Как е възможно един дълг от 10 лв. да скочи на 1010 лв. само след размяна на няколко документа, едно-две съдебни заседания и две-три призовки? Много лесно и съвсем законно. Особено ако те съди някоя топлофикация. Това за пореден път стана ясно след поредица от изявления и разяснения от националния омбудсман Мая Манолова.

Ситуацията не е нова, но години наред вината се хвърляше върху частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Те обаче първи разкриха схемата, по която дълговете нарастват неимоверно още преди те да са си начислили каквато и да било такса - на длъжниците се взема два пъти поне по 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт - веднъж в производството пред съда и втори път - по изпълнителното дело пред съдебните изпълнители, после се добавя между 25 и 55 лв. държавна такса на съда, накрая се начисляват лихви и неустойки по договори. И се стига до абсурдни суми.

"Минимум с 805 лв. скача дългът, преди съдебен изпълнител да е начислил и един лев своя такса. В масовия случай таксата на ЧСИ за дълг от 100 лв. е под 100 лв., а за дълг от 1000 лв. - под 200 лв.", изчисляват ЧСИ. По думите им само в някои случаи таксата им може да надвиши 100 лв. - ако длъжникът не плати дълга си, производството продължи с години и се наложи извършването на допълнителни действия.

Омбудсманът Мая Манолова добави нов щрих в тази схема - че топлофикационните дружества, а и не само те, реално са си въвели такса "юрисконсулт", без тези пари да стигат до никакъв юрисконсулт. Така са се обогатили с милиони. Според Манолова таксата "юрисконсулт" води до трупане на печалба за непредоставена услуга на гърба на гражданите.

Манолова изчисли, че например ако топлофикация е водила 654 дела, само за 10 дни е получила 196 200 лв. благодарение на таксата "юрисконсулт". При 15 000 дела печалбата е 4.5 млн. лв. само от възнаграждения за юрисконсулт. Още толкова биха се събрали от такива възнаграждения, ако тези съдебни дела са прелели в изпълнителни дела.

Самите топлофикации в общи линии признават, че получават тези пари по сметките си, макар че в съдебните решения пише, че сумите са за юрисконсултски възнаграждения, а не за разходи за дружествата. Но естествено се оправдават, че това е напълно законно, както и че не те посочват размера за възнаграждението на юрисконсултите, а съответната сума се присъжда от съда.

Големият проблем в България е, че повечето безобразия са законни. Факт е - основанието за присъждането на това юрисконсултско възнаграждение е записано ясно в Гражданския процесуален кодекс - чл. 78, ал. 8. Именно там е посочено, че "в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт". По този начин съдилищата присъждат и хонорар за юрисконсулт толкова, колкото биха определили и за адвокат. Адвокатските хонорари пък имат специална тарифа, в която са посочени задължителни минимуми. Така законът реално обслужва легалното ограбване на потребителите, защото юрисконсултите на дружествата са на трудови договори и всъщност не получават нито стотинка от таксата. Милионите, събрани с удобната врътка, потъват в бездънните каси на топлофикациите.

Същият номер се върти във всички държавни ведомства, които водят дела в съда, по аналогична схема. На практика никой не може да обясни на какво основание заприходяват средствата, присъдени като хонорари за юрисконсулт, след като и в съдебните актове, и в закона изрично се посочва, че парите са за това. Топлофикациите и ведомствата обаче обясняват, че имат разходи по делата, по събиране и обработване на първичните документи, за различни проверки, за заплатите на юристите. Нещо, което е пълен абсурд. Защото едно са разноските, друго - възнагражденията.

На този класически слалом през закона час по-скоро трябва да се сложи край, и то със законодателно решение. Ако някой изобщо мисли за хората, а не за партийните и ведомствени чекмеджета и каси, разбира се, които може да се окаже, че топлофикациите усърдно пълнят. Проблемът обаче се търкаля публично близо месец, а от парламента се чува само мълчание.