Някой разбра ли официалния мотив на Петър Москов да остане министър? Обясненията му са в толкова широк спектър, че е трудно да се осмислят - остава, за да не падне правителството; напук на ДПС, които отдавна искат главата му и той няма да им я даде ей така, на тепсия; защото само чрез присъствие във властта и с "лостовете на управлението" може да има реформи. С други думи - Петър Москов е незаменим и единствен и без него не просто здравният сектор, но и цялата държава отиват по дяволите.

Действителният мотив на Москов също е въпрос на различни интерпретации. Да продължи реформите; да остане, защото Борисов държи на него - иска да си режат ленти, да го вози с джипката по обекти, да си пушат пури, да се хващат на бас и срещу това му обещава безусловна подкрепа за всякакви промени; заради суета, алчност, самозаблуда, реваншизъм, страх, инат...

Всичко това няма особено значение, защото след катастрофата с конституцията вече е кристално ясно, че тези управляващи не възнамеряват да правят каквито и да било реформи - нито съдебна, нито здравна, нито друга (промените в образованието не се броят, тъй като не касаят достатъчно пряко олигархията, която паразитира върху повечето останали сектори). Затова и за всички освен за Борисов, Москов и "Демократи за силна България" е абсолютно несъществено кой е министърът на здравеопазването. Ясно е, че в управлението става това, което искат ДПС и ГЕРБ.



Останалите са параван



и ако слушат, може да получат и трохичка от софрата или мимолетно погалване на егото - всеки според вкуса си.

В случая със здравната реформа и ДПС, и ГЕРБ не искат такава. Те нямат нищо против парите от здравната каса да се леят в посока знайни и незнайни болници на правилните хора, плюс тук-там някоя по-малка далаверка с търгче или ремонтче. Все пак при първото управление на ГЕРБ започнаха дефицитите и преразходите на здравната каса, а всеки опит на собствените им министри да въведат поне малко ред приключваше с безславна оставка, в някои случаи гарнирана и с активно мероприятие като повдигнато от прокуратурата обвинение за престъпление, което след това пада в съда. И колкото и Борисов да гали Москов по главата публично, партията му си прави това, което си знае.

За 1 година единственото реално нещо, което направи Москов, е да спре ръста на разходите на здравната каса. Това, естествено, не е малко, а и особено радва Борисов, защото не Му прави дефицит. Премиерът не пропусна и вчера да се похвали, че е заварил НЗОК с 400 млн. лв. на минус, а тази година те ще са само 10 млн. лв. Реално обаче тази година разходите на здравната каса са почти колкото и през миналата, има и скрит дефицит - над 100 млн. лв. просрочени дългове към чуждите болници и фондове, които са лекували българи и сега чакат да си получат парите. Единствената причина болниците да не стигнат до традиционния преразход пък бяха твърдите им лимити и отчетената над тях дейност не беше платена. В резултат се образуваха листи на чакащи. За догодина лимитите обаче отпадат изцяло.

Грандиозната реформа с разделянето на пакета лечение на основен и допълнителен си я спря сам Москов, като сложи в допълнителния пакет единствено операциите при инконтиненция и робота Да Винчи. Обещаната комплексна грижа при лечението на социалнозначимите болести се изчерпва до това онкологично болните да получават и палиативни грижи там, където получават химиотерапия и лъчетерапия. Останалите опити за промени срещнаха сериозна съпротива от ГЕРБ, някои минаха, други - не.



Всички малки или големи промени бяха пренасрочени



от 1 януари за 1 април, а бюджетът на здравната каса за 2016 г. изглежда по същия начин, по който изглеждаше и през 2015 г.

Най-важното, което се чака сега, е националната здравна карта, която да каже къде болниците са в повече и не следва да се финансират до една от НЗОК. С други думи - картата е важен и основен инструмент на реформата, тя следва да въведе ред и правила и да не позволява всеки да си открива каквото му хрумне, а касата да го финансира само защото съществува. ГЕРБ вече бламираха една подобна карта при предишното си управление. Сега гласуваха промените в закона с отвращение и както с останалите промени, замислени от Москов, оставиха всички важни промени в подзаконови актове, които да напише здравният министър. Той вече смело обяви, че 3000 легла в страната са излишни, което е над 5% от сега съществуващите. Черно на бяло обаче няма нищо все още, не са ясни и критериите, по които ще се решава кой да получава пари от НЗОК и кой - не. Не е трудно да се предположи обаче, че ефектът от картата отново ще е нулев или близо до нулев. Един пример - в София никнат онкологии като гъби след дъжд, защото - както казва и самият Москов - изписването на лекарства е много сладка работа. Една от новите онкологии вече успя да изпревари по финансиране от НЗОК отдавна съществуващите държавни и общински болници и за 2015 г. е получила близо 17 млн. лв. за химиотерапия. В общ план разходите на касата за лекарства за рак са скочили с 90% за 3 години, тази година тази дейност беше една от малкото без лимити, а за догодина ще се платят 210 млн. лв. В същото време, правейки здравна карта, Москов и министерството му трябва да решат дали вече съществуващите онкологии са прекалено много и ако случайно решат, да напишат критерии, които да принудят здравната каса да отреже някоя от кранчето. А може и да решат, че онкологиите не са много, дори напротив. По-логично е второто. Първото задължително води до познат сценарий - протести, в които участват и хора, които са всичко друго, но не и пациенти, последващо политическо недоволство и на финала "справедливостта" възтържествува, а министърът в най-добрия случай е на килимчето.

ДПС може и да твърдят, че не искат за здравен министър Петър Москов. Ако той обаче действително им пречеше, отдавна щяха да са направили така, че да си отиде.