Трусовете в Реформаторския блок и реакцията на големия коалиционен партньор ГЕРБ навеждат на някои мисли и аналогии с предишни събития, завършили по аналогичен начин. Ухажването на по-малките партии, от които се очаква парламентарна подкрепа, обикновено трае от ден до пладне и води до силно разочарование и горчива равносметка от типа: "Ама защо така". Разбира се, ГЕРБ не може да бъде винена като единствена причина за случващото се в РБ. Апетитът за власт превърна Борисов в подходящ партньор преди една година - реформаторите забравиха за всичките си резерви към него и партията му и доброволно влязоха в този съмнителен съюз, разчитайки на факта, че депутатското им присъствие в НС е нужно и важно за Бойко Борисов. Само че премиерът няма вечни приятели, вечни са само интересите му, които му дават възможност да набавя недостигащото сред свои и най-вече сред чужди. Сега ДПС, преди "Атака", по-преди РЗС. Действа според случая.

"През времето, през което сме работили, те винаги са били мои и аз - техен, били сме един много добър екип." Това каза премиерът Бойко Борисов след оставката на правосъдния министър Христо Иванов, запитан дали очаква и други министри от Реформаторския блок да си тръгнат. За бившия си коалиционен партньор ДСБ пък Борисов каза, че



още не приема Радан Кънев като опозиция,



защото до вчера с него били "първа дружба, с цялото си доверие и разбиране, аз не тая нищо лошо към него". Недоумява как изведнъж се е наредил сред тези, които искат да го унищожат.

Като оставим настрана, че наивните приказки на отговорните фактори в ГЕРБ така и не обясниха защо при гласуването на конституционните промени министър Христо Иванов остана абсолютно сам на парламентарната трибуна, докато шефът му в кабинета риташе мач. Те не се покриват и с реалностите в досегашната история на поведението на управляващата партия спрямо коалиционните си партньори. В тази история се вижда, че Бойко Борисов и обкръжението му по традиция галят тези, от които имат нужда в определен момент, след което рязко и бързо го пускат по пързалката. Събитията назад в годините и съпоставката им с настоящото все по-отчетливо доказват, че всеки, който досега се е съюзявал с ГЕРБ, после горчиво е съжалявал.

Партията е мандатоносител за втори път, за втори път не й достигат гласове за самостоятелно управление, за втори път ги получава отвън и за втори път успява да разцепи с действията си (в случая може би - с бездействието си) подкрепяща я парламентарна група. Предишният път това се случи в рамките на 41-вото Народно събрание. Тогава разцепените групи бяха дори две - една приятелска и една друга. Приятелската бе на "Атака". През лятото на 2009 г. именно тя първоначално осигури мнозинство на Борисов, чиито депутати бяха 117. Начинът, по който националистите говореха и действаха тогава, напомня доста за метаморфозите, които се случват при Реформаторите през последната година. Докато Борисов все още бе кмет, лидерът на "Атака" Волен Сидеров често го наричаше бандит и рекетьор, а партията му - олигархична креатура. Когато през 2009 г. Борисов дойде на власт, Сидеров смени тона и каза, че неговите 21 депутати ще подкрепят новия кабинет по определени теми, защото на Борисов се падала отговорността да поправи поразиите на тройната коалиция. "Атака" не влезе официално във властта и не получи министерства, като на моменти дори се държеше като опозиционна партия. Сидеров твърдеше, че дава подкрепа, защото очаква от това мнозинство да придвижи много от въпросите, които неговата формация смяташе за важни в онзи момент. При старта на 41-вия парламент "Атака" разпространи декларация, с която призовава всички партии, искащи да се разграничат от БСП и ДПС, да подкрепят ГЕРБ.

Шефът на националистите даде да се разбере, че



очаква конкретни стъпки от ГЕРБ



в три насоки - ревизия на дейността на предишните управляващи, нов изборен кодекс и закон за референдумите, съкращаване на държавната администрация и борба с монополите.

