Независимостта на съда е крайъгълен камък на цялата европейска демокрация, който беше отхвърлен от парламента, каза в последните си думи пред депутатите министърът в оставка Христо Иванов. И пожела повече никога никой да не може да иска и да си прави сметката да има "свой Филчев".

Безпрецедентният съдийски протест срещу подменените конституционни промени показва, че поне част от магистратите са узрели да защитават с лицата и имената си своята независимост. Дори само това да е резултатът от оставката на Иванов, тя си струваше. Бунтът е знаков за цялото общество. Съдиите показаха на себе си, а и на всички, че



могат да отстояват и позиция, която не е свързана с бонуси



Излизайки в тоги пред Съдебната палата, те слязоха от пиедестала, за който години наред се бориха с всички сили - че говорят само с актовете си, които никой няма право дори да коментира, и са капсулирана и непристъпна общност.

Обществото пък с интереса си към протеста показа, че бавно върви напред. Да, шествието за съдебната реформа не събра толкова хора, колкото биха излезли да протестират срещу високите цени на горивата или винетките. Но явно вече има граждани, които са осъзнали, че ако съдебната власт се прочисти и получи независимост, тя ще изчисти и останалите.

Протестът и разяснителните кампании в съдилищата обаче закъсняха. Те трябваше да се случат, докато течеше обсъждането на конституционните промени. Ако съдиите обясняваха тогава, обществото щеше по-трудно да бъде заблудено с опорната точка, че разделението във Висшия съдебен съвет (ВСС) е само незначителен детайл. Има достатъчно примери, че



в ГЕРБ се страхуват от решения,



срещу които избирателите са настроени отрицателно. В момента повечето българи едва ли знаят за съществуването на ВСС, камо ли да разбират важността на действията му. И това се използва от управляващите партии много умело, за да запазят статуквото. Така в съдебната власт ще продължи да има врата за порочни практики и държане в зависимост на съдии и прокурори. От скандала "Яневагейт" чухме в прав текст, че в съвета сега има силни играчи, които могат да "оправят" и "опраскват", когато се наложи. Затова да се твърди, че е маловажно как се сформира ВСС и как се кадрува, е лъжа.

Проблем на главния прокурор Сотир Цацаров е, че разпозна себе си като прицел на реформата. Той е само играч за 7 години, 3 от които изтекоха. Предшественикът му Борис Велчев имаше късмет, че работи след ерата "Филчев", затова прокуратурата беше видимо нормална, макар и фино да лавираше политически. Репликата на бившия градски прокурор Николай Кокинов към премиера Бойко Борисов по адрес на Цацаров "Не ми се подсмихвай, ти си го избра" и записите от "Яневагейт" само доказаха как работи системата и



в каква взаимна зависимост са главният прокурор и премиерът



С идването си на власт Цацаров призна за политическата зависимост на прокурорите, но за 3 години не беше направено нищо, за да бъде премахната. Напротив. Както каза министърът в оставка - държавата се превръща в прокурорска. Примерите за делата - политически фойерверки, не са един и два.

За разлика от главния прокурор председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов - избран също със съмнения за договорки, се оказа сред единиците, които призоваха за пълна проверка на "Яневагейт". Загърбвайки дипломатичността, той насърчи магистратите да не се страхуват и назова нещата с истинските им имена. Сега следва думите да бъдат облечени в действия - ако Панов и екипът му намерят основания новоприетите конституционни промени да бъдат атакувани пред Конституционния съд, да го направят. А също и да настояват за приемане на закона за съдебната власт, подготвен от екипа на Христо Иванов. Защото



ако е останало нещо за спасяване, то може да се направи през съдебния закон



И в това може да се впрегне силата на съдийските протести, а здравата част от обществото би трябвало да ги подкрепи. Иначе хора като Цветан Цветанов ще се хвалят с конституционната реформа и ще всяват заблуда, че се приети препоръките на Венецианската комисия, докато всъщност те бяха потъпкани най-безцеремонно.

В момента на прицел са и протестиращите съдии, и председателят на ВКС, и министърът в оставка. ВСС поиска сметка на избрания тази година шеф на Софийския градски съд Калоян Топалов как е решил десетилетните проблеми на съда - вероятно заради участието му в съдийските протести. Нападащите са ясни - те здраво са овладели голяма част от съдебната система и не искат да пуснат кокала на феодалното правосъдие и кадруването чрез зависимости. Въпросът е, че почтените съдии и прокурори най-накрая излязоха от черупката си и обществото е в очакване на резултата от този неочакван, но силен ход.