България си пожела за 2016 г. по-малко суверенитет за разлика от другите държави в ЕС. Управляващите не се справят и затова не се стесняват да искат чужди охранители на границите и експерти в съда и прокуратурата. "Това не е обидно за държавата", каза на последния Европейски съвет на 17 декември премиерът Бойко Борисов. И добави пред смаяните журналисти: "Това е инициатива, която току-що ми дойде наум". За човек,



който забравя следобед какво е говорил сутринта,



е нормално той да прави изненадващи открития в собствените си мисли. Но в ерата на "Гугъл" е недопустимо слушателите му да се подвеждат, след като могат лесно да проверят фактите. Някои правилно заподозряха, че идеята му не е съвсем нова, и я приписаха на подалия оставка министър на правосъдието Христо Иванов, който я разви в средата на октомври 2014 г. в стратегията си за съдебна реформа.

Тогава той срещна твърд отпор от главния прокурор Сотир Цацаров, който заяви в интервю за в. "Преса" (спрял да излиза по-късно), че е против предложението за международна експертиза на прокуратурата, базираща се на мониторинговия доклад на Еврокомисията от 2012 г. Според него препоръката на Брюксел за "независим функционален одит в сътрудничество с външни експерти" вече била изпълнена, вследствие на което бил въведен План за действие с 29 мерки със срок за изпълнение 18 месеца. Никой не разбра каква е ползата от този план и докъде е изпълнен, но в приетата от Министерския съвет на 17 декември 2014 г. стратегия за съдебна реформа бе записана твърде многословната и обтекаема препоръка за "анализ на ефективността на специализираната прокуратура и специализирания наказателен съд в светлината на успешни международни модели за органи за борба с корупцията и организираната престъпност".

Така инициативата за външна "помощ" в съда и прокуратурата отшумя и бързо бе забравена. Но както се знае,



всичко ново е добре забравено старо



Внезапното "хрумване" на премиера Борисов да се поканят чужди експерти е негова стара идея - още от времето, когато бе главен секретар на МВР. На 20 май 2004 г. той изнесе лекция във Военната академия "Г.С. Раковски", в която поиска съдебната система да бъде подложена на същия външен мониторинг, на който МВР се било подложило само. Това беше във времето, когато полицаят Борисов често упрекваше съдебната система, че пуска на свобода престъпници, които МВР периодично задържа наново. "Трябва да има някой, който да инспектира хората, които пускат под гаранция уличени в престъпление", обясни той и даде пример с МВР, в което има експерти от западни страни. "Четири хиляди лева струва проследяването на един заподозрян, каза главният секретар на МВР. - Онзи ден хванахме един за осми път, със седем висящи дела, намиращ се на свобода. Имайте предвид, че преди задържането му такъв човек се следи в продължение на 30 до 40 дни. Няма друга държава, която да си позволи такова разхищение", добави ген. Борисов.

Генералът сетне стана политически лидер, кмет на София, два пъти министър-председател и спря да се вълнува от рецидивисти, превърнали затворите и държавата в разграден двор, защото от чужбина започнаха да му подсказват, че борбата с организираната престъпност трябва да започне от някои негови бивши приятели и бизнес партньори. Такъв бе смисълът на публикацията в американското списание "Конгрешънъл куотърли" от началото на март 2008 г. под заглавие "Българският партньор на Буш във войната с терора е бил свързан с мафията, твърдят следователи".

Приемането на България в ЕС и въвеждането заради нея и Румъния на специален механизъм за наблюдение възроди интереса към външния натиск за реформиране на съдебната система. По тази причина вестник "Сега" публикува на 22 декември 2008 г. статия под шеговитото заглавие "Да вземем чужди съдии като във футбола". Но както се казва:



"За едни - шега, за други - истина"



Истината бе, че около 30% от средствата по предприсъединителната програма ФАР се предоставяха за институционално изграждане, включително и в съдебната система, като парите се усвояваха ударно от западни експерти - германци, холандци, испанци и пр. За целта се правеха т.нар. "туининг" проекти (нещо като побратимяване), които се изпълняваха още две години след приемането на България в ЕС. Участвалите в тях командировани за една година от съответните национални министерства или пенсионирани чужди специалисти получаваха заплащане по стандартите на своите държави, но ползата от работата им се оценяваше от старши експерти в приемащите български министерства. Така бе създаден порочен кръг, в който съвпадаха интересите да се отчита несвършена работа, но да се вземат парите от европейската каса. "Братската" подялба доведе до нулев ефект в съдебната система, която продължи да гони опашката си, наречена реформа.

Въпреки хармонизираните с Европа закони, въпреки промените в конституцията българското правосъдие продължава да е на същата



унизителна стартова позиция,



в която го завари приемането в ЕС. Гражданите могат да са сигурни, че политиците и кръговете, които обслужват, ще се постараят то да не помръдне и през 2016 г. Вече има заявка да се пресича и през новата година всеки опит за излизане от порочния кръг. Първата работа на Етичната комисия на Висшия съдебен съвет след празниците ще бъде да разгледа на 11 януари поведението на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който в речта си по повод 135-годишнината на съда си позволи да изрече на 11 декември 2015 г. някои натрупани мълчания. Особено възмутителни били неговите думи: "Ако тези, които останаха (в България - бел. ред.), не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено". Всеки би казал: "А не е ли така?" Но Лозан Панов трябва да бъде разобличен като неетичен магистрат, защото така не се говори.

Когато в една държава е осъдително дори да се назовават на глас проблемите, как да очакваме, че е възможно решаването им чрез спусната от властите съдебна реформа? Подмятанията на премиера Борисов за външна намеса, съчетани с призивите му за стабилност, издават



от какво се опасява най-много:



да не би съдебната реформа да се задвижи отдолу чрез вътрешни механизми на недоволство. Неслучайно той сочи като изключително вреден за България примера на Румъния, която сама започна да търси сметка на корумпирани политици, магистрати и бизнесмени. Никакви чужди прокурори и съдии не й трябваха, защото никой в чужбина не познава толкова отблизо далаверите на местната върхушка. Борисов не се страхува от чужденците, които го намират за забавен и дори удобен за заиграване по международни въпроси. Той се тревожи да не се натрупа критична маса от гневни българи, които биха могли да кажат "Стига!" и на него, и на средите, които го крепят. Тревожи се българите да не осъзнаят, че политиката, която ги задушава, не се прави в официалните институции, и затова на следващите си протести да излязат не на жълтите павета, а край високите огради на палатите, където се крои съдбата им.