Неколкодневната буря около ДПС по време на празниците отвори кутията с хипотези за голяма част от наблюдателите и за по-неразумната част от политиците. Първите бързаха да дадат оценка, без да имат достатъчно информация, а вторите забравиха, че са политици, и се превърнаха в анализатори, което автоматично смъкна нивото им.

За изминалите 26 г. тази партия е била обвинявана в почти всички смъртни грехове, както се казва - най-лесно бе да направиш кариера, като плюеш по ДПС. Но в ключовите за страната решения, засягащи формата на собствеността, конституционната й уредба, правата на човека, членството й в НАТО и в Европейския съюз, винаги ДПС е било на страната на националния интерес. Не бива да забравяме кой създаде тази партия навремето и с каква цел. Определено целта се простираше в хоризонта след 10 ноември, не се смени за всичките години на прехода и бе преследвана добросъвестно и на моменти - безогледно. Мюсюлманското малцинство в страната, което има много сериозен дял спрямо общия брой население, да не се превърне в отмъстител за Възродителния процес (за който вина носят комунистите), да не се превърне в радикализиран сегмент, нито в етнически придатък на чужда държава. Навремето в ръководството на ДПС имаше почти толкова хора с картончета от Държавна сигурност, колкото и в Светия синод на Българската православна църква.



На когото му звучи скандално, да провери



Очевидно голяма част от тях, независимо дали искаме, заработиха за новата българска държава. Поне хората, свързани със системите ни за сигурност, не може да не отчитат това.

Имаше всякакви опити за разбиване на този модел. Имаме лошия навик да помним само последния опит и затова често днешната ситуация на Лютви Местан се сравнява с тази на Касим Дал. Но имаше подобен случай и с Осман Октай, а преди това и с Мехмед Ходжа. Ако някой въобще помни тези случаи. Всичките се оказаха неуспешни, защото опитаха на терена на идейно-политическата борба, а получаваха неофициален отпор от цялата мощ на държавата. По време на самостоятелния мандат на Сакскобургготски имаше опит и за овладяване на поминъка на това малцинство чрез желание на капитали, свързани с Русия, да придобият "Булгартабак". Отново последва провал с активното съдействие на ДПС. Така, образно казано, и хлябът, и ножът останаха винаги под български контрол.

Вътре в самата партия икономическата и политическата власт никога не са били вменявани като отговорност на един човек. В този "мравуняк" винаги е имало строго разпределение на функциите и който сбъркаше, биваше наказван, а ако някой се окопаеше прекалено дълго на дадена позиция, създавайки си колатерална хранителна среда, биваше последван от същата съдба. Има само един човек с визия, власт и достъп до целия смисъл, ресурс и организация, наречена ДПС от самото й създаване, и това е Ахмед Доган. Единственият български политик, който никога не се е притеснявал, че имиджът му в обществото е ужасен, а образът му - методично демонизиран.

Мнозина казват, че това е така, защото



електоратът му сляпо следва една лидерска партия



Тук идва въпросът нима БСП на Луканов и Лилов не бе лидерска партия? Нима СДС (ДСБ) на Костов не бе лидерска партия? Нима НДСВ не бе лидерска партия? Нима "Атака" не е лидерска партия? За ГЕРБ е излишно да говорим. Явно важността на ДПС не произтича от лидерския характер на партията, нито от любовта на обществото към председателя й независимо дали е активен или почетен.

Друг мит е, че партията е успешна, защото много краде и е богата. В тази връзка ще припомня емблематичен случай, когато в едно от редките си интервюта Доган каза, че партиите се изхранват от обръчи от фирми. Истината предизвика конвулсивна болка в стомаха на останалите и цялата пропаганда се стовари върху него със страшна сила, така че накрая в общественото съзнание се оказа, че само ДПС се изхранва така, а той в интервюто говореше за всички. Другите се оказаха бели и добри, а "обръчите" си останаха за Доган и ДПС. Нима днес, години по-късно, когато се спрягат думите мафия, олигархия и се декларира нуждата от операция "Чисти ръце", не става дума за същото? Нима всички забравиха "червените куфарчета" от времето на Луканов и Огнян Дойнов, забравиха кръга "Орион" от времето на Виденов, кръга "Олимп" от времето на Костов, оправните юпита на царя или "Котараците" на Борисов? Очевидно и по този признак ДПС не се различава особено от другите сериозни политически проекти, които се състояха у нас.

В сегашната случка с Местан няма нищо необичайно, ако се има предвид каква дългосрочна функция е изпълнявала тази партия на политическата ни сцена. Е, получи се малко глуповато с престоя в посолството, както и с номинацията на Местан за "изменник и предател",



но във всяка бърза работа се допускат грешки ад хок



Иначе веещият руски знамена Сидеров отдавна щеше да лежи в затвора. В този ред на мисли бе преекспонирана и репликата на Доган по повод декларацията на ДПС за сваления руски самолет. В речта си той не казва нищо повече, освен че е сбъркано времето на произнасянето на декларацията, че моментът е деликатен и трябва да се действа умно. Другото са интерпретации от препъващи се да се служат на силните на деня.

Големият, сериозният проблем е, че за повече от четвърт век никой не предложи друга (алтернативна) стабилна формула за интегриране на мюсюлманското малцинство в българското общество и за неговото политическо представителство. Страната ни за съжаление не представлява и привлекателен икономически модел, в който отделните индивиди да имат желание да се впишат. Напротив, почти 2 милиона души я напуснаха. А днес, когато светът е изправен пред проблема "Ислямска държава", никой не би рискувал да сменя модела. Така че ДПС е гарантирана още дълго - и с плюсовете, и с минусите си - като класическа партия на статуквото. Тя никога не е била силна като партия на промените, а това никога не е била и нейната задача. Тя винаги е подкрепяла промени, за които обществото е назряло, но никога не ги е предизвиквала.

Опитът да се проследят фактите не е много благодарно начинание, защото обикновено следват квалификации и неблагоприятни послания към роднини по майчина линия. Но



все пак е време за малко хладен разум



Инак ще се мятаме като риби на сухо в различни пропагандни клишета от типа на: "турците ще ни изкупят земята" - в този период повече от 30 000 имота бяха купени от руснаци и британци; или "джамиите са много", "ще отцепят Родопите" и всякакви подобни глупотевини, предназначени да всяват разделение и страх от съседна и съюзническа страна, която има по-сериозна цел, като влизането в ЕС. Да не пропуснем поредицата идиотски тези и версията, че ДПС е "пета колона" на Турция. Фактите очевидно показват обратното.

Докато на нас ни пеят възрожденски песни с фалшив фалцет, интелигенцията на тази съседна страна показа учени, писатели, музиканти и режисьори на световно ниво. Всички се опитват да търгуват с Анкара, без да забравят темата за човешките права в тази страна и без да им се налага да харесват политиката на Ердоган. Време е да се прояви малко уважение към интелекта на българите, а не публиката да се подлага на неуморно промиване на мозъци.