|
| Премиерът Бойко Борисов и здравният министър Петър Москов са всичко друго, но не и предвидими. |
21 февруари 2015 г. "Пак да дойде селянчето от Банкя и да извади каруцата", скромно обобщава заслугите си към държавата министър-председателят.
5 януари 2016 г.: "Работете! Ръстът от 3% на икономиката не ни задоволява и се надяваме тази година да стигнем до 4.5%", заръчва Борисов при подписването на първите договори по новата европрограма "Конкурентоспособност".
Тук бизнесът спокойно можеше да го репликира - ние работим, но и вие си свършете работата. Защото ето каква е оценката за отминалата година - 70% от фирмите виждат разрастване на корупцията, 57% смятат, че сивата икономика превзема нови територии, 53% се оплакват, че регулаторното бреме расте.
Кабинетът вече изразходва една четвърт от мандата си. И е видно - между думите и фактите има разминавания. В управленската програма например няма и ред за вдигане на местните данъци и такси. А премиерът едва дочака да минат изборите за кметове и съветници, и
даде акъл на новоизбраните да повишават каквото могат
Напътствията на Борисов отприщиха лавина и местните власти масово качват ставки и тарифи.
Бойко Борисов може всеки ден да държи речи за стабилност и предсказуемост, но това, което се случи на пенсионните фондове, не бе предвидимо. Внезапното решение на управляващите да дадат на българите избор да се осигуряват само в НОИ, си бе "удар под пояса" срещу частния бизнес.
Непредвидимите движения на цените на тока миналата година също изопнаха нервите на директори и управители на големи и малки фирми. Неприятна изненада бе и повишаването на пътните такси. Вярно, цените на винетките бяха замръзнали 8 години, но добрите управници отрано правят и представят график за повишенията, а не сервират промени в последния момент. Да не говорим, че до предпоследния ден регионалният министър Лиляна Павлова отричаше категорично да има подобни намерения. Такива сюрпризи са кошмар за фирмите, които си изкарват хляба по шосетата. При това България е уникална европейска държава - единствената, в която шофьорите плащат такси на държавата, задето си трошат колите по разбити третокласни и четвърторазредни пътища. Ами здравният министър с вредния данък "вредни храни" - кой можеше да предположи, че вместо да насочи всички усилия за реформиране на здравеопазването, д-р Москов ще губи време с фискални упражнения?
В управленската програма, произведена преди малко повече от година, има три много важни задачи, откликващи на отдавнашни мечти на бизнеса: "усъвършенстване на политиката за местните такси" - така че да не расте регулаторната и административната тежест; въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при предоставянето на услуги; прехвърляне на дейности от администрации към браншови организации.
Днес мълчаливото "да" си остава утопия
Прехвърлянето на дейности от чиновниците към бизнеса - също (нещо по-лошо - МВР се гласи да прави нови агенции). Революция във формирането на местните такси няма.
Според скорошна анкета, проведена от БСК сред стотици компании, бизнес климатът в България се влошава и това не се дължи само на трудното международно положение. Показателно е, че през 2016 г. предприемачите очакват тежък регулаторен, фискален и енергиен натиск. Това е колкото прогноза, толкова и диагноза. Тя е изстрадана и се основава на горчивия опит от 2015 г.
Нито едно управление в последните десетилетия не може да се похвали с трайно законотворчество и създаване на стройна система от правила. Достатъчно е да проследим съдбата на Закона за обществените поръчки. От 2004 г. насам ЗОП е поправян всяка година, при това често по два и повече пъти. Шампионските резултати обаче са на двата кабинета на Борисов - през 2010 г. намесите в закона са пет, а през току-що отминалата година интервенциите са шест! И това не е всичко. Усилено се готви нов Закон за обществените поръчки. Това да звучи на някого като предвидима и стабилна бизнес среда? Само през последната година са ремонтирани 113 закона. Всеки работен ден парламентът е поправял средно по 3.5 закона.
Тази паранормална законодателна активност е ад за бизнеса
Тя е и обяснение за оскъдните инвестиции. Кой е луд да рискува и да си влага парите в страна, където законите се сменят като носни кърпички и се преправят всеки път, щом някой близък до управляващите кръг или бизнесмен поръча!
