:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,546,651
Активни 95
Страници 10,187
За един ден 1,302,066
ЗАЦИКЛЯНЕ

По следите на изгубената приватизация

Политици и чиновници отказват "да пуснат кокала", защото са наясно, че държавните предприятия означават повече власт
Снимка: БГНЕС
Сградата на ИПК "Родина" и до ден днешен посреща гостите на София в подобен вид.
По традиция в началото на всяка година правителството отваря фабриката за илюзии - обещания за космически ръст на икономиката, стопяване на безработицата, връщане на отпадналите деца обратно в училище, рязко подобряване на здравното обслужване. И за стотици милиони левове от приватизация, които директно да попълнят Сребърния фонд в грижа за бъдещия пенсионер. Така тръгна и 2016 г.

Второто правителство на Бойко Борисов не е изключение, а просто потвърждава правилото, особено когато става въпрос за приватизацията на големи дружества, затънали в дългове и обричащи бюджета на нови и нови разходи.

Агенцията всяка година пише план за работата си. И дежурно не го изпълнява. Например за 2015 г. си беше поставила сама задачата да раздържави активи, срещу които да получи 147 млн. лева приходи. Равносметката за цялата година още не е готова, но за 8-те месеца резултатът е печален - едва 3.136 млн. лева и нито една голяма приватизационна сделка. При това в посочената сума влизат и постъпления от неустойки и глоби за недобросъвестни купувачи. И още нещо впечатляващо - цитираните



приходи са по-малки дори от годишния бюджет на АПСК



- 3.4 млн. лева.

За 2016 г. план за приватизация още няма. А може би и няма смисъл да се прави. Защото управляващите очевидно не смятат за важно държавата да намалява неуместното си присъствие в предприятия от реалната икономика. Това разбиране не можеше да ни изненада, когато на власт бяха леви правителства, които предпочитаха да разсъждават на тема "национализация" и "реиндустриализация". Но е странно, че сегашното правителство, което продължава да се нарича "дясно" и да се самоопределя като "реформаторско", всъщност се държи като горещ почитател на държавния бизнес и напира да прави нови държавни фирми - за събиране на приходите от винетките, за издаване на паспорти, лични карти и шофьорски книжки, за управление на електронното управление (наричат го "системен интегратор") и др.

А приватизацията е много важна по две основни причини. Първо, не е работа на държавата да държи и управлява предприятия. Знаем какъв е резултатът от това - повече корупция, шуробаджанащина, порочни обществени поръчки, пилеене на пари, трупане на загуби. Второ, оттеглянето на държавата от икономиката трябва да носи приходи в полза на бъдещите пенсионери. Законът бе специално променен, за да може парите от продажбата на държавни активи да постъпват не в бюджета, а в Сребърния фонд, който бе създаден да допълва след години ниските ни пенсии. А като няма приватизация, няма и приходи в пенсионния фонд.

Някои твърдят, че



всичко ценно вече е било разпродадено



и затова е трудно да очакваме приватизационни успехи. Ако беше така, тогава защо изобщо издържаме цяла агенция? И защо всяка година държавата вписва в графата "приходи от приватизация" деветцифрени суми?

Факт е, че планът на АПСК за 2015 г. бе почти буквално повторение на амбициозните (и провалени) намерения за 2014 и предходните години. И след всеки провален план чуваме едни и същи обяснения - оправдания за нулевите резултати. Виновни са финансовата криза, слабият инвеститорски интерес, лошата комуникация между държавните институции и т.н., и т.н.

За миналата година дори имаше определени шест приоритетни проекта за приватизация: 1. АДИС - 100%, "Аудио-видео Орфей" - 100%, Българска фондова борса - София АД (50.05%); "БДЖ -Товарни превози"(100%). Международен панаир - Пловдив АД (49.63%), "Овча купел" ЕООД (100%). По нищо не пролича, че са приоритетни. А вероятно ще видим подобен списък и в плана за 2016 г.

Истината за нулевата приватизация се корени другаде -



в липсата на политически кураж и воля



Това е съвсем очевидно в случаи като ВМЗ - Сопот, "БДЖ -Товарни превози", АДИС, Фондовата борса. От години наблюдаваме едно и също танго - държавата прави стъпка напред за приватизация, после страхливо отстъпва две крачки назад. Причините за тангото са различни. За БДЖ например синдикатите бият спирачка, за АДИС боричкането на лобита се оказва бариера, но резултатът е един - блокаж на приватизацията и безсмислено живуркане на неефективни държавни предприятия.

"Товарните превози" на БДЖ например продължават да трупат загуба. През 2014 г. тя бе в размер на 21 млн. лева. За първите шест месеца на 2015 г. отрицателният резултат е 7.3 млн. лв. Как ще завърши годината, ще стане ясно напролет, когато финансовото министерство публикува годишните отчети на държавните фирми.

