Новината за поскъпване на винетките за 2016 г. предизвика огромно недоволство. На 11 ноември правителството взе решение да промени драстично Тарифата за таксите, събирани от агенция "Пътна инфраструктура". Повишението за отделните категории превозни средства е средно 50%, а специално за леките коли - от 67 на 97 лева, което прави 45% ръст.

Наред с протестите на шофьори из цялата страна гражданин внесе жалба срещу акта на правителството и Върховният административен съд я допусна за разглеждане. Делото е насрочено за 2 февруари. Жалбоподателят оспорва промените, защото са приети в разрез с правилата за административно производство. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА) проектите трябва да се изготвят при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Освен това проектите трябва да се публикуват на интернет страниците на съставителите заедно с доклада и мотивите. Задължително е също заинтересованите от предлаганите изменения да имат поне 14 дни да изразят становище. Само че проектът за промените в пътните такси не е публикуван нито на страницата на МС, нито на сайта на МРРБ. Това се отнася и за мотивите, и за доклада към проекта.

Със своето решение от 11 ноември



правителството обърна на 180 градуса всичко, което беше оповестило



и представило пред обществото месеци преди това.

На 17 април 2015 г., по време на инспекция на магистралите "Хемус" и "Тракия", регионалният министър Лиляна Павлова казва: "В този мандат сме взели решение да не повишаваме цената на винетката. Все пак имаме ангажимент цената да е социално поносима. Това е причината да се търси баланс и социално приемлива цена". По думите й вариант за повече приходи е въвеждането на тол система, по която ще заплащат повече тези, които най-много рушат - тежкотоварните камиони. "Надявам се 2018 година, а и европейската директива го изисква, след въвеждането на такъв тип заплащане моделът да е по-справедлив и да имаме повече приходи, с които да поддържаме пътищата."

В края на май Павлова пояснява: "Информацията за въвеждането на тол таксите бе изкривена. Наели сме международен екип и не става дума за бакалски сметки. В момента специалисти от Германия, Франция, Великобритания и САЩ изчисляват. Световната банка разглежда всички хипотези, но въвеждането на тол такса за всички превозни средства по предварителни данни изобщо не излиза. На този етап изобщо не разглеждаме този вариант".

Дотук новините са две - цената на винетките няма да бъде увеличавана и дори да бъде въведена тол система, "на този етап" тя няма да засяга леките коли.

Но на 4 ноември става ясно, че се обсъжда цената на винетката за масовите автомобили (т.нар. категория 3) да се увеличи до 145 лв. и че по темата работи Световната банка (СБ) по поръчка на регионалното министерство. На 11 ноември финансовият министър поясни, че в бюджет 2016 е калкулирано увеличение на цената на винетките, но не до 145 лв. , а под 100 лева.

От всичко дотук става ясно, че решението за поскъпване на винетките е било взето преди 30 октомври и че съответните приходи са заложени в бюджета за 2016 г. Намеренията на правителството останаха скрити от обществото - за тях започна да се говори едва след местните избори и след вкарването на проектобюджета за 2016 г. в парламента.

Въпреки че така и не са представени писмени мотиви за увеличаване цената на винетките, от изказванията на министър Павлова и останалите държавни органи става ясно, че основната причина е необходимостта от сериозни средства за изграждане и ремонти на пътища. Според изчисленията на АПИ, съвпадащи с калкулациите на СБ, страната се нуждае годишно от около 600 млн. лв. за поддръжка на пътната мрежа. Очакванията са, че след увеличението в бюджета ще постъпят около 300 млн. лв., което представлява ръст от около 50% спрямо сегашните приходи от продажба на стикери.



За и против



Министър Павлова обясни, че цената на винетките не е увеличавана от 2008 г., а за това време държавата е инвестирала около 3 млрд. лева в нови магистрали, които изискват поддръжка, а събираните средства от продажба на винетки са абсолютно недостатъчни за поддържане на пътната мрежа.

Павлова е права само донякъде. Все пак е добре да уточним, че натрупаната инфлация от края на 2008 г. досега (при константни цени) е под 10% - далеч по-малко от 50-те процента средно поскъпване на стикерите. И още нещо - от посочените 3 млрд. лв. инвестиции над 1.5 млрд. лв. са подарък за България от европейските фондове.

Противниците на увеличението изтъкват, от своя страна, лошото състояние на шосетата - реално 35% от наличните 20 000 км пътища са в лошо състояние. Те казват, че е редно повишението да се случи, след като пътната настилка бъде изцяло реновирана, а не шофьорите да карат по разбити пътища, които ще бъдат ремонтирани в светлото бъдеще.

Всъщност основният проблем не е в самото увеличение. Съпротивата срещу поскъпването е следствие най-вече на факта, че приходите от пътните такси не се харчат прозрачно, ефективно и в интерес на обществото, а в интерес на избрани фирми, близки до властта. Реално 25% от постъпленията от винетки, или около 50 млн. лв., отиват не за ремонт на пътища, а за снегопочистване. Въпреки това зимата всеки път ни изненадва, включително и с наскоро преминалия снеговалеж.

Същевременно



обществото не е сляпо за харченето



на средствата за строителство на магистрали. В наскоро приключилите търгове за 60 км от магистрала "Хемус" стана ясно, че строежът ще се извършва от фирми, близки до Делян Пеевски, като индикативната цена от 434 млн. лв. е надвишена почти два пъти и договорената стойност е достигнала 757 млн. лв. А при непредвидени обстоятелства (каквито винаги се случват) тя ще достигне 879 млн. лв. В същото време офертите с най-ниски цени са били отхвърлени. Само от този случай се вижда колко непрозрачно и неефективно се изразходват бюджетни средства. Впрочем сумата, надхвърляща индикативната стойност, представлява 5 пъти бюджета на АПИ за ремонт на пътища.

Изборът на "наши" фирми, близки до властта, често води до некачествено строителство и до драстично увеличение на разходите. Има достатъчно много примери за пътища, които започват да "плачат" за ремонт буквално на следващия ден след тяхното откриване. За справка - магистрала "Марица". "Цариградско шосе" се поправя и реновира почти всяка година и въпреки това след всеки ремонт веднага излизат критични дефекти, които изискват незабавен нов ремонт.

Няма причина да вярваме, че приходите от увеличената цена на винетките ще отидат по предназначение и наистина ще осигурят качествена поддръжка на пътната мрежа. Напротив, по-вероятно е допълнителните приходи да отидат в джобовете на фирми, фаворити на властта. Така излиза, че поскъпването на винетките е просто част от усилията на правителството за повече приходите в хазната - но не за провеждане на смислени политики и реформи, а за да може да раздава повече финансов ресурс на икономически и социални групи по свое усмотрение, чрез което да намали недоволството срещу себе си и да угоди на действителните държатели на властта в държавата.

От тази гледна точка увеличението на цената на винетките е в разрез с обществения интерес. То няма да доведе до подобрение на инфраструктурата, а освен това ще засегне негативно бюджетите на семействата с ниски доходи, които не са толкова ниски обаче, за да получат безплатни стикери (за които държавата заделя около 12 млн. лв. годишно). Да оставим настрана допълнителните разходи за ремонти на счупени автомобили и изхабените нерви в поредното задръстване поради непочистения сняг.



* Авторът е финансов експерт. Статията е публикувана на личния му блог http://www.jvoynov.com/. Заглавията са на редакцията.