Да допуснем, че "ястребите" ще успеят и че САЩ направят всичко необходимо във военен план, за да се противопоставят на ИДИЛ и да я унищожат. Какво става след това?

За да отговорим на този въпрос, трябва да се отнесем сериозно към другите случаи на военна намеса, предприети от САЩ напоследък в Близкия изток.

Всъщност последствията от тази намеса във всеки от случаите се разминаваха с първоначалните декларации за успех и пълна победа. Възникваха непредвидени последици и множество трудности. Оказа се, че "освобождението" е само прелюдия към нескончаемо насилие и социални сътресения.

Дори самото съществуване на ИДИЛ, или "Ислямска държава" е окончателната присъда за войните в Ирак, които водиха баща и син Буш, всеки от които подтикваше към същото и приемника си - демократ. В резултат на фактическото сътрудничество на 4 президентски администрации Ирак се превърна в това, което е днес - неработоспособна, несправяща се със задълженията си квазидържава, неспособна да контролира границите и територията си, която действа като магнит и вдъхновение за терористите.

САЩ носят цялата морална отговорност за целия хаос там. Ако не бе безразсъдното решение на САЩ да се втурнат да окупират страна, която при всичките си престъпни действия нямаше никакво отношение към терористичните актове от 11 септември, "Ислямска държава" просто не би съществувала. Ако следваме знаменитото правило "който чупи - купи", което в политиката се приписва на Колин Пауъл, след това, което причинихме на Ирак преди десетилетие, трудно можем да отречем, че ИДИЛ си е наша.

Вярно е, че САЩ притежават достатъчно военен потенциал, за да се справят с този "халифат". Наистина и в Сирия, и в Ирак, ИДИЛ демонстрира будеща безпокойство способност да превзема и удържа огромни пустинни територии и населени места. ИД постигна тези успехи на фона на слабо мотивираните местни въоръжени сили, чието ниво в най-добрия случай може да се определи като посредствено.

В това отношение войнствено настроеният редактор на The Weekly Standard Уилям Кристъл е прав, като заявява, че в условията на близък бой добре въоръженият 50-хиляден американски контингент с достатъчна поддръжка от страна на авиацията би разбил ИД на пух и прах. И вън от всяко съмнение, скоро след това би се стигнало до освобождението на множество контролирани от ИД ключови градове като Фалуджа и Мосул в Ирак и Палмира и Рака - "столицата" на ИД, в Сирия.



Глобална война, нова версия



Защо обаче предполагаемите и фактическите резултати често не съвпадат? Защо очевидните военни успехи периодически водят до ръст на насилието и още по-голям безпорядък. Преди да последват съветите на Кристъл, не би било зле американците да се замислят върху тези въпроси.

Скоро след атентатите от 11 септември проф. Елиът Коен, един от водещите американски военни историци и теоретици, нарече конфликта, в който влязоха САЩ, "четвърта световна война" (съгласно тази теория Студената война е "третата световна война"). Това определение не се задържа, с изключение в някои неоконсервативни кръгове. Но почти десетилетие и половина по-късно професорът от университета "Джонс Хопкинс" и бивш чиновник в Държавния департамент продължава да защитава теорията си. В есето си за The American Interest, написано след неотдавнашните атентати в Париж, той се връща към тази тема. "През 2014 г. бе Четвъртата световна война", настоява Коен. "И днес сме в Четвъртата световна война". И за наше удобство той обстоятелствено обяснява причините, поради които този конфликт се определя с такива високопарни и изразителни термини.

Днес в САЩ много хора се объркват в понятията и не могат да разберат какво представлява войната. В резултат на неправилно използване, на злоупотреба с тази дума и преди всичко заради липса на памет ние изкривихме смисъла й почти до неузнаваемост. В резултат на това незнаещи хора често разсъждават и говорят с лека ръка за войната.

Каква е главната отличителна черта на тази война според Коен? "На първо място е нейната продължителност", пише той. "Тази война очевидно ще се точи до края на живота ми, а може би и до края на живота на децата ми". И макар американските политическите лидери да не са склонни да обяснят "колко висок е залогът", Коен обяснява прямо. Той твърди, че става дума за американския начин на живот, не просто в смисъл на "рок концерти и алкохол в ресторантите, колкото за основни права като свободата на словото и на вероизповеданието, за равенството на жените и най-важното - за свободата от страха и свободата да мислиш".

