Приемането на бюджет 2016 ще се запомни с устрема за повишаване на данъчноосигурителната тежест - в пълно противоречие с обещанията на управляващите и в разрез с техните предизборни програми. Добре, че данък "градинка" отпадна. Таванът за плащания в брой догодина ще бъде 10 000 лв. вместо предложените от Министерството на финансите (МФ) 5000 лв. Още преди внасянето на бюджета в парламента отпадна и планираната разпоредба общините да имат право да увеличават до 2% плоския данък. Но ето че преди дни министър-председателят призова кметовете да вдигат общински данъци, за да балансират бюджетите си. Трябва да се има предвид, че кметовете на по-голяма част от областните и общинските центрове са от ГЕРБ и че натрупаните дългове в местните бюджети се дължат основно на съфинансиране по проекти, изпълнявани по оперативните програми. Отделен въпрос е как общините са изразходвали и усвоявали европейските средства.

Община Сливен вече обяви, че вдига драстично местните данъци през 2016 г. - такса смет и данък сгради ще се повишат с 50-60%. При такова увеличение много инвестиционни проекти ще станат губещи. А вероятно Сливен ще бъде последван и от други общини, което



ще влоши драстично бизнес средата



в България. Така, от една страна, правителството, което издига в култ използването на европейски средства, принуждава общините да влизат в дългове, за да осигурят необходимото съфинансиране. А от друга - същото това правителство принуждава общините да се оправят сами с възникналите дисбаланси в бюджетите им, като ги подтиква да вдигат местните данъци.

Получава се порочен модел, който разчита прекалено много на външна финансова помощ и който наказва онези, които създават работни места и които не разчитат на еврофондове за бизнеса си. Така е, защото изпълнението на общински проекти се възлага на определени фирми и цялата активност с усвояването на евросредствата не засяга особено останалите. Изключителното преекспониране на европейските средства дава отражение на всички бюджети, които Министерството на финансите изработва. Оказва се, че основната цел на бюджетирането е да се осигури финансов ресурс, за да може държавата да увеличи своята преразпределителна роля, без при това да проявява някаква особена загриженост за подобряване на бизнес средата.

В консолидирания бюджет за 2016 г. разходите са почти 40% от БВП, а приходите нарастват до 37.4% от брутния вътрешен продукт (спрямо 36.8% за 2015 г). При това МФ планира прекалено оптимистичните 2.1% ръст на БВП за следващата година, стъпвайки на доброто представяне на икономиката през 2015 г. Но сега има много симптоми, че



2016 година може да се окаже една от най-трудните,



откакто световната икономика започна да се възстановява. През ноември Индексът за световния икономически климат на германския институт Ifo падна до безпрецедентно дъно от 89.6 т. - основно заради слабото потребление и липсата на доверие в правителствените политики. Икономическият климат се влошава във всички региони с изключение на Океания и бившите съветски републики, където се стабилизира, но на ниски нива. Все пак за Европа и Северна Америка индикаторът остава над дългосрочната си средна стойност, за Азия, Близкия изток и Африка влошаването е най-чувствително, като за Азия спадът е наистина драстичен - заради турбуленциите, които протичат в Китай и които може да продължат много време.

Световната и европейската икономика са изправени пред сериозни предизвикателства и няма никаква почва за оптимизма на нашето МФ. Не случайно в есенната си прогноза Европейската комисия (ЕК) очаква българската икономика да нарасне с 1.5% през 2016 г. Това означава, че МФ планира с близо 600 млн. лв. по-голям БВП, отколкото е прогнозата на ЕК.

Основното разминаване между ЕК и МФ е в прогнозите за инвестиционната активност в България - брутното капиталообразуване. Според ЕК инвестициите ще се свият драстично - с 2.4%, а според МФ ще се повишат - с 0.7%. Според ЕК проблемите с усвояването на еврофондовете на старта на новия програмен период и влошаващата се глобална икономическа картина ще се отразят негативно на инвестиционната активност. Ще бъде засегната и външната търговия, а съответно и нейният принос към ръста на икономиката.

Всичко това говори за



неадекватност при планиране на бюджета,



което ще се отрази негативно на бизнес средата в България, и то най-вече в две основни посоки: повишаване на данъчната тежест и засилени проверки на НАП с цел увеличаване на данъчните приходи.Тези проверки може да прераснат в държавен рекет, което в много случаи е валидно и в момента, но най-вероятно ще придобие ендемичен характер и ще засегне основно белия бизнес, докато този в сивата и черната част на икономиката ще остане почти незасегнат.

Забележително е, че управляващите отчитат като позитивен факт увеличените разходи в бюджета за 2016 г. Но те са логично следствие от липсата на реформи и са най-големият проблем на българското държавно управление. Вече е съвсем видно, че правителството и управляващото мнозинство предпочитат да тушират проблемите с наливане на средства. В бюджета за 2015 г. беше заложено съкращение на разходите за персонал и на самия персонал в рамките на 10%, а вместо това в края на годината сме свидетели на увеличение и на актуализация на бюджета, като



над 300 млн. лв. от тази актуализация ще отидат за чиновнически заплати



Реформата в силовите министерства блокира, след като опитът да бъде прокарана изненадващо и задкулисно за малко не завърши с падане на правителството. Всичко това говори, че властта - освен че се натъква на свирепа съпротива срещу всяка реформа, показва и неспособност да прокарва важни промени.

Показателни са и промените, които протичат в здравеопазването и пенсионната система. Увеличението на осигурителните прагове с безпрецедентните 7.5% ще натовари частния бизнес със значителни допълнителни разходи. В същата посока е и драстичното увеличение на минималната работна заплата от догодина, което ще вдигне с над 15 лева данъчната тежест за всеки работещ на минимална заплата. Цялото усилие на държавата е насочено към увеличаване на фискалните приходи - но не чрез осигуряване на по-добри икономически условия за бизнеса, а чрез неговото допълнително притискане да плаща по-високи данъци, разходвани неефективно и при наличието на проядена от корупция държавна машина.

В бюджета за 2016 г. е заложено тегленето на нов дълг в размер до 5.3 млрд. лв. От него 1.3 млрд. лв. са за погасяване на стари задължения. Други 1.8 млрд. лв. са за финансиране на бюджетния дефицит от 2%. А 2.2 млрд. лв. са планиран буфер, който да се ползва при необходимост за стабилизиране на банковата система. Това обаче е изключително голям буфер и по-скоро издава притеснението на управляващите от възможността да бъде разклатена втора банка след КТБ, за която да е необходим допълнителен значителен ресурс. Трябва да припомним, че фискалният резерв надхвърля 10 млрд. лв., което дава допълнителен комфорт на управляващите. Ето защо изглежда пресилено цялото презапасяване със средства. Освен ако зад това няма някаква скрита цел, например изразходването на този ресурс в случай, че се получи забавяне с възстановяването на средствата от Брюксел, или ако се наложи запушване на финансови дупки, каквито биха могли да се появят около БЕХ и енергийната система на страната.