:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,064,938
Активни 82
Страници 11,048
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Лидерът на червенокожите и кавказки мъжки хор

Разглеждам това повече като куриоз, отколкото като сериозни закани. След "Нерви и утехи" от миналия петък вкъщи звънят груби мъжки гласове и един женски с дефектно "р". Ругаят ме (твърде общо, впрочем) за лоши чувства (само жената каза "гавра") към виден държавен и партиен лидер. А никакви лидери в колонката не се споменават - освен лидера на апахите Винету, чието име се мярка в текста. Които си спомнят, ставаше дума за народни мъдрости на американските индианци, активно разпространявани напоследък в световната мрежа. Ни намек, ни помен от каквито и да са днешни политици и властници. Необяснимо жегнати съграждани обаче - съвсем като някаква група за натиск, размахват юмруци по телефона. Признавам, правят го някак вяло и като по задължение, не ми се виждат автентично гневни. Заплахите също са доста разпилени, от "ние не прощаваме", "ще видиш ти" и "ще си го получиш" до "Господ не забравя" (жената) и "всичко се връща". Има и няколко по-горещи благословии, които няма да цитирам от уважение към изданието. Както и едно язвително лично оскърбление - в смисъл, че само "неграмотник смотан" като мен може да не знае каква велика личност е Винету в световната история и да се подиграва с него в печата.

Това вече ме засегна

Към заплахите съм дебелокож - изобличавал съм всякакви разбойници, дерибеи, партийци и роднини на партийци, осъдени престъпници и престъпници на свобода, така че на заплахи съм обръгнал и равнодушен. Но да ме набеждават за непосветен в "индианската" тематика е несправедливо и арогантно. Затворих телефона и веднага се ядосах на себе си: трябваше да му обясня на простака, че Винету не е личност, а литературен герой, и макар да е любимец на партийния му водач, не принадлежи на световната история, а на великия, любим на всички юноши по света писател Карл Май. Прочел съм всичко от този германец, което можеше да се намери в моето детство по мазета и тавани. (Понякога попадахме на романчета с откъснати корици и ако се разказваше за индианците, и ако ни харесваха, решавахме, че са от него, предавахме си ги от ръка на ръка.)
Благодарение на вуйчото на днешния професор К. З. прочетохме почти цялото творчество на майстора. Този вуйчо бе учител по история и прибираше книгите, които учениците му скришом - какви времена! - четяха в час. Връщаше им ги в края на учебната година, но дотогава ние вече им се бяхме изредили. И сега ще ме сочат като невежа, който не знае кой е Винету! Познавам го от времето, когато той не бе изгубил своята литературна самоличност и не бе се превърнал просто в любим герой на една високопоставена фигура.

Но защо ви разказвам това?

"Някога-някога, толкова някога"... имаше анекдот, който се разказваше като малка оперетка. Сюжетът се разиграваше в трамвая, където някакъв провнициалист си оставил куфара на пътеката и пречи на пътниците. Молят го да го отмести, но той отказва. Напрежението в трамвая се покачва - той пак отказва. Накрая изхвърлят куфара през вратата. Виновникът печално заключава: "Куфарът не беше мой..." Дълго време, та и до днес, този финал се използва за разграничаване от нещо, в което не искаме да се забъркваме. Нещо сродно на "Не съм оттук".
Но какво бе смешното на онзи анекдот? Смешното беше, че опърничавият пътник не изговаряше, а изпяваше репликите си. И ги изпяваше по мелодията на иначе шармантната грузинска песен "Сулико", която от сутрин до вечер се лееше по радиото като от чешма с повреден кран. Беше нежна любовна мелодия, особено се харесваше в изпълненията на неподражаемите кавказки мъжки хорове. Изпълняваха я впрочем не един и два такива хорове, както и безброй певци и певици, защото това бе любимата песен на другаря Сталин. Така я и обявяваха по радиото: "А сега за тъкачките от фабрика "Осми март" - любимата песен на другаря Сталин "Сулико".
Та, изглежда, героят от вица е бил дотолкова пропит, завладян, обсебен от тая мелодия, че навярно така е и разговарял със себе си, като си е нагласял думите по музиката и ги е припявал. А може би по тая мелодия е и размишлявал! Защото онази "чешма" по радиото, извън унизителната служба на конюнктурата, е била и за промиване на мозъци. И така погледнат, вицът изведнъж се оказва много по-дълбок и безспорно опасен, защото показва колко обработен и зомбиран е строителят на социализма и какви правилни музики изпълват съзнанието му, докато го водят към светлото бъдеще.
След смъртта на бащата на народите песента изчезна от ефира. От българския ефир. Иначе я пеят по целия свят все още. Хорове, хорчета, групи и солисти. Свалих си един запис на Нана Мускури и си го пущам, като ме препълни възмущение от това как се излагаме, когато обожаваме и когато разлюбим.
Така изчезнаха и други песни. "Ален мак" например, любимата на Димитър Благоев. Или онази за лодката с пътника самотен, дето изчезва в безкрайната шир - тя пък на Георги Димитров казваха,била любима. Да разлюбим Илия заради свети Илия - майстори сме на това, шампиони.
Та сега съм загрижен за Винету: какво ще се случи с него. Защото ще дойде и такъв час. И защото мразя забравата. Това цял народ го знае...