Като се вземе предвид какъв е залогът, Коен осмива администрацията на Обама, която разчита на "терапевтични бомбардировки, които временно ще облекчат сърбежа, но няма да излекуват раната". Времето на подобни полумерки отдавна е минало. За да се удържи победа над ИД и "идейно близки до нея групировки", САЩ ще трябва "да убият много хора". За това Вашингтон се нуждае от "дългосрочен план не за "сдържане", а за "разгромяване на врага". Дори при наличието на такъв план, победа може да се очаква не толкова скоро, "пътят към тази победа ще бъде дълъг, кървав и скъпоструващ".

Прямотата и конкретиката на думите на Коен, при цялата му непримиримост и жестокост, трябва да ни кара да изпитваме уважение. Ако Четвъртата световна война е това, за което се готвим, и това, което преживяваме сега, тогава унищожаването на ИД се явява най-важната задача в близко бъдеще. Но то едва ли може да определи изхода й. Покрай ИД изникват тези "идейно близки до нея групировки", на които САЩ трябва да обърнат внимание, преди да обявят окончателна и безвъзвратна победа.



Каква ще е Четвъртата световна война?





Нека опитаме да си отговорим на този въпрос като в един мисловен експеримент, приемайки го с цялата му сериозност. След атентатите от 11 септември представители на американските власти започнаха да заплашват, че повече няма да се церемонят и ще проявяват решителност и твърдост. Но на практика нищо не се промени, никаква решителност и твърдост не се появиха. Но ако трябва сериозно да приемем концепцията на Коен за Четвърта световна война, това трябва да се промени.

Като начало страната трябва да премине в бойна готовност, да въведе нещо като военно положение, за да може Вашингтон да набира повече военнослужещи и да харчи много повече пари за дълъг период от време. Трябва да започне отново да се употребява думата "мобилизация", която отдавна е изчезнала от политическата лексика в страната. За воденето на война в името на поколението се изискват самоотверженост и дълг от не само едно поколение.

В момента победата над ИД се смята за първостепенна задача във Вашингтон. Като се вземе предвид, че по данни на Пентагона ИД вече е загубила 20 000 бойци и това не й се е отразило особено, войната явно скоро няма да свърши. Но дори само да предположим, че в крайна сметка ще бъдат постигнати положителни резултати, ще трябва да се решават задачи по осигуряване на реда и стабилността на териториите, контролирани сега от ИД. И това ще трябва да се прави дотогава, докато не бъдат изкоренени условията, благоприятстващи възникването и укрепването на организации като ИД. Не очаквайте, че президентът на Франция Франсоа Оланд или британският премиер Дейвид Камерън ще се захванат с тази неблагодарна работа. Всичко ще трябва да бъде свършено от американските военни. Няма да можем да си вземем багажа и просто да се изтеглим.

Колко време ще се наложи на тези войски да останат? Съдейки по това как се развиха събитията по време на неотдавнашните мисии на САЩ в Ирак и Афганистан, напълно възможно е срокът на пребиваването да е от порядъка на четвърт век. Затова ако 45-ият президент на САЩ реши да включи сухопътни войски в борбата срещу ИД, което е напълно възможно да се случи, почетната мисия да посрещне у дома американските войски ще се падне на 48-ия или на 49-ия президент на САЩ.

А междувременно на американските войски ще им се наложи да се справят с всякакви "идейно близки до ИД групировки", които изникват ту в една страна по света, ту в друга. В списъка на страните, където ще се налага намеса на американски сили, на първо място ще бъде Афганистан. Но сред възможните обекти на нашето внимание ще бъдат и други страни развъдници на ислямски тероризъм - Ливан, Либия, Палестина, Сомалия, Йемен. Както и някои западноафрикански държави, в които в последно време често възникват безредици. И ако силите на реда в Египет, Пакистан и Саудитска Арабия не демонстрират способност, да не говорим за готовност, да се справят с крайните радикали в страните си, напълно възможно е една от тези страни да стане арена на мащабни военни действия с участие на войски на САЩ.

С други думи, за да се води резултатно Четвъртата световна война, Пентагонът трябва да разработи план за всяка една от тази ситуации и да подготви технически средства и обекти, нужни за реализация на тези планове. Съюзниците може да се включат, за да окажат символична подкрепа (защото символичните жестове са всичко, на което са способни), но най-тежката работа със сигурност ще се падне на САЩ.



Колко ще ни струва Четвъртата световна война?



