К нам сегодня приходил некрозоопедофил,

мёртвых маленьких зверюшек он с собою приносил.*



Сблъскването на светове, застинали в различна степен на своето историческо, религиозно и морално развитие, е днешното наше риалити, уважаеми читателю. Този сблъсък се случва с такава интензивност само поради медийната озвученост. Тоест става пред очите на всички поради новите технологии и мигновената достъпност до информация - от юпито на Уолстрийт до краваря в Судан. С други думи днес е възможно жена, избрана за първи път за съветник в Саудитска Арабия, да гледа новия филм "Керъл", определян от критиците като "лесбийска драма" (с Кейт Бланшет и Руни Мара), и да се пълни с катарзисни съпреживявания или с естетска неприязън от зрелището... Нека уточним тук, че жените в Саудитска Арабия не са избирали и не са били избирани досега за каквото и да било в страната си освен за съпруги и че още нямат право да управляват автомобил. На тези, които са забравили, нека припомним, че в Европа правото да гласуват на избори жените са получили едва през XX век. Българките например имат това право от двусмислената 1938 г. При това не всички българки, а само омъжените и вдовиците.

Та светът на виртуалния разгул на най-разнообразни свободи влита в света на табутата като революционен тайфун. Не можем да кажем, че сее само добро или само зло - той сее според хоризонта на интерпретатора прекрасни възможности за нови гледни точки или идейно объркване,



сее всеобща достъпност до информация, но и поквара



Аз мисля, че сблъсъкът между световете с повече табута и на световете с по-малко такива е в основата на днешното напрежение на планетата. Това не значи, че игнорирам обикновените интереси, свързани с пари и енергоизточници. Сега все пак фиксирам вниманието ви върху първото. Спомням си как в началото на 80-те, следвайки в тогавашния Съветски съюз, попаднах на следната сцена. Никарагуански студент, живял и в Париж, си беше донесъл от френската столица забавни списания с комикси, един-два от които с еротично съдържание. Показваше ги със смях на колегите. Студент арменец, щом ги видя, избухна в гневна филипика срещу "френските пидораси", които са "извращенци", "импотенти" и какво ли още не... Нека напомня, че това се случваше преди епохата на интернет, а въпросният арменец - едновременно ревностен християнин и достатъчно ученолюбив мъж, смяташе в реда на нещата да има съпруга в Ереван, но и да завързва безброй нови връзки с палави девойки от института и наоколо. Не броеше това за неморално, броеше за неморални рисуваните комикси. Те го изпълваха с гняв срещу гнилия и упадъчен Запад.

Днес е достатъчно да се случи процес като този в Ню Йорк срещу свещеника Питър Майкли, за да научи светът за скандала мигновено благодарение тиражирането на новината. (За които не знаят, да припомня - някой си преподобен отец Майкли присвоявал парите, които паството дарявало на две църкви за богоугодна дейност. За разлика от бедните наши храмове, там хората даряват доста добри пари - стотици и стотици хиляди долари. Та католическият свещеник крал дарените суми. При това ги харчил неособено богоугодно: купувал си любовни гей услади. Особено се увлякъл по мъжествен представител на нетрадиционния секс, предлагащ гей садо-мазо ласки. Свещеникът му плащал по 1000 долара на сеанс, купил му и апартамент. В "услугата" влизали нетрадиционни радости, като например любовникът да кара свещеника да си лочи урината и т.н. Съдът в Манхатън съди любвеобилния отец, за когото божем знаел и шефът му - кардинал Тимъти Долан, но си траел.)

Както и да е - такива безобразия са ставали и стават във всякакви общности. Случват се категорично и в най-настръхналите днес срещу "разврата на западния свят" екстремистки крила на исляма. Ваденето им на показ обаче е онова нещо, което сменя чипа или отпушва екзистенциални драми у цели племена и народи.

Не разрушаването на табутата, а публичността на това разрушаване е причина за драматизма в съвременната епоха. Не оскърбяването на пророка Мохамед от карикатуристите на "Шарли ебдо" е причина за гнева на ислямисти, а официализирането и институционализирането на такава култура в уж мултикултурния ни свят. Табуто като функционален инструмент за обществена педагогика е подложено на рязко топене, досущ многовековен гренландски ледник.

Бързам да кажа, че



не всяко разрушено табу заслужава да стане флаг на кораба на цивилизацията ни,



липсата на мяра в тези неща може да внуши апокалиптични чувства всекиму, дори на един обръгнал на гледки сервитьор. Като онзи, за когото ми разказа приятел, бил със семейството си на корабен круиз из Карибите. Сервитьорът се оказал българче, общували си. На края на круиза момъкът се ожалил на моя приятел: "Абе, с вас свикнах, ама следващия рейс са все мъже, 4000 души". "Как? Защо? - не разбрал нашият." "Ами така - 4000 гейове, правят си парти на кораба, леле, мамо."

Та като стана дума за кораб, ето още един, цитат от Нобеловия лауреат Иван Бунин, от разказа му "Господинът от Сан Франциско": "Безбройните огнени очи на кораба бяха едва видими през снега за Дявола, който го следеше от скалите на Гибралтар, от каменната порта между двата свята, как се отдалечава посред нощта и виелицата. Дяволът беше исполински като канара, ала исполински беше и корабът, с много етажи и комини, създаден от високомерието на Новия човек със старо сърце".

--------

*Идваше на гости нек'ъв некрозоопедофил,

с дребни мъртви животинки той се беше запасил.

Цитат от пародийно стихотворение на съвременен руски модернист.