20
8972
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
17 Декември 2015 20:44
Градски, изпълнението на Мускури не е най. Друго си е мъжки хор.
Натисни тук
Натисни тук
17 Декември 2015 21:00
След смъртта на бащата на народите песента изчезна от ефира. От българския ефир.

И не само това. Беха сменени имената на град Сталин и на връх Сталин, освен че беха разрушени сичките му паметници по нашенско. Неблагодарници излезоха наште комунета...
18 Декември 2015 08:33
Чудесно, чудесно!!! Този текст ми напълни душата. За някои хора политиката се превръща в религия, като тази, на фундаменталистите- ислямисти. Това не е нищо по-различно от простотия. Те нямат достатъчна основа за правилна преценка на хората и на събитията. И 10 пъти да им вдигнат винетките, тока и храните, те са си влюбени във Винету, Сталин и кой ли не.
18 Декември 2015 09:26
Защото онази "чешма" по радиото, извън унизителната служба на конюнктурата, е била и за промиване на мозъци. И така погледнат, вицът изведнъж се оказва много по-дълбок и безспорно опасен, защото показва колко обработен и зомбиран е строителят на социализма и какви правилни музики изпълват съзнанието му, докато го водят към светлото бъдеще.

Той, строителят на социализма, ако не беше/ е/ зомбиран, какъв строител на социализЪма ще бъде.
Донков,
18 Декември 2015 10:44
Имаше време когато 3 пъти на ден Радио София ме зомбираше с политкоректната песен
"Гледам кукла си ти
която студено ме гледа с очи.
Колко път ни дели,
аз съм човек, а кукла си ти."
Въпреки съпротивата ми тя звучеше непрекъснато в съзнанието.
18 Декември 2015 10:47
И не само това. Беха сменени имената на град Сталин и на връх Сталин,

Пропуснал си язовира и Сталинка... Както и хилядите знайни и незнайни пионерски дружини, ДСНМ-та, улици, фабрики и юзини
18 Декември 2015 11:08
И не само това. Беха сменени имената на град Сталин и на връх Сталин, освен че беха разрушени сичките му паметници по нашенско. Неблагодарници излезоха наште комунета...
не палачи момше, баща ти е невинен... (по Тодор Колев). Във Франция вски град има улица "Сталинград". В Израел всеки град има паметник на Съветската армия.
18 Декември 2015 11:09
ДСНМ-та


ДСНМ-то беше едно. Знам, защото баща ми беше член на ЦК-то му.
18 Декември 2015 11:18
Той, строителят на социализма, ако не беше/ е/ зомбиран, какъв строител на социализЪма ще бъде.
То при социализма имаше два типа зомбирани. Едните бяха зомбирани по социализма да строят, да създават блага за обществото, другите, обаче бяха зомбирани по Запада и само филосостваха, драпаха си макарите, без да допринесат нищо на обществото.
18 Декември 2015 11:32
Но, почитателят на Винету, не съм чул да се е разсърдил на Калин Донков . Той гледа само картинките във вестника!
18 Декември 2015 12:00
Истина ли е, истина ли Авторе това, което си написал?!?! Дори с най-лиричните си есета не си ме натъжавал така... Кога ще порастне народът ни? Кога ще престане да се умилква на властта? А най-много ме втрещи това -
Признавам, правят го някак вяло и като по задължение, не ми се виждат автентично гневни.
18 Декември 2015 12:10
Той гледа само картинките във вестника!


Ааа, носят му изрезки, където е споменат. Затова после нарича вестниците "бухалки".

Но за Винету едва ли му изрязват, щот референтите му са тъпи.
18 Декември 2015 13:25
И 10 пъти да им вдигнат винетките .... те са си влюбени във Винету,

Виж сега, винетка очевидно идва от Винету, така че по-леко.
18 Декември 2015 15:08
Да разлюбим Илия заради свети Илия - майстори сме на това, шампиони.




Нещо не ми се връзва - мразим свети Илия, ли, що ли?

18 Декември 2015 18:31
Ако Хитлер обичал Бетовен
какво е Бетовен виновен.
18 Декември 2015 22:14
Sacred Spirit - Yeha-Noha
https://www.youtube.com/watch?v=Jku90o0K0EI
18 Декември 2015 22:52
Атлас- Кукла
https://www.youtube.com/watch?v=JujADuWWx4E
18 Декември 2015 23:43
Калин Донков цял живот гледа да прави и пише добро, и все крив излиза. Ако спомене героя на любимата единствена книга на Бойко, или пък любимото политическо Отечество на другарите, фразата трябва да е угодлива. Иначе – репресалии по телефона или по форума.
Причината не е политическа. Цивилизационна е. Съотношението между свободни хора и сопаджии е географски редуцирано. Такъв ни е матряла, както казва любимецът на матряла.
Хубава песен е и „Хей поле широко“, и оная за чедото Никола.
20 Декември 2015 12:49
И не само това. Беха сменени имената на град Сталин и на връх Сталин

Бъди рахат Щурец,
Самолетоносачите с имената на живи президенти на САЩ си плават спокойно , библиотеките и фондациите кръстени на тях си съществуват, както си същуствува и петметровата статуя на Маги Татчер в колуарите на британския парламент / видял съм я с очите си / издигната когато Маги си беше още жива и здрава. Мога да дам и други примери, но за един щурец и това стига.
20 Декември 2015 12:52
Нещо не ми се връзва - мразим свети Илия, ли, що ли?


Объркал се е малко Донков. Изразът е - "Заради Илия да намразим Св. Илия"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД