В страна като България, в която делът на активните избиратели се топи почти толкова бързо, колкото и населението, политиците нямат друг вариант да наберат бързо електорат, освен като привлекат/откраднат нечий друг. Сплотените гласоподаватели на ДПС доскоро го правеха най-слабо уязвимата за такива посегателства партия. Но нещата се променят след изгонването на знакови фигури, последният от които е Лютви Местан. Почетният председател на движението Ахмед Доган буквално смачка и изхвърли на боклука политическата кариера на доскорошния си любимец. Всяка криза обаче представлява и възможност. И Местан вчера даде заявка, че е готов да оползотвори своята, като



откъсне по-големичко парче от "колективното тяло"



(по терминологията на Доган) на турско-мюсюлманската общност, която ДПС си заплю през последните 25 години. " Аз мога да бъда изключен от партията, но не мога да бъда изключен от идеите си", рече Местан и така даде заявка за част от електоралната подкрепа на ДПС.

А доскоро бившият вече лидер усърдно копаеше нивата на ДПС така, както бащицата в сараите му беше заръчал. На последната си публична поява на националната конференция през януари 2013 г. Доган демонстративно обърна гръб на Турция и обяви, че партията трябва да гледа към Брюксел, за да подсигури бъдещето си. Само евроинституциите могат да защитят малцинствата в Югоизточна Европа, обяви тогава вождът. За да онагледи ползите от европеизацията на ДПС, пространно обясни как местната власт (подразбира се, държана от неговата партия) може да спечели от десетките милиарди евро, които ЕС заделя за развитие на общините и регионите. След като очерта партийната линия, Доган си уреди трайно присъствие в ДПС чрез устава - в него беше записано, че той в качеството си на почетен председател "олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията". И остави на Местан да поведе ДПС към Европа.

Новият водач усърдно заработи по зададените от вожда параметри. Най-напред доведе до край съвместната операция с БСП по отстраняването на ГЕРБ от властта и замяната му с кабинета "Орешарски". А после се захвана да гради нов имидж на ДПС като най-европейската, най-пронатовската, най-евроатлантическата партия в България. Но междувременно започна полека да затопля отношенията с Анкара. И да търси близост с ГЕРБ след завръщането им на власт.

Тук някъде



Местан изглежда е кривнал в посока,



която не се е харесала на вожда в сараите. Конкретната причина не може да се търси в сближаването с Бойко Борисов - ДПС на практика подаде ръка на ГЕРБ още след предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г., когато им предложи подкрепа за правителство на малцинството. Нито пък в помирението с Анкара - срещата на Местан с настоящия турски президент Ердоган беше през септември същата година. Ако се беше почувствал уязвен от тези ходове на наследника си, Доган можеше да се задейства много отдавна. Всичко, което е правил вече бившият водач на ДПС, не може да е ставало без благословията на почетния председател.

Каквито и да са причините, Местан вече даде заявка, че няма да се предаде без бой и най-вероятно ще поеме по пътя на един друг изгнаник от ДПС - Касим Дал. Бившият зам.-шеф на партията напусна доброволно след смазваща критика към Доган още през 2011 г. Основа собствена партия НПСД, която успя да се закачи за Реформаторския блок и сега е в управлението.

Местан пък си тръгва от ДПС с петима депутати. И нещо по-важно - отнася със себе си онази пронатовска и проевропейска реторика, върху която вече две години партията гради новия си образ пред Европа. Местан даде да се разбере, че ще ползва именно това като лозунг на собствената си политическа идентичност пред избирателите. "Това е сблъсък на противоположни позиции по отношение на мястото на България в геополитиката и респективно позициите на ДПС. За нас е много важно да видим какво е отношението преди всичко на избирателите на ДПС към този казус", обясни той задочните обвинения на Доган към себе си, докато останалата част от партийното ръководство го уволняваше. Не случайно триумвиратът, който колективно управлява ДПС, стреснато заобяснява, че



"посланието" на Доган е било подменено"



и че партията твърдо върви по "евроатлантическия път". А срещу Местан се разгърна широка медийна кампания, която вече осъжда неродената му формация като ислямистка и "клон на партията на Ердоган".

Очевиден е опитът да се смаже в зародиш един нов политически проект, който може допълнително да подрони и без това вече рушащия се политически монопол на ДПС върху гласовете на българските турци. Самият факт, че Местан повлече със себе си петима депутати (а тепърва ще има разцепления заради ежби и чистки на местно ниво), показва, че организационна основа за нова партия има. Както и идеологическа реторика, на която да се опре - Местан ще си говори за своите демократични, либерални и евроатлантически позиции и ще обвинява Доган в проруски настроения и авторитаризъм. И хоп - това ще е поредната партия, която ще се бори за някога монолитния електорат на ДПС.