Имаме проблем. Не е нито ситуационен, нито ценностен. Проблемът ни е цивилизационен - създаваме нация и поколение, чиито предели на желания достигат до евтини мечти за хубава кола, посещение на чалга клуб, което включва консумация на бутилка водка, и нов смартфон. Дори си имаме цял студентски квартал, където това е връх на гъзарията. Но това е друга история.

Българите никога не са се изправяли пред дилемата салатата или ракията. Ракията винаги е била от първостепенна важност за живота на по-голямата част от населението, независимо от законите и мерките на държавата.

Хубавото на ракията е, че можеш да си я направиш сам от всичко, което съдържа захар. Един вид тя е екологичен продукт, който намалява отпадъците и замърсяването, въпреки че развалените плодове и зеленчуци едва ли вредят на природата. Не е като уискито, което съвсем закономерно е забранявано в различни периоди от време на много места по света. Най-известният пример за вредата от уискито е сухият режим в САЩ през 20-те години на миналия век.

Все пак американският опит ясно показва защо държавата трябва да внимава, когато се меси в народните обичаи като дестилацията на високоалкохолни напитки. Вместо да намали употребата и производството на алкохол, забраната го увеличава - нещо повече, голяма част от дейността минава в ръцете на организираната престъпност и така с нея се финансират убийства, рекет и корупция.

Сега българската държава иска да сложи джибрите в ред и



налага нови правила за казаните за ракия по села и паланки



Казанджиите протестират, а населението пие и гледа сеир.

По закон специализираните малки обекти за дестилиране трябва да внасят акциз в държавната хазна. А варенето на ракия в домашни условия е незаконно. Количество до 30 литра етилов алкохол на семейство се облага с намалена ставка от 550 лева за 1 хектолитър. Това са 2.20 лв. на литър при алкохолен градус 40. За всеки литър над 30 се заплаща пълната акцизна ставка от 1100 лева за 1 хектолитър чист алкохол, или 4.40 лв. за литър ракия. Истината е, че много хора минават тънко, а други си правят ракията у дома, без да плащат нищо на държавата.

В страната има регистрирани над 2800 казана за варене на ракия, като реалният брой на работещите е около 2000. Колко са нерегистрираните никой не знае, само е ясно, че са много повече.

Отсега нататък за малки обекти за дестилиране ще се считат казаните с вместимост до 500 литра. А не 1000, както беше досега. По-големите ще трябва да се регистрират като данъчни складове и ще останат без отстъпки при плащането на акциз. Освен това през половината година варенето на ракия ще е незаконно. Собствениците на казани ще имат право да работят само от 1 юли до 31 декември.

Целта е да се затегне контролът и да се вдигнат приходите от облагане на домашната ракия. Въпросните приходи през 2013 г. достигнаха рекордните 850 хил. лв. А през миналата година беше отчетен спад.

За сравнение, данните на агенция "Митници" показват, че приходите от акциз върху спиртни напитки (без бира) за първото полугодие на 2015 г. са в размер на 91.3 млн. лв., или с 5.3% повече от същия период на 2014 г. От тях 90.7 млн. лв. идват от облагане на вътрешно производство, а 616 884 хил. лв. от облагане на внос.

Както се вижда, държавата



не се справя особено добре и с контрола върху вноса на алкохол,



разбира се, ако шотландското уиски и руската водка по магазините не са сварени и бутилирани в България. Вместо да затегнат контрола върху вноса, управляващите се опитват да изцедят някой друг лев от селските казани.

Очевидно е, че това няма да стане. Държавата няма как да контролира дестилирането на ракия в домашни условия, а щом работата на казаните бъде ограничена до 6 месеца, повечето от тях просто ще се преместят в нечий заден двор или гараж. Т.е. новите регулации не само няма да доведат до увеличаване на приходите в хазната и до намаляване на домашното производство на алкохол, а точно обратното. Приходите от акцизи ще намалеят, а нелегалният алкохол ще се увеличи. Държавата няма как да забрани ракията, защото това е въпрос на народопсихология. Единственият начин да се намалят производството и консумацията на алкохол е да се променят хората. Т.е. проблемът не е в данъчната политика, а в образованието и възпитанието. И, разбира се - в доходите.

Ракията от казана не е първият, а последният избор на повечето хора. Ако можеха да си го позволят, те щяха да пийват 18-годишно шотландско уиски, руска премиум водка или отлежала мускатова, а не алкохол, дестилиран от хранителни отпадъци. Само че хората не могат да си го позволят.

В страна, където 40% от населението живее на прага на мизерията - по данни на Световната банка, алкохолът е бягство и утеха. А когато той се вари нелегално, в домашни условия, вместо в селския казан, може да бъде и непосредствена опасност за живота на потребителя. Новите регулации за малките обекти за дестилиране всъщност са демонстрация на законодателно безсилие. Всички са наясно, че те няма да действат, че ще доведат до увеличаване на сивия сектор и до спад на приходите, че държавата не може да осъществи ефективен контрол за спазването им, че те са закон, който няма как да се приложи на практика.

Въпреки това депутатите отчитат дейност, както обикновено, оправдавайки се с европейските практики, без да се съобразяват с факта, че България е най-бедната страна в ЕС.

А точно това правене на закони на парче без ясни дългосрочни цели, без ефективни механизми за прилагането им, без адекватен анализ на ползите и последствията е една от основните причини България да е най-бедната страна в Европейския съюз.