В един от последните анализи на транспортното министерство се посочва, че без смяна на собственика финансовото здраве на "Товарни превози" ще продължи да се влошава.



Реформите бяха блокирани със стачки



и протести и държавата отстъпи - няма здравословни съкращения и дори се наблюдава възстановяване на звена, които са били закрити заради дублиращи се функции и излишна бюрокрация.

Емблематичен случай е Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС), която държавата ту вади на "тезгяха", ту прибира в списъка "Забранено за приватизация". През годините това се е случвало няколко пъти. В момента АДИС, която е обикновен брокер на имоти (па макар и по-класни), пак е обявена за "свещена крава" и не може да се продава. Тук е моментът да си припомним, че и Пловдивският панаир също дълго време бе в "забранителния списък", а въпреки ветото се оказа частично приватизиран от известния бизнесмен Георги Гергов. Сега държавата има под 50% дял в панаирното дружество, който смята да продава - вече официално. Твърди се, че и Гергов иска да се отърве от своя дял, вероятно защото е разочарован от инвестицията си.

През миналата година Агенцията за приватизация направи пореден опит да продаде научноизследователското предприятие НИТИ - Казанлък. Дали заради слаб маркетинг, или заради надута цена (3.6 млн. лв.), купувач не се появи и процедурата бе отменена в очакване на по-добри дни. Официално като причина за отмяната бяха посочени "новонастъпили обстоятелства и промени в правното и финансовото състояние на дружеството". Това бе четвъртият неуспешен опит за продажба от 2008 г. насам.

Сходна е и съдбата на Българската фондова борса (БФБ). Различни министри от години заявяват, че БФБ ще се приватизира, че има инвестиционен интерес, но нищо не се случва.

В общи линии приватизацията върви основно в коловоза разпродаване на дребни остатъчни участия на държавата във предприятия, които вече си имат частни собственици. Тези сделки се сключват на борсата и на практика те биха могли да се подготвят и без да има Агенция за приватизация.

Всеки път, когато се заговори за безсмисленото съществуване на цяла институция, от АП подчертават, че се занимават и с друга важна работа - следприватизационния контрол. Но истината е, че задачите и правомощията на агенцията в тази сфера са доста ограничени и едва ли оправдават съществуването на голям щатен персонал.



Достатъчни са шепа качествени и неподкупни юристи,



които да могат да завеждат искове и да печелят дела срещу купувачи на държавна собственост, които не си изпълняват задълженията по приватизационния договор.

Има немалко случаи, в които агенцията е безпомощна - заради законови спънки или заради калпаво написани договори. Ето конкретен пример - сградата на ИПК "Родина", превърнала се в монумент на разрухата и прахосаните държавни пари. След дълги и напразни опити да се намерят нов стопанин и нова роля на недостроения комплекс със сините прозорци на бул. "Цариградско шосе" най-накрая се намери кандидат-спасител. Фирма на Ирена Кръстева, майка на депутата бизнесмен Делян Пеевски, купи обекта с терена под условие - или да го укрепи и довърши, или да го разруши, да разчисти и да построи нещо друго. Новият собственик имаше и конкретен срок, за да реши дилемата, но не го спази. Агенцията за приватизация го наказа с еднократна санкция, но от тогава минаха години. А оголеният бетон продължава да стърчи и загрозява един от ключовите булеварди на българската столица. Според отговорната агенция глобата вече е наложена и нищо повече не можело да се направи.

Снимка: Архив "Сега"
В последно време Емил Караниколов не успява да реализира дори 50% от плана на агенцията. Но въпреки това запазва поста си, където бе назначен преди шест година, когато бе на 30 години.
7
3021
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
13 Януари 2016 22:49
Виждате ли тази култова сграда на снимката?
В началото на века работех в Агенцията за приватизация, като обикновено току що завършило университета експертче!
По онова време шева на агенцията беше "най-великия" български банкер Левон Хампарцумян! Прясно прибрал се от Канада.
Един турски бизнесмен направи много добра оферта за тази сграда, за да я превърне в офис център. (По онова време, в далечната 2001-ва в София почти нямаше модерни офис сгради)
Сделката беше пред финализиране, НО Мадридския разбойник спечели изборите и "обяви" мораториум върху приватизацията, докато не набурта свои хора на ключови позиции.
Левончо го хвана шубето и развали сделката.
Та като минавате покрай този паметник на разрухата да знаете на кого го дължим.
13 Януари 2016 22:49
Виждате ли тази култова сграда на снимката?
В началото на века работех в Агенцията за приватизация, като обикновено току що завършило университета експертче!
По онова време шева на агенцията беше "най