По време на Третата световна война (известна като Студената война), Пентагонът разполагаше с въоръжени сили, които бяха достатъчни по численост и въоръжение за водене на две войни и половина. Тоест американските военни разполагаха с потенциал, който бе необходим за защита на Европа и Тихоокеанския регион от комунистическата агресия и при това да имат някакъв резерв в случай на непредвидени събития. По време на Третата световна война едва ли можеше да се говори за събития от такъв мащаб като нападения от страна на държавите от Варшавския договор срещу Западна Европа или завземането на Южна Корея от нейния северен съсед. И все пак в рамките на вероятните сценарии можеше да възникне ситуация, в която армията на САЩ трябваше да бъде в състояние да се бори с военизирани групировки В и Г, като в същото време трябваше да осигурява сигурността от бунтовническите организации А и Б - при това в различни места на планетата.

Даже ако Вашингтон се опита по възможност да избегне включването в бойните действия на значителни количества сухопътни войски и се ограничи в използването на бойната авиация (в това число и безпилотни самолети) и елитните подразделения на спецчастите, които да използва за реалното унищожаване на жива сила на противника, за възстановяване на контрола, въвеждането на ред и осигуряване на територии в следвоенния период, вероятно ще има нужда от многоброен личен състав. Без съмнение, по време на първия етап на тази Четвърта световна война това ще e един от първите уроци, тъй като след завършването на този първи етап започва истинската работа. Максималното количество военнослужещи, които бяха изпратени в Ирак при инвазията през 2003 г., беше около 180 000 души, а в Афганистан по време на президентството на Барак Обама контингентът на американската армия наброяваше 110 000 души. В исторически контекст тези числа не са особено големи. Например, в самия разгар на войната във Виетнам броят на американските войски в Югоизточна Азия беше над 500 000 души. Това показва, че за да участва в Четвъртата световна война, днешната армия на САЩ ще трябва да бъде увеличена поне пет пъти - при това не става дума само за извънредни мерки, а за планово увеличение на постоянна основа. Тези числа най-вероятно изглеждат прекалено големи, но както пръв отбеляза Коен, в сравнение с предишните световни войни те ще са доста по-скромни. През 1968 г., в самия разгар на Третата световна война, на действителна американска служба са били над 1.5 милиона души. При това става дума за времена, когато числеността на населението на САЩ е било почти един път и половина по-малко, отколкото е сега, и когато жените бяха дискриминирани по полов признак и не бяха взимани на военна служба. При желание САЩ могат много лесно да наберат армия в численост от два милиона и повече войници.

Друг въпрос е дали Америка ще може при това да запази съществуващата практика да набира военни на договорна основа. Без съмнениe новите попълнения в армията ще се сблъскат със сериозни проблеми при службата си, независимо че Конгресът повиши значително материалното стимулиране за постъпващите в казармата, което бе увеличено няколко пъти след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. За решаването на този проблем би могло да помогне разхлабването на имигрантските правила, в резултат на което стотици хиляди чужденци могат да получат американско гражданство с условието да станат част от въоръжените сили. Но най-вероятно при участие в Четвъртата световна война, американските власти ще бъдат принудени да възобновят практиката на наборната военна служба. Тези мерки едва ли ще бъдат възприети от младото поколение с голям ентусиазъм и ще постави американците пред доста неприятен избор.

Бюджетните последствия за увеличаването на състава на американската армия при едновременно изпълняване на постоянните мероприятия, които Пентагонът нарича "операции, които се провеждат при особена обстановка в чужбина", също ще придобият огромни мащаби. Но колко точно пари ще се нужни в този предимно нов глобален конфликт, който според някои предварителни оценки може да продължи почти до края на столетието, е трудно да се предскаже. Като отправни данни се споменават 600 милиарда долара, което е три пъти повече от сегашния военен бюджет на САЩ. Откъде обаче ще се вземат тези пари? През последните няколко години заради разходите за войните в Ирак и Афганистан дефицитът на федералния бюджет нарасна до над 1 трилион долара. Освен това съвкупният държавен дълг вече превишава годишния БВП над три пъти. И въпросът за това до каква степен САЩ могат да трупат този дълг, при което да не се стига до постоянно отслабване на икономиката, не представлява само научен интерес. За да не доведе увеличаването на военните разходи заради Четвъртата световна война до постоянен ръст на бюджетния дефицит до неприемливи мащаби, ще се нужни или повишаване на данъците, или съкращаване на разходите за невоенни цели.



