Холандия пое председателството на Европа за 6 месеца по възможно най-честния начин - заяви, че ще се фокусира върху най-големите европейски проблеми и няма да занимава общите институции с текущите проблеми на държавите.

"Холандия желае Европейският съюз да се фокусира върху онова, което има значение за европейските граждани и бизнес. Приоритетите са просперитет, свобода и сигурност. Тя не желае ЕС да се занимава с въпроси, по които държавите членки могат чудесно да се организират сами. Такива примери са здравеопазване, образование, пенсии и данъци", пише на официалния сайт на холандското председателство. Посланието е кратко и ясно:



Оправяйте се сами,



а ние ще се грижим за общия мир и разбирателство. Британският министър-председател Дейвид Камерън трябва да е много благодарен на холандското правителство, което му подаде удобна топка точно в разгара на дискусията пред референдума през 2017 г. дали Великобритания да остане в ЕС. Тройката председатели (Холандия, Словакия и Малта), които съгласуваха политиката си за следващите три полугодия (до средата на 2017 г.), сякаш са черпили идеи от Лондон за по-малко Европа и повече еманципация на държавите. Да се радваме ли на този стратегически завой, съгласуван без съмнение с Европейската комисия (ЕК) и с най-влиятелните столици в ЕС? Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер бе откровен на церемонията миналия четвъртък в Амстердам, където бе даден официален старт на холандското председателство: "Ние сме в пълно съгласие с холандското правителство. Няма дори нюанси между намеренията на холандското председателство и Еврокомисията".

Проучване, огласено същия ден, показа, че българите продължават да са най-големи евроентусиасти (82%) заедно с румънците (85%), защото още се надяват да решават националните си проблеми чрез европейските механизми, докато една трета от останалите европейци направо се изказват за излизане от ЕС - в Холандия са дори още повече (41%).



Какви са големите приоритети на Хага



и съмишлениците й в Брюксел? Същите, които стоят начело в дневния ред на високоразвитите държави. Най-ярко се откроява проблемът с миграцията. Богатите страни имат естествена притегателна сила за по-бедните и стават жертва на успехите си поради наплива на имигранти. След голямото разширяване на ЕС през 2004 и 2007 г., когато бяха приети 12 държави от Централна и Източна Европа с по-скромни икономически показатели, започна да се трупа неприязън към свободното движение на хора в ЕС и особено към свободния пазар на труда.

Редяха се вопли срещу "полския водопроводчик", заради когото Франция и Холандия отхвърлиха Европейската конституция през 2005 г., срещу румънските и българските роми (от Франция и Германия през 2010-2014 г.), срещу "вълната" от български и румънски работници (от Великобритания през 2013 г.). Дойде 2015 г. и се видя, че вътрешната миграция в ЕС е поносима в сравнение с потопа от външни имигранти, придошли от Близкия и Средния изток, от Източна и Северна Африка. До този момент никой не поставяше под въпрос съществуването на шенгенското пространство без вътрешни граници, а през втората половина на 2015 г. Европа се раздроби скоростно на национално оградени държави, каквато си е била от разпадането на империята на Карл Велики. Холандия бе от първите, която призова за свиване на Шенген в миниатюра (макар че после се поправи политкоретно).

"Нашето председателство идва във време, в което очите на целия свят са насочени към Европа заради терористичните атаки, неспиращите потоци мигранти вътре в нашите граници и идващи извън границите на ЕС. Солидарността и споделената отговорност са инструментите, с които ние ще работим за развитието на ЕС в бъдеще", заяви холандският посланик Томас ван Оорсхот на публичната дискусия "Накъде отива Европа: холандско председателство на ЕС", организирана миналия четвъртък от Сдружение "ПанЕвропа". По този начин той ни



каза две много важни неща:



Първо, че мигрантите са нежелани, независимо откъде идват - както "вътре в нашите граници" (например българи, румънци, поляци и пр.), така "и идващи извън границите на ЕС" (араби, афганистанци, африканци и пр.). Приравняването на законно мигриращите европейски граждани с другите е показателно за степента, до която е стигнало разединението на Европа на ядро и периферия.

Второто важно послание, което ни засяга, е, че трябва да се отзовем на призива на западноевропейското ядро за "солидарност и споделена отговорност" като инструменти за развитие на ЕС. Какво означава това ни разтълкува холандският премиер Марк Рюте, който в речта си за поемане на председателството на ЕС отправи едва завоалирана критика към държавите от Централна и Източна Европа, че вземат с неохота отредените им квоти бежанци. "Холандското председателство смята, че обещанията трябва да се изпълняват... Това ще бъде водещият принцип на холандското председателство", каза строго той в несъмнена връзка с предстоящото въвеждане на постоянен механизъм за преразпределяне на имигранти във всички държави от ЕС. Проектираната европейската солидарност започва да придобива очертания на еднопосочна улица за движение на хора от запад на изток. Споделената отговорност означава



споделяне на бремето,



от което по-богатите държави искат да се разтоварят.

