна връзка и тя е доказателство, че повече приходи може да се събират и без драстични промени в закони и наредби, стига да има кой да стяга администрацията и да я кара да работи принципно и без "чадъри".

Защото у нас често се случва така, че проверките са за изрядните, а сивата и черната икономика, онези с връзките, минават между капките. Данъчната ни система понякога изпада в див фискализъм - който е на светло, го отупват като брашнен чувал. Хубаво е, когато се вижда, че администрацията пипа принципно, че няма недосегаеми. Такава промяна на бизнес средата е потенциална мярка за подобрение на бюджетната ситуация.

- Преди дни парламентът избра членовете на фискалния борд, наричан още "съвет на мъдреците". С какво ще е полезен той на българския данъкоплатец?

- Ще готви задълбочени доклади и препоръки за бюджета, за ефективността на разходите. Неслучайно в някои държави той е към Сметната палата. Фискалният борд може да е полезен, като "обстрелва" вредни намерения.

- Разходите на държавата в последните седмици растат неудържимо. Може ли да се намеси фискалният съвет?

- С ревизията на бюджета стана ясно, че в последните месеци на годината скоростта на харчене ще се вдигне двойно и разходите ще са по 3.5 млрд. лева месечно, дори над 4 милиарда за декември. Има засилено разплащане по еврофондовете, защото пада резето на програмния период, ще видим и коледните плащания - към пенсии, заплати. Финансовите министри обичат да правят такива разходи по празниците в края на годината, защото потреблението расте, а приходите от ДДС идват през януари и това винаги е добро начало на новата година.

Тревожно е обаче, че влязохме в навик да си ревизираме бюджетите насред годината. А имаше цели 12 години - от 1998 до 2009-а, без нито една ревизия на разходната част на бюджета. Но след това се върнахме към лошия навик от 90-те години бюджетът да се преправя поне веднъж. Така никой не се старае да спазва бюджета си, защото е ясно, че като направи стачка - примерно стачка с пушене или с блокиране на кръстовища - ще получи повече пари. Знам, че мнозинството колеги, които бяха избрани във фискалния съвет, са против да се правят ревизии на бюджета посред годината.

При това сега ревизия се прави в ситуация, когато тазгодишният бюджет има преизпълнение на приходите. Не мисля, че в началото на 2015 г. финансовият министър Владислав Горанов е очаквал такова преизпълнение, иначе нямаше да направи тези въпиющи глупости с пенсионната система - с местенето на пари от частни фондове в НОИ. Мисля, че те бяха продиктувани от страх за приходите, после Горанов се успокои и бе приет по-мек вариант на промените.

Лично аз бих искал да имам избор и къде да се осигурявам, и кога точно да се пенсионирам, ако вече съм навършил съответните години. Да мога да попитам по мейла НОИ колко ще ми е пенсията, ако се оттегля сега, НОИ да ми отговори и аз да реша дали ме устройва, или предпочитам да поработя още някоя и друга година. Така е в Швеция, която често сочим като еталон за социална държава. Там впрочем има абсолютно автоматично осъвременяване на възрастта за пенсиониране, напълно независещо от политиците и неподвластно на популизъм. Има формула и в момента, в който важни параметри и пропорции се променят, възрастта се вдига - хоп, става 66 или 67 години примерно. Но формулата го диктува, не някакви политици. Това гарантира финансова устойчивост на системата, а политиците свалят от себе си отговорността за непопулярните решения. Който е недоволен, да протестира срещу математиката.

Обаче за нашите политици е голяма болка нещо да не зависи от тях, те искат да командват навсякъде. В България държавата е социална по южноевропейски - тя се "грижи", а не създава стимули да се работи по-дълго и повече. Швеция е социална държава, но там политиците не обещават по кампании, че ще вдигат пенсии, защото хората знаят, че това не зависи от тях.

- Накъде ще вървят през 2016 г. цените на петрола и другите основни суровини?

- Има осезаемо отслабване на растежа в новопоявяващите се пазари, особено в Китай - само 6% реален промишлен ръст, та няма да има такова потребление, което да вдига цените. А и там, където има картели, не се чува да ограничават предлагането.

- За Китай 6% е малко, но какво може да направи България, за да постигне такъв икономически ръст?

- Честно казано, не виждам двигатели за такъв растеж. Имаше ги в периода 2002-2008 г. - много чуждестранни инвестиции в съчетание с намаляване на рисковете заради влизането на България в НАТО и в ЕС.

- Но защо други държави от нашата "черга" - Румъния, балтийските страни, се развиват по-бързо от нас?

- Румъния направи най-важното, с което всъщност си "купи" няколко години растеж от 3-5% - реформа на правната система. А ние не успяваме. За каквито и проблеми да говорим - порочни обществени поръчки, корупция, източване на данъци, злоупотреби с постове, медии бухалки и т.н. винаги стигаме до това как работи съдебната система. Това всъщност е архиреформата. Няма как да успее реформата в здравеопазването, ако няма правораздавателна система, която може ефективно да затваря пробойните. Или пенсионната система, или банковата, където и да пипнеш. Само че политическата цена на архиреформата е висока - съдебната система може да те контрира ефективно, ако се опитваш да я промениш.

- Следите ли казуса КТБ? Не е ли подозрително, че докладът на следотърсача "Аликс Патнърс", който трябваше да разкрие къде са изтекли милиардите от банката, е засекретен?

- Не, нормално е. Естествено, че всички искаме да видим доклада. Но "Аликс" са успели да хванат следи. Ако докладът се публикува, може проследените да се усетят, че са разкрити, и да се прикрият отново, преди да са предприети съответните юридически действия. Затова се търси вариант да се публикува частта от доклада, която показва кои са лошите длъжници на КТБ.