Най-напред да кажа, че не съм от вечно мърморещите, които вятър да духне, се оплакват от държавата що не им сложи шапка. Ето, дъжд валя миналата седмица в Англия, мост падна... Щом там пада, какво остава у нас? Но първият тазгодишен сняг у нас охлади оптимистичните ми бит и душевност. Затова споделям някои впечатления, при все че снегът въобще не беше силен, времето не бе чак опустошаващо.

Живея в гъсто населен квартал на Варна, в който, щом има хорска гъстота, би трябвало в понеделник сутрин за първия работен ден от годината да гъмжи от снегорини. Автобусът от градския транспорт едва креташе, пред него други автомобили поднасят и боксуват. Улицата бе изстъргана до "бяло", т.е. минавал е снегорин, но очевидно не е изчистил в дълбочина и снегът си стоеше по асфалта. Аз обаче се почувствах адски неудобно и виновен, защото в тия трудни и заговорни срещу държавата времена (по Бойко Борисов) си мислех не за асфалт, а тротоар. Понеже тръгнах да водя пеш дъщеря ми на училище.

Не знам дали знаете какво е да водиш пеш дете на училище в град като Варна в хубаво време, камо ли в лошо? В снега по тротоара нямаше пъртина, аз, детето и други семейства край мен трябваше да се придвижваме по заснежения асфалтов път - на прибежки, озъртайки се, изчаквайки се и на сантиметри от поднасящите автомобили. Не знам дава ли си някой сметка



колко е опасно това "движение" в зимно време,



когато пешеходците са навлечени с шапки, качулки, ушанки и не чуват приближаващите зад тях автомобили. Но откъде да минат хората, след като тротоарът е непроходим? Беше непроходим не само заради снега, а и заради безразборно паркираните автомобили. Също поради преградите и фургоните, които "съпътстват" всеки строеж.

Знам, че държавата ни е на кръстопът, важен коридор е за стоки и товари, ударно строи магистрали. Затова се запитах дали не е грях да се чудя за някакъв обикновен квартален тротоар. Във Варна (и не само) велоалеи ни направиха върху тротоарите, пък аз съм взел да се тюхкам за пъртината сега. Обаче татковците и децата край мен се увеличаваха, автомобили поднасяха, автобус се беше ударил, а път редом с нас си проправяха и 3-4 зинали помияри. Затова мисля, че в трудни зимни времена властта и нейните врагове е редно да отчитат не само състоянието на магистралите, но и на тротоарите, а също и зъбния статус на помиярите. И това въобще не е майтап.

Прибрах се у дома и разговарях с доста шофьори. Също и пешеходци. Всички се оплакваха от едно и също: "Зимата пак ни изненада" - по отношение на улици, подлези, подстъпи към обществени сгради. Обаче хора си има за всичко. Областният управител на Варна Стоян Пасев каза, че се чисти прекрасно, но водачи с летни гуми правели задръстванията. И



на мига в няколко "Фейсбук" групи тръгнаха "спонтанни" статуси



на "будни граждани", че именно лошите шофьори са виновни за всички поразии. Следобед обаче на снегопочистващите фирми се ядоса и кметът Портних, та новата спотнанност бе "Добрият кмет, лошите фирми". Малка подробност - договорите за сегашното чистене са още от времето на Кирил Йорданов, предстои Портних да ги сключва. Та винаги е добре кметът да се поразсърди показно преди новото сключване.

По същото време пътниците на варненската автогара зъзнеха от студ. Токът беше спирал 3-4 пъти при първия снежец. Но в защита на Варна трябва да се каже, че зъзнеха пътници на още стотици автогари в страната, а ток спираше на много места. В Самоков например нямаше ток 4 часа насред студа.

Преглеждайки информационния поток, установих, че в това снежно време кметовете са се разделили на няколко вида. Като софийския, който дискретно, но твърдо си харесва снегопочистваща работа; като добричкия и плевенския, които са недоволни от фирмите (и те не са сключвали договори); и като пловдивския, който лично ръководел снегорините (последното пак е "спонтанна" информация). "Обстановката е зимна с продължаващ снеговалеж, но овладяна!", докладваха институциите. Проясни ми се - разбрах, че е зима, вали и продължава. Че чиновническият новоговор е нужен, за да отговаря сложно прости работи, след което всички уважително да треперим пред безстрашната мисия по овладяване. И че в България трайно се е настанила "спонтанна" възмездена дейност из електронните мрежи, която някои самоуки хора наричат пиар.

По това време в Бургас пътници се опитваха да избутат от преспите автобус на градския транспорт. В интернет се завъртя клип от незнайно кой български град, където пожарна поради непочистен лед и две странно паркирани коли не може да изкачи лек баир. Хора се суетят в клипа, чудят се къде са шофьорите на изоставените коли, а и защо ги няма "паяците", като в това време пожарникарите слизат, почват да бутат пожарния автомобил... На 15-ата минута успяват и хукват да го гонят. "Някаква къща горяла", казва човек, който случайно наблюдава случката. Обаче по същото време Борисов по телевизора е хладен и трезв: "300 000 души се изсипват изведнъж по артериите... По 2000 евро в хотелите са платили... Кметовете на градовете усилено мятат сол, луга, това разваля асфалта, колите на хората, обувките им... Влиза в почвата... Лили, Румяна... Не ги пресирайте толкова...



Днеска ще вали, утре ще омекне"



Спокоен съм за Борисов. Същите хора, които цял ден страдат и се оплакват, гласуваха с 60, 70 и над 80% за "днеска ще вали, утре ще омекне".

През целия ден слушах за Варна, че всичко с училищата е наред. В класната стая, каза после щерката, било студено. Ама аз не й вярвам, понеже на връщане хукна в снега - вярвам на шефката на регионалния инспекторат, която казва, че не е студено и не хуква в снега.

В края на деня видях две съседки, които ринеха сняг пред блока. "Няма мъже тук, няма!", каза ми едната. За пореден път се почувствах виновен. Гледам - пътека има не само пред входа, но и вече по тротоара. "Кой го изчисти това?", питам. "Ми съседът Тодор", отвърна. "Е значи има мъже, какво се оплаквате", затапих ги. Обаче вината си остана в мен. Гледам, съседът Тодор изринал едни стотина метра. Аз си мисля, че е моя работа да си почистя пред входа, ама не е моя за тия сто метра. И се чувствам още повече виновен. Съседът Тодор е пенсионер, щом той може да свърши работата на куп институции, що аз да не мога?

Късно вечерта пак влязох във "Фейсбук" и прочетох поизтрезнели от празниците експерти по всичкология, които казаха, че в САЩ никакъв сняг не се чисти с месеци, на такива като мен и Тодор там се падали не 100, ами 500 метра. С което ми стана ясно, че щом в САЩ е така, значи следва да е навсякъде навеки. И вече се почувствах тотално виновен. Малко фарсово-абсурден се получи тоя ден, като на кино. Но кой, ако не животът, може да ти предложи най-истинския фарс.