Безумието на поредната световна война



В своето есе Коен пише: "Трябва да прекратим безсмисленото дърдорене". На тези, които ще носят бремето на тази Четвърта световна война, "трябва да им се каже истината". И той е прав, при положение че по принцип винаги се премълчава какви жертви ще дадат при подобни глобални конфликти обикновените граждани.

Тъй като приближава годината за президентски избори в САЩ, най-главното трябва да стане откритото и честно обсъждане на перспективите на американското военно участие в решението на проблемите в ислямския свят. И когато при това някой заяви, че окончателни резултати могат да се постигнат с нови бомбардировки или завземането на още няколко страни, това вече не е просто популизъм, а явна лъжа. И все пак, както твърди Коен, за да бъде постигната победа в Четвъртата световна война, ще трябва да се хвърли не една бомба и да се завземат, а после и да се окупират още много страни. В този случай Вашингтон ще си има работа не само с "Ислямска държава", но и с нейни приближени групировки и филиали, които тепърва се готвят да преуспеят на това поприще, както и техни приемници, които само чакат своя удобен случай. Не трябва да се забравя и "Ал Кайда".

Затова Коен смята, че Америка няма избор. Или тя ще започне сериозно да се отнася към това как трябва да води Четвъртата световна война, или планетата ще бъде обгърната в мрак. Той дори не се спира от факта, че колкото повече американски войници биват изпращани в страните от Близкия изток, толкова по-силна е съпротивата срещу тях. Колкото повече вражески бойци биват убивани, толкова повече нови се появяват. Коен дори не се плаши от неизбежното, че когато биват убивани мирни жители, дори и по погрешка, това само укрепва и дава решимост на екстремистите. Той също така смята, че независимо от всичко, американците трябва да вървят към победата и трябва настойчиво да се продължава в тази посока просто защото САЩ нямат друг избор.

Внимателно слушайки Коен, американците трябва да се замислят за последствията. Войните винаги променят хората и страните. Ако се вземе на въоръжение теорията на Коен за Четвъртата световна война, това ще промени коренно образа на САЩ. Радикално ще се промени сферата на дейност, мащабите и възможностите на националните структури за сигурност, което без съмнение ще засегне и службите, които не са част от военното ведомство. В резултат на такава война огромното богатство ще бъде насочено към непроизводствени нужди. Тя ще направи необратим процеса на милитаризация на американския начин на живот, който се е сформирал след предишните световни войни. Всявайки страх и налагайки неосъществими надежди за идеалната сигурност, те ще накарат хората да се откажат от свободата си в името на защитата. И това вече става пред очите ни. Страна, която би могла след няколко десетилетия да отпразнува победата над тероризма, вече ще е съвсем друга държава - в материално, културно и нравствено отношение.

Според мен теорията за Четвъртата световна война е покана за колективно самоубийство. Заявлението за това, че безкрайната и безгранична война няма алтернатива, не е суров и непримирим реализъм, а отказ от държавническа мъдрост и политическа прозорливост. Но във всичко това има трагична ирония. Съединените щати вече се включиха в нещо, което прилича на световна война, която няма предначертание и име. Тя вече обхваща и най-далечните райони на ислямския свят, а от година на година се разпространява все по-нататък. Постепенно, стъпка по стъпка тази безименна война вече излезе от пределите на сферите на дейността на структурите на националната сигурност. Заради нея вече се харчат огромни суми за непроизводствени цели, като в същото време привеждат в норма милитаризацията на американския начин на живот.

Коен съвършено обосновано осъжда неуправляемата и безгрижна политика, която определя пътя (или кривата пътека) на тази война, която я доведе до такива мащаби. Ние трябва да му благодарим за тези критически изказвания. Но основният проблем е самата война и убедеността в това, че Америка може да си остане същата само ако воюва. Когато такава богата и силна страна стига до извода, че няма друг избор, освен да се забърка в този квазиперманентен въоръжен конфликт на края на света, това вече е безумие. Властта и силата дават възможността да се избира. Като граждани ние сме длъжни с всички сили да опровергаваме твърденията за отсъствието на избор. Който и да ни говори за това - дали категоричният Коен, или някой друг безотговорен безумец, който въобще не разбира от военни дела. Такива заявления само могат да увековечат безумието, което и така вече прекалено дълго цари около нас. (със съкращения)