Петър Москов цяла година ропта срещу феодалите. Решението да няма лимити за болниците обаче говори за друго. |
е напълно законно и съвършено неприемливо
И за пръв път от много години тази грозна тенденция беше укротена, макар и механично, а не с реална реформа. През 2015 г. болниците имаха твърди бюджети, над които НЗОК не им плати отчетената дейност. В сила беше мораториум за сключване на договори с нови болници, събираемостта на здравните вноски пък надхвърли заложената в бюджета и резултатът е едва 2.5 млн. лв. дефицит - за гордост и радост на премиера Борисов. Това обаче е официалният дефицит. Болниците имат над 50 млн. лв. надлимитна дейност - отчетени пациенти, които не са платени от касата, защото надхвърлят лимита. Чуждите лечебни заведения пък чакат 136 млн. лв. от НЗОК, тъй като явно с цел финансова дисциплина тези плащания са пратени в шеста глуха. Дълговете на държавните болници са огромни, не са намалели за една година и част от тях са
в дълбока декапитализация, която води ако не до фалити,
то поне до постепенно самозакриване. За частните болници пък е ясно откъде ще избият разходите за неплатеното от касата - от джоба на пациента.
През 2016 г. обаче всичко ще си дойде на мястото. След 1 април болниците няма да имат никакви лимити, ще отчитат каквото и колкото си искат на здравната каса, а тя ще им плаща. Когато бюджетът започне да се изчерпва, касата ще засилва контрола, цялата й администрация ще се вдига на бойна нога за проверки по болниците, за да види защо се получава така. В касата отсега са в ужас какво ще правят с бюджета си, защото за 15 години работа в НЗОК са се убедили в едно - само с т.нар. контрол не става. Най-малкото, защото във всяка по-голяма болница отдавна работи бивш служител на касата, който много добре знае как да оформи бумащината така, че болницата да не загуби и стотинка при одити от НЗОК. И защото досега контролът и проверките не са успели да спрат преразходите.
Мотивът за неочакваното падане на лимитите е странен. Двамата зам. здравни министри, които са членове и на надзора на НЗОК - Ваньо Шарков и Бойко Пенков, обясняват, че няма смисъл от лимити, защото таванът на хоспитализациите в държавата е достигнат и просто няма накъде повече да растат. Да, цифрата от над 2 милиона хоспитализации е огромна, но при липсата на ограничения болниците са в състояние бързо да я закръглят на 3 милиона. Та те дори в годината, в която няма да им се плати над определеното, отчетоха допълнителен прием за над 50 млн. лв., а не е трудно да се сетим какво ще се случи в година без ограничения. Което пък ще доведе до дефицит от стотици милиони. По данни на НЗОК само за 3 години разходите за разкритите през 2011-2012 г. болници са скочили от 16 на 101 млн. лв. И то при положение, че имаше лимити. И не е трудно да се досетим
кой ще бъде най-облагодетелстван
от липсата на лимити - така недолюбваните от Петър Москов хора с бизнес интереси.
А нови болници отново има | въпреки забраната за сключване на договори и през 2015, и през 2016 г. Защото през 2016 г. например касата няма да може да работи с лечебните заведения, получили лиценз през 2016 г. Тези с разрешителни от 2015 г. нямат пречки. Засега те са няколко, но годината още не е свършила, през 2015 г. на същия принцип се даваха разрешителни и в последния работен ден. Например онкоцентърът на частната "Сити клиник", в която собственост имат и офшорна компания, регистрирана в Панама, и собствениците на пилетата "Градус", подаде молба за лиценз на 8 декември, а на 16 декември беше тържествено открит от зам.-министър Бойко Пенков и кмета на София Йорданка Фандъкова, които в последния момент заместиха очакваните за рязането на лентата Бойко Борисов и Петър Москов. |
догодина "заболеваемостта" от рак да скочи с поне 5000 случая
Лимитите съвсем не са идеалното решение за управление на парите за болнична помощ. Още повече че ролята им е двуяка - те ограничават разходите, но също така представляват и гарантиран приход, защото са бюджети и почти няма болница, която да не е "изпълнила" лимита си, независимо колко пациенти са се лекували в нея. Но при липсата на друг механизъм за контрол на харченето на обществени пари е добре да има поне някаква пречка пред огромните дефицити.
Колкото до свободния избор на пациента, от когото се очаква да търси най-добрите болници и така сам да регулира финансирането на системата, той отдавна няма никакво значение.