За сломяване на тяхната неохота има готов инструмент - фондовете за сближаване на икономическите равнища в ЕС, които се държат предимно от държавите, нетни донори в европейския бюджет. Някои столици досега само са подмятали, че е възможна такава принудителна мярка, но вицепремиерът Меглена Кунева приема намеците им напълно сериозно. "С холандското председателство започва междинният преглед на многогодишната финансова рамка. Дали кохезионната политика остава приоритет?", запита риторично тя по време на публичната дискусия с посланика Томас ван Оорсхот в столичния хотел "Балкан" ("Шератон"). За България се очертава следната перспектива: да вземе колкото й дадат бежанци с условието да се грижи добре за тях, за да не помислят да се връщат в по-богатите държави, откъдето й са препратени, или да й бъдат орязани някои от фондовете. И двете възможности означават финансови минуси.

Българите, които са посвикнали с мизерията, страдат преди всичко от



липсата на справедливост,



генерираща отвращение от собствената им държава. Те приеха много икономически жертви заради влизането си в ЕС, защото се надяваха, че по този начин България ще стане "нормална демократична държава". Но навлизайки в десетата си година членство, разбират, че нищо не е помръднало. Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан каза в средата на миналата седмица пред студенти в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски": "Едно общество не може да бъде определено като демократично, ако неговите граждани не го чувстват справедливо. Ако имат обратното усещане, те бягат от него, не гласуват, емигрират." Точно това се наблюдава в България и би трябвало да тревожи управляващите, но те са по-равнодушни от чуждите посланици.

Холандия бе от държавите, които упражняваха най-силен натиск за върховенство на закона в България. Само тя й постави неизпълнимото условие първо да се отчете с два последователни положителни доклада от Еврокомисията за съдебната реформа, пък после да влезе в Шенген. Въпреки че не бе съвсем коректно да свързва едното с другото, нейната твърдост играеше ролята на остен, който бодеше българските правителства и особено запленения от шенгенската мечта премиер Бойко Борисов.

С връщането на вътрешните граници Шенген загуби смисъл и Холандия престана да бъде страшна. Министърката на правосъдието Екатерина Захариева без смущение отчете пред холандския посланик колко безплодни са били усилията на неговата страна и ЕС: "Вече 25 години реформираме, променяме и пак се връщаме в изходна позиция, но все още не сме стигнали докрай и най-красноречивият факт е, че доверието в съдебната система е с много ниски нива". Иначе казано, европейският Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който действа от първия ден на членството на България в ЕС, за да я принуди да се реформира, не е постигнал никакъв резултат, щом тя си е все така на "изходна позиция".

Запитан от в. "Сега" какво би предложила Холандия: МСП да се промени, да остане същият или да бъде премахнат като неефективен, посланик Томас ван Оорсхот каза примирено: да си остане какъвто е. "Механизмът за сътрудничество и проверка ще продължи, докато България изпълни всички изисквания. Следващият доклад ще бъде в края на януари, по-точно 27 януари. Трябва да видим какъв ще е той. В него ще бъдат отразени всички развития от последната година". За да не засегне Еврокомисията, която е автор на безплодните доклади, добави: "Комисията върши чудесна работа".

Каквото и да пише в задаващия се доклад, със сигурност ще си носи генетичния дефект -



няма да има зъби



За 9 години Брюксел не събра смелост да назове поименно поне един виновник за провала на съдебната реформа в България. Безадресната критика и адресираната куртоазия ("правителството има политическа воля") не накараха нито съда, нито прокуратурата да се размърдат сериозно. Затова липсват прословутите "резултати" (осъдени големи разбойници), които Брюксел чака напразно.

Може ли все пак холандското председателство да ни донесе някаква полза? Може, но чисто технически. България трябва да проследи внимателно как работи настоящата тройка председатели на ЕС, защото след нея е задаващата се "българска" тройка (Великобритания, Естония, България). Държавата трябва да покаже добра организация за първото си председателство на ЕС, но без да се престарава в разходите. Холандия подреди дневния си ред по такъв икономичен начин, че рециклира дори емблемата на предишното си председателство през 2004 г., за да не плаща на ново дизайнерско студио. Но по-вероятно е нейният пример - да започне отрано подготовката и да работи икономично - да се приложи в България точно по обратния начин: да започне в последния момент подготовката си и да компенсира забавянето с разточителство на средства. Поне засега не личи някой да се е разбързал.