Преди 14 г. президентът на САЩ Джордж У. Буш създаде затвора в Гуантанамо като извънредна мярка. В него трябваше да бъдат задържани и разпитвани хора, заподозрени в участие в атентатите от 11 септември и последвалата битка срещу САЩ в Афганистан. Отвъдморският затвор на територията на американската военна база в Куба, чиято цел бе да действа отвъд юрисдикцията на американския закон, скоро се прочу с нарушения на човешките права, сред които и мъчения и задържането за неопределено време без съд и присъда. Неслучайно затворът скоро се превърна в основна тема за "Ал Кайда" и антиамериканската пропаганда показваше на света прочутите оранжеви костюми на затворниците в Гуантанамо още през февруари 2002 г. Военни експерти и специалисти по националната сигурност вече открито признават, че



затворът е пагубен за американските интереси



През последните 14 г. САЩ научиха, че не могат да нахлуват в страни от Близкия изток и да очакват, че могат да ги променят по свой образ и подобие. Президентът Обама положи усилия да промени ролята на САЩ в поддръжник на регионалните съюзници, борещи се срещу "Ал Кайда" и "Ислямска държава". Но заради несъгласието на Конгреса и липсата на решителни действия от страна на президента центърът за задържане Гуантанамо все още съществува и е пречка в усилията на САЩ да подобрят имиджа си и близкоизточната си външна политика. Време е президентът Обама да обясни на Конгреса и на американския народ, че това е недопустимо. 7 години след като обеща да закрие затвора в Куба, Обама най-сетне трябва да представи плана си как точно смята да го направи.

Гуантанамо не е само



символ на американския провал



за пълна промяна в курса, той е и крещящо нарушение на човешките права, защото там САЩ продължават да държат затворени за неопределено време 104-ма души. Държавният департамент на САЩ редовно критикува другите страни за подобни действия. Фактът, че САЩ не закриват затвора, застрашава не само хората, които са задържани там, но и каузата за защитата на човешките права по света. Какво означават критиките на САЩ по адрес на други страни за нарушаване на човешките права пред 14-годишната практика за безсрочното задържане в отвъдморски затвор на хора, които нямат издадени присъди?

Правозащитни организации така и не получиха разрешение да се срещат насаме с арестантите, за да направят оценка на условията, в които живеят. Ген. Джон Ф.Кели, шеф на щатското Южно командване, който отговаря за базата Гуантанамо, още повече влоши ситуацията, като съвсем ограничи посещенията на журналисти и на представители на други страни, които приемат някои от арестантите. А желанието на други страни да приемат затворниците оттам е ключова за усилията за закриване на Гуантанамо.

Задържането на тези мъже в Гуантанамо може да е в полза на някои членове на Конгреса на САЩ, които 14 г. по-късно не са се отказали от намерението



да провеждат политиката на страха



Затова последните редакции на закона за отбраната съдържат абсурдни ограничения върху трансфера на затворници от Гуантанамо в трети страни и забранява изцяло прехвърлянето в САЩ, дори и за това затворниците да бъда изправени на съд или да излежават присъди. Президентът Обама вижда пораженията, които нанася не само на затворниците, но и на глобалното влияние на САЩ. Той потвърди намерението си да закрие затвора. Сега трябва да покаже, че има куража да изпълни обещанието си.

В негова защита трябва да отбележим, че Белият дом наскоро ускори процедурите по трансфер на затворници, отдавна одобрени за преместване в други страни, и Пентагонът постепенно ускорява изслушванията на тези, които все още не са получили одобрение да напуснат затвора. Но това не е достатъчно. Президентът Обама трябва да представи публично дългоочаквания си детайлен план за закриване на затвора в Гуантанамо - план, който той отдавна отлага, вероятно от страх за реакцията на конгреса. 7 г. след обещанието да закрие Гуантанамо на Обама му остава още само година, за да изпълни обещанието си.