Не случайно БСК предложи да въведем още един борд - законодателен. Идеята е да не може един закон да се поправя за щяло и нещяло. А ако наистина се налага - да е не по-често от веднъж годишно и промените да се представят и приемат по-отрано, а не между Никулден и Коледа. Т.нар. "данък уикенд" е христоматиен черен пример. Промените, свързани с (не)възстановяване на ДДС при ползване на фирмени коли, имоти и яхти и др. техника за лични нужди, бяха приети в последните работни дни на 2015 г. Те бяха толкова зле формулирани и неясни, че повечето депутати изобщо не разбраха какво са гласували, а мнозина дори се похвалиха, че са отхвърлили спорния данък.
Поправката в закона бе приета прибързано, без същинско обществено обсъждане, въпреки критиките от всички страни. Вместо да даде разяснения, финансовото министерство употреби изтъркания щит - така иска Европейската комисия. И тъй като "Така рече Брюксел" не звучи убедително, с половин уста от НАП "уточниха", че няма да закачат малкия бизнес, а ще проверяват за данък "уикенд" само "едри риби" с луксозни МПС-та, имения, яхти, понеже тъкмо те злоупотребявали с ДДС кредит за активи, които уж са фирмени, а всъщност са за персонална употреба. Само че
в закона и в правилника това уточнение никъде не го пише
Чудно е как в България нежелани от бизнеса промени като данъка "уикенд" се случват бързо и лесно, а други, полезни и чакани, циклят с години. Електронното управление е пример на примерите. Е-услугите, е-администрацията са тема от края на 90-те години и оттогава бавно и мъчително си намират място под българското слънце. Още в предишния си престой във властта Бойко Борисов обещаваше ускорено да внедри челния естонски опит за е-government. Сега правителството обещава друго - да направи поредна държавна агенция и нова държавна фирма, които да развиват скоростно електронното общуване на властта с гражданите и с бизнеса. Тоест вместо реални действия ще видим чиновническо преструктуриране.
В програмата на кабинета "Борисов" никъде не пише, че МВР-ейските структури ще се размножават. Но ето че министър Румяна Бъчварова иска да направи 4 (четири) отделни нови агенции, в които да се отделят части от дейностите на силовото ведомство от цивилен характер. Нови агенции значи нови директори, нови началник дирекции и т.н. - накратко, разрастваща се администрация. В България всеки има собствено мнение, но с една аксиома всички са съгласни - колкото повече чиновници и администрации, толкова повече разходи и корупция. Тогава защо трябва да се правят още чиновнически структури, вместо въпросните дейности да се поверят на частни фирми, както е заложено в програмата?
В програмата на "Борисов 2" не пише, че минималната заплата и осигурителните прагове ще продължат да се вдигат "на око". Пише, че ще се търсят механизми за промяна, които се опират на обективни критерии. Търсенето явно е до никъде. Междувременно кабинетът вдигна най-ниската заплата от 380 на 420 лева, а праговете - средно със 7-8% при ръст на икономиката под 3% и напук на притесненията на предприемачите. Когато бизнесът не върви, последното, което помага, е да принудиш фирмата да вдига възнаграждения. Анкета на БСК показа, че през 2015 г. едва 10% от работодателите са си позволили да увеличат заплатите, 20% отчитат намаление, а 70% не са правили промени.
Разбира се, случват се и добри неща. Агенцията по вписванията вече ще регистрира фирма само за 2 дни. Имаме все повече километри магистрали. България няма да изгуби чак толкова много европари от фондовете на ЕС, колкото брояхме за неспасяеми преди година или две. НАП и митниците работят по-добре - личи си по приходите в бюджета. Но това достатъчно ли е бизнесът да се развива спокойно?
Още в първия си премиерски период Бойко Борисов заслужи прозвището Непредвидимия. Помните ли - ще се пуши, няма да се пуши (в заведенията); ще качваме ДДС, ще сваляме ДДС; ще строим АЕЦ "Белене", "Белене" е безполезен гьол и т.н. И сега е така. Не е трудно да предвидим, че каквото и да говори премиерът, то е предпоследно. И Борисов напразно се сърди на чудесните карикатури на Христо Комарницки. Враговете му са другаде. Сериозните медии са за това - да казват какво не е наред. За хвалбите и наколенките си има лакеи.
казано в статията е вярно. 
