Веднага след терористичните актове в Париж турски официален представител обяви пред "Гардиън", че френските власти са били информирани два пъти от Турция за атентатора самоубиец Омар Исмал Мостефай. Това е мъжът, който участва в нападението в концертната зала "Батаклан", чиято самоличност френските власти установиха първо. Оказа се, че 29-годишният атентатор, който е от алжирски произход, е израснал близо до Париж и има криминално минало. Именно за него турски източници твърдяха, че два пъти са предупреждавали френските служби - през декември 2014 г. и юни 2015 г. "Ние обаче не сме чули отговор от Франция по проблема. Чак след нападенията в Париж турските власти получиха молба от Франция за справка за Мостефай", твърдяха турските представители и даваха да се разбере, че са очаквали отговор и кореспонденция по случая. Според тях "на 10 октомври 2014 г. Турция е получила молба от Париж за предоставяне на информация за четирима заподозрени терористи, но сред тях не е бил Мостефай".

Това е само един от примерите за това



колко, как и за какво си говорят службите



И колко ревниви са всъщност те към информацията и обмяната й. На принципа "след дъжд качулка" се оказа, че е имало косвени данни за заподозрените и дори за евентуални терористични актове. Информация имало и в Германия и Белгия.

Когато започна да се издирва откъде е оръжието - автоматите "Калашников", които посяха смърт в Париж, дни наред се твърдеше, че били български, после хърватски, как куп служби търсели какви са. После се оказа, че са купени през някакъв сайт в Германия. Все неща, които би трябвало да може да се установят за минути, ако държавите и службите си сътрудничат с отворени сърца. Още повече в рамките на Европейския съюз.

Само преди дни европейският комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос обаче заяви, че страните - членки на ЕС, както и преди,



не желаят да обменят помежду си разузнавателни данни,



въпреки че това е нужно за безопасността на гражданите.

"Информацията и обменът на разузнавателни данни са проблем за Европа. Всички инициативи, предприети досега от ЕК, целят по-добър обмен, основан на взаимно доверие. Колкото повече се сблъскваме със заплахи, толкова повече се нуждаем от обмен на информация", каза Аврамопулос пред журналисти след заседание на министрите на вътрешните работи. "Нужно е по-добре да обменяме информация, за да може по-лесно да защитаваме сигурността на гражданите си. Да - има реакция от страна на редица страни. Но те трябва да разберат, че пазенето на тайни един от друг е наивен подход", добави той. Преди няколко седмици същият еврокомисар обяви дори, че е "необходимо да се създаде пълноценна разузнавателна служба на ЕС".

Какъв ще е резултатът от тази идея може да се предвиди, когато се види какво стана с идеята за обща европейска прокуратура. Сайтът euinside.eu обяви, че преди дни министрите на правосъдието на ЕС са произвели още една лоша новина за привържениците на повече Европа. И че са се приближили към споразумение по предложението за обща европейска прокуратура,



след като са орязали значителна част от правомощията й



Веднага след това еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) изрази разочарование и заяви, че ревизираните правила за компетенциите на европейската прокуратура вървят в нежелана посока. Според нея балансът е изгубен.

"Наистина се чудя дали това не е една от онези институции, които се създават с цел да подсилят Европа, но всъщност я отслабват", обяви италианският правосъден министър Андреа Орландо, цитиран от euinside.eu. Според него с така постигнатия компромис новата институция ще се озове в окопна война между националните правни системи. Той бе подкрепен от френския правосъден министър Кристиян Тобира, която припомни, че Франция от самото начало е настоявала за силна европейска прокуратура, която да разследва и организираната престъпност. Тя обяви, че в днешния контекст е важно и тероризмът да бъде включен в нейните компетенции.

Всъщност по време на публичното обсъждане на въпроса за европейската прокуратура на 3 декември станало много ясно кои страни предпочитат да задържат националните компетенции и могат съответно да бъдат наречени евроскептици. Сред тях са Австрия, Финландия, Португалия, Словакия, Полша, Кипър, Германия, Словения, Литва, Латвия, Унгария, Чехия, Великобритания, Хърватия. Така на практика предварително и амбициозно обявяваните правомощия на бъдещата прокуратура се оказали силно орязани. Затова и Кармен Санчес-Кортес Мартин, държавен секретар по правосъдието на Испания, е цитирана да казва: "Сега



националните власти могат да задушат европейската прокуратура,



като не й предоставят достатъчно информация дори и по случаи, които попадат до голяма степен в националните компетенции. Крилата й са подрязани". Както станало ясно на заседанието, още не било ясно дали и такъв интернационален проблем като измамите с ДДС ще се разследват. А още по-малко тероризъм.

И щом еврокомисарите се жалват от липса на обмяна на данни и правомощия, направо е трудно човек да си представи реалното плачевно състояние на нещата. Още повече че за тези проблеми се говори единствено и винаги след кървави трагедии, които се забравят за дни. До следващата касапница. Едно е сигурно - така няма да има Европа на свободно движение на хора, капитали и стоки, а терористите ще могат да правят каквото си поискат под носа на служби и бюрократи.