Парламентът посреща началото на новата година като аморфна маса от неясни политически субекти, оплетени в още по-неясни връзки, които правят почти невъзможно да се определи кой с кого партнира и враждува. При тези условия да се говори за управляващи и опозиция е на практика безсмислено. Едно е ясно - ГЕРБ пак ще води хорото, но не защото е много силна, а защото останалите стават все по-слаби.

И това се вижда от ситуацията, в която изпадна Реформаторският блок - официалният младши партньор на партията на Борисов в управлението. Дясната коалиция слиса целокупна България, след като единият от членовете й - ДСБ на Радан Кънев, обяви, че минава в опозиция заради орязаната конституционна реформа, а останалите подкрепиха правителството. В същото време блокът остана единен. За това невиждано политическо животно науката тепърва ще се произнася. За момента е очевидно, че случилото се



силно отслабва десните и ги прави много по-уязвими



за натиск от страна на ГЕРБ, когато се взимат общи решения. Да не говорим, че така старателно граденият им имидж на политическата сила, която реално тласка правителството към реформи, беше жестоко накърнен. А на фона на слабото представяне на десницата на местните избори през октомври 2015 г. именно този образ се оказва единственият им ценен актив.

От ДБГ на Меглена Кунева, които се очертават като водещата сила в "проправителствената" фракция в РБ, изглежда започнаха да разбират сериозността на положението си. Затова през декември излязоха с идеята за т.нар. анекс към коалиционното споразумение, с който управляващите да поемат ангажимент за конкретни реформи в конкретни срокове - за да покажат, че и те имат куража да се опъват на ГЕРБ. Не че хората на Борисов това ги вълнува особено. Вицепремиерът Румяна Бъчварова снизходително прие идеята с думите, че "нашите министри знаят какво правят, но това е жест към останалите партии, за да имат своята увереност по темата". По същата причина от ДБГ побързаха да призоват тъмносините да се върнат обратно в стадото. "Поставиха останалите партии в положението да се оправдаваме, че много искаме да сме във властта", изплака близкият до Кунева Даниел Вълчев пред бТВ. Радан Кънев обаче няма полза от подобен ход - дали защото гледа към президентските избори (както каза Бойко Борисов) или към евентуален предсрочен парламентарен вот водачът на тъмносините изглежда има планове за бъдещето, които не включват РБ. И това се вижда от думите му в края на декември м.г., че ще има нов десен проект, "отворен за всички хора, с които сме работили досега, с единиците изключения, които се показаха като откровени предатели". При това положение, както и да се развиват нещата в блока занапред,



трусове гарантирано ще има



А герберите винаги ще се там, за да клатят допълнително продънения реформаторски кораб и да го насочват в угодна на тях посока.

Няма особени основания да се чака промяна в курса на неофициалния младши партньор на партията на Борисов - ДПС. Вече се разбра, че групата на изгонения Лютви Местан ще търси бъдещето си вдясно, в "либерално-демократическото направление". Сближаване между тях и реформаторите е изключено - за десните това би било PR катастрофа, а Местан при целия си "висок наратив" не би могъл да обясни на какво основание ще си партнира с хора, които довчера е обвинявал в "болшевизъм". Тогава му остава да се присламчи към ГЕРБ. Това е и най-логичният ход, като се вземе предвид до каква степен съгласуваше ходовете си с тях, когато беше председател на ДПС. Въпросът е дали Борисов ще го иска. Напук на твърденията си, че няма да се меси във вътрешните работи на ДПС, премиерът фактически зае страна, когато обяви, че Турция активно е лобирала в полза на Местан - твърдение, което широко се разпространява от хората на Ахмед Доган. Доказателство в полза на това, че Борисов и сега запазва топлите си отношения с ДПС, е фактът, че Доган не спомена нито него, нито ГЕРБ, нито какъвто и да било друг аспект на вътрешната политика на движението в прословутата си реч, с която "екзекутира" Местан. Тройката временни съпредседатели, която управлява ДПС сега, също пази пълно мълчание по въпроса. Няма как и да е иначе, след като верните на Доган хора активно прокарваха партийната линия за сътрудничество с ГЕРБ по най-шумните политически проблеми на 2015 г. - конституционните промени и националния референдум. Защо нещо трябва да се променя сега?



ДПС няма нужда да доказва нищо,



тъй като формално си се води опозиция. А за Борисов остава да си избира според случая с кого да играе - с бившите или с настоящите депесари.

Както може да си избира и от формациите в Патриотичния фронт. Националистическата коалиция също се тресе от раздори, макар и не толкова епични като РБ. В самия край на годината фронтоваците на два пъти се цепнаха - заради акциза върху ракията и заради новия правосъден министър Екатерина Захариева. И в двата случая ВМРО на Красимир Каракачанов подкрепи ГЕРБ, а НФСБ на Валери Симеонов - не. Симеонов не се разбра със своя партньор дори за искания от реформаторите анекс към коалиционното споразумение, обявявайки го за "медийна дъвка". И двамата се страхуват да се разделят, както и да напуснат мнозинството, защото знаят, че от това само ще изгубят. Което позволява на ГЕРБ да ги контролира и управлява според нуждите си.

Всичко това обаче изобщо не означава, че парламентарното бъдеще на партията на Борисов ще бъде безоблачно. Напротив, проблеми ще има, и то много, защото разделеното на много фракции Народно събрание ще изисква и много сделки, за да се прокарват желаните от герберите управленски решения и законодателство. Което означава, че "историческият компромис" скоро ще се превърне повече или по-малко в банално ежедневие.