Когато обясненията за личния живот са повече от думите за провежданите от собственото ти правителство реформи, спираш да си политик. Превръщаш се в средностатистически представител на тази държава, от когото се очаква всичко друго, но не и промяна. Радан Кънев прескочи тази линия с обясненията на тема "Не съм гей" във "Фейсбук". Резултатът от тази селф мейд кампания е, че стана основен герой в жълтата преса. А реформаторите като цяло се превърнаха във футболна врата, в която всеки желаещ може да вкара гол. Омесването на политика с личните оправдания рефлектира върху това доколко сериозни са реформаторските политически намерения и не са ли и те само смокиновият лист, зад който се крие пълна безпомощност. Няма никакво значение дали Кънев се е подвел от нескопосан пиар, или всичко е самоинициатива. Но със сигурност



не е поведение на политик и лидер на партия



Още по-малко на формация от управляващата коалиция. Щеше да е далеч по-полезен, ако се беше съсредоточил върху обясненията за провежданите от правителството реформи в тежки ресори като съдебна власт, здравеопазване и пр., с които са ангажирани министрите на реформаторите. А смешните подхвърляния за сексуалната му ориентация беше пуснал покрай ушите си.

После дойде историята с оставката на просветния министър Тодор Танев - един от малкото, които правят нещо, ако се съди от медийните публикации за свършеното. Историята е ярко доказателство за битките в средите на реформаторите, а приказките за единството на блока са добри пожелания. Даниел Вълчев от ДБГ предаде четата с обясненията си, че Радан Кънев лично иска оставката на шефа на МОН и вече е занимал премиера Борисов с проблема. Кънев нито потвърди, нито отрече, но нали така се постъпва, когато си се оплел в полуистини и полулъжи. От подхвърлените реплики на реформаторските персонажи обаче се разбра, че никой с никого в РБ не си говори и че далеч по-лесно е скандалът да се пренесе в медиите. След едногодишното управление е нормално да отчетеш какво си свършил и ако някой от министрите не е за поста, да обясниш защо. Вместо това се разбра, че две "каки" в кабинета на Танев не могат да си поделят мястото на по-шеф след професора. А още по-безумно е, че Кънев решава да раздаде правосъдие, защото "кадър" на ДСБ бил похарчен. От тази нелепост страда невинният Тодор Танев. И разговорът от политически се превърна в махленски, понеже "нашите" хора, а ги пипнеш, а си изгорял. Много по-лесно е министър да си тръгне, отколкото да се търси място за трудоустрояване на "нашите" и "вашите".

Третият момент от реформаторските неволи е проблемът "Христо Иванов". Правосъдният министър е в челото на реформата в съдебната система. Премиерът го харесва, но ДБГ не го ще. Дали оставката му се иска заради безсилието му като министър, или е по други причини - едва ли някой ще каже, но Борисов е прав, че



Христо Иванов сам клати стола си



с работата си, а реформаторите му помагат да слезе от него по-лесно. Какво ще реформира Иванов, след като промените в конституцията бяха сведени единствено до разделянето на ВСС на две не е ясно. Но депутати от РБ направиха възможно всичко това, като бойкотираха собствените си предложения. Вярно, поправките в основния закон са на ниво гласуване в комисия, но е показателна реакцията им. Ако това е политика, то тя е дълбоко непонятна за обикновения гражданин.

И това не е най-скандалното. Страшно е, когато се откажеш от собствените си позиции и го правиш толкова нескопосано, сякаш хората нямат памет. В рамките на няколко месеца лидерът на ДСБ Радан Кънев извървя доста сложен път. Отъждествяваше ГЕРБ с мафията, но влезе в коалиция с Борисов в името на светлото бъдеще. Зарече се партията му да напусне управляващата коалиция, ако съдебната реформа не мине, но направи сериозен "исторически компромис". Обяви, че ДСБ върви в комплект с Христо Иванов и че ако някой посмее да го пипне, тъмносините веднага напускат кабинета. Вече не е толкова категоричен, напротив - смята, че конституционната реформа върви според плана. Само съобщи в любимия си "Фейсбук", че ще има продължение: "Без изненади. Колкото и обидно да е това. Преговорите дали сме мъже, които държат на подписа си, тепърва предстоят." Успокоихме се - все пак разговори ще има.

Парадоксите за жалост не свършват дотук. Излиза, че



най-големият враг на РБ са самите реформатори



Партиите в блока не могат да се разберат и докато този уж единен субект се раздира от противоречия, Борисов ще е в ролята на Нерон, който с наслада гледа пламъците над Рим. А един ден, когато се насити и когато си намери по-подходящ партньор, ще въздаде правосъдие. Засега обаче го устройва да има напрежение - политиката "разделяй и владей" му иде отвътре.

И още нещо - кога и къде по пътя реформаторите забравиха, че основният им политически враг е БСП? Нали се канеха на наврат в миша дупка соцпартията. Сега социализмът не се забелязва, оставен е на самотек. Добре, че соцпартията е в нокдаун, та не може да е равностоен противник. Иначе щеше да е доста интересно.