В отговор Борисов редовно хвалеше Сидеров и "Атака" за "национално отговорната позиция". Постепенно обаче "Атака" започна да забелязва, че по техните приоритети не се работи, а рейтингът на националистите и на лидера им се затъркаля по нанадолнището. За разлика от 2006 г., когато на президентските избори Сидеров получи 21% и стигна до балотаж срещу Георги Първанов, през 2011 г. той взе едва 3.6 на сто от вота. След това се наложи да прави какви ли не маневри, за да се върне пак на сцената.

Слабият президентски резултат не бе единственият негатив, който Сидеров и "Атака" понесоха вследствие от подкрепата си за кабинета. Случи се и още нещо. От политическа сила № 4 в началото на 41-вото НС, към края му бившата "патерица" на ГЕРБ се превърна в сбор от независими депутати. Докато течеше раздробяването, Сидеров заряза политически коректния тон и включи на тотално опозиционен режим. "ГЕРБ се опитва да разбие "Атака", като прибира субсидиите на напусналите ни депутати" - каза той през януари 2012 г. - Тази партия залага много сериозно на фалша и на демагогията. Това е опасно за демокрацията и за държавата." Така от поддръжник на Борисов на старта на следващия парламент Сидеров се трансформира в негов враг. Враждата доведе до призиви, че ГЕРБ не трябва за нищо на света да управлява.

Това, което преживя "Атака" в 41-вото НС, се случи и с РЗС на Яне Янев, но по различни причини. Само пет месеца след конституирането му той също остана без парламентарна група, която първоначално бе от десет депутати. Напусна го Марио Тагарински. "Времето на напускане странно съвпада с момента, в който ПГ на РЗС назова новата коалиция "ГЕРБ - Гоце" и влезе в спор по този повод с управляващата партия" - коментира Янев. По време на президентската кампания през 2011 г. кандидатът на РЗС Атанас Семов агитира с мотото



"Ще уволня Бойко Борисов"



След това обаче РЗС мина под крилото на Борисов, а в момента Янев е негов съветник.

Висока цена може да платиш не само ако си партньор на ГЕРБ на парламентарно ниво. Това много добре го знае бившият кмет на Варна Кирил Йорданов. На изборите през октомври 2011 г. победата дойде, след като бившето лице на БСП този път бе подкрепено и от ГЕРБ. Три години по-късно енергийният протест в морската столица прерасна в демонстрации срещу градоначалника, при които един млад мъж - Пламен Горанов, се самозапали и загина. Няколко месеца по-късно ГЕРБ вече имаше нов фаворит във Варна - Иван Портних, а Йорданов бе отритнат и натикан в ъгъла. Така на изборите на 25 октомври управлявалият 16 години града Йорданов получи едва 2.63 на сто от гласовете на варненци. Подобна на Йорданов съдба имаше и Йордан Лечков в Сливен.

ГЕРБ обича да прелъстява и изоставя не само партии и политически фигури, а и цели граждански инициативи. Това лято ГЕРБ и ДПС гласуваха ан блок в пленарна зала, за да не позволят да минат предложенията за въвеждане на по-ниски прагове за валидиране на резултатите от референдуми. По този казус партията на Бойко Борисов дълго време даваше вид, че ще спази обещанието да подкрепи проектите, предложени от Реформаторския блок и АБВ. Второто предвиждаше резултатите от допитване до народа да се считат за валидни, ако в него участват 40 на сто от гласувалите на последните парламентарни избори. Първоначално от ГЕРБ се изказаха за тази идея и дори я прокараха в правна комисия, но когато тя трябваше да се подкрепи на практика в зала, със сложни маневри и прегласувания управляващите я провалиха. За което получиха похвала от Лютви Местан.

Следвайки досегашната логика, министър Кунева и ДБГ трябва скоро да очакват, че управляващата партия ще им забие ножа в гърба, когато се стигне до антикорупционното законодателство.