Гръцкият премиер Алексис Ципрас поиска наскоро Международният валутен фонд(МВФ) да остане извън третия спасителен пакет за Гърция, разкри в. "Файненшъл таймс". В интервю за изданието Ципрас заяви, че има проблем с неконструктивното поведение на МВФ по отношение на икономическите въпроси, свързани с Гърция. "Файненшъл таймс" коментира, че с позицията си гръцкият премиер иска да прехвърли на еврозоната пълната отговорност за реализирането на исканите от Атина реформи в замяна на третата финансова помощ в размер на 86 милиарда евро. "Смятаме, че след шест години на управление на тази извънредна кризисна ситуация Европа вече има институционалната способност да се справи успешно с вътрешноевропейски въпроси", смята гръцкият премиер. Изданието коментира, че твърденията му по всяка вероятност ще разгневят германското правителство, което винаги е настоявало МВФ да остане в спасителната програма за Гърция. В интервюто Ципрас потвърждава намерението на гръцкото правителство да спази поетите ангажименти към кредиторите с "цел възвръщане на националния суверенитет в икономическата политика". "Смятаме, че колкото по-бързо излезем от програмата, толкова по-добре за страната", посочва гръцкият премиер и допълва, че до януари страната ще реализира над 70 на сто от икономическите мерки, заложени в споразумението с кредиторите. Алексис Ципрас е оптимист, че страната ще може да получава заеми на международните капиталови пазари "преди края на 2016 г.". По думите му реализирането на споразумението с кредиторите е "труден, но по-добър от всеки друг избор". МВФ настоява за орязвания на пенсиите - нещо, което правителството в Атина се опитва да избегне. От фонда са скептични и за обявените от Гърция прогнози за увеличаване на доходите през 2016 г.

Малко преди това гръцките депутати



приеха нов ключов закон за икономии,



за да си осигурят следващия спасителен транш. В сила влизат нови, по-ниски заплати в държавния сектор, а на чуждестранните фондове се дава възможност да изкупуват просрочени дългове на предприятия. Определени са и условията за работа на нов фонд, в който ще се събират приходите от приватизацията на държавната собственост. Законът бе подкрепен от всички депутати от управляващата коалиция между СИРИЗА и крайнодясната партия "Независими гърци". Опозиционните партии гласуваха против. След приемането на текстовете Еврогрупата вече може да одобри следващия транш от 1 млрд. евро финансова помощ за Атина. По-рано стана ясно, че Гърция е продала 14 регионални летища на германски оператор - първият голям приватизационен ход на лявото правителство на Алексис Ципрас. Гръцката агенция по приватизацията съобщи, че продава обектите на компанията "Фрапорт" за 1.2 млрд. евро. Сделката включва летището във втория по големина гръцки град Солун, както и тези на островите Миконос, Санторини и Корфу - едни от основните туристически дестинации в страната, се казва в съобщение на агенцията. Според нейния ръководител Стергиос Пициорлас решението за продажба показва, че Гърция "си възвръща доверието в пазара стъпка по стъпка и поема по пътя на растежа". През юли Атина прие трети спасителен план от европейските си кредитори на стойност 86 млрд. евро, който я спаси от излизане от еврозоната, но при някои условия, сред които и програма за приватизация, която включва продажба на пристанища, летища и други държавни активи.

В същото време не е ясно дали гърците някога ще са в състояние да върнат получената сега финансова помощ. Дори самият финансов министър на Гърция не вярва, че германските данъкоплатци някога ще видят парите си. "Германците ни отпуснаха много пари, но те са загубени - потънаха в черна дупка", заяви Янис Варуфакис в интервю за германския в."Тагесшпигел". Остава да видим колко пари са потънали дотук в тази черна дупка и какво ще струва тази авантюра на германските данъкоплатци. Германските банки почти са се оттеглили от ангажиментите към Гърция. Те участват в спасителните помощи за Атина с общо 23.5 милиарда евро (по данни от септември 2014 г.). От тях обаче само 4.6 милиарда евро са задължения към германски банки, а други 3.6 милиарда са отпуснати от отделни компании и частни лица. Лъвският пай от германските помощи за Гърция, в размер на 15.2 милиарда евро, са обществени средства - почти изцяло на държавната насърчителна банка KfW. В случая става дума за кредити от първия пакет спасителни помощи за Гърция, гарантирани на 100%от германската държава.

Дойче Банк твърди, че участва в помощите за Гърция с 300 милиона евро, а Комерцбанк - с 400 милиона евро. Според данни на американската банка "Джей Пи Морган" германските и



френските банки са най-големите донори



на Гърция. И въпреки това експертите бият отбой: ако се стигне до излизане на Гърция от еврозоната, това няма да се отрази сериозно на германските кредитни институти - именно поради ограниченото им участие в спасителните помощи за Атина. "Основният риск е друг и е свързан с опасността от заразяване на други държави - например Италия", обяснява финансовият анализатор Киан Абухосеин, цитиран от "Дойче веле". За германската държава обаче рискът е тя никога да не си получи обратно парите, отпуснати на Гърция. Мюнхенският институт ИФО е изчислил възможните загуби за страната на 87 милиарда евро - ако Гърция банкрутира и едновременно с това напусне еврозоната. Тази сума включва и въпросните 15.2 милиарда евро кредити от държавната банка KfW.

Томас Щраубхар, професор по международни икономически отношения от университета в Хамбург, също не вярва, че Германия ще си получи обратно парите. Гърците така или иначе не са в състояние да върнат тези пари - независимо дали ще останат в еврозоната или не, допълва експертът и предупреждава, че гръцката сага ще причини на Германия гигантски загуби. Ако обаче вземем предвид икономическата мощ на страната, сметките показват, че Германия не е сред най-големите губещи в тази игра. Агенция Блумбърг е изчислила кредитната тежест за отделните донори на Гърция като процент от техния БВП. От тези пресмятания излиза, че най-много ще загубят Словения, Малта, Испания, Италия и Естония - между 2.8% и 3% от БВП. Германия и Франция заемат чак седмо и осмо място в тази класация. Експертите на Блумбърг изчисляват загубите за Германия на 2.37 процента от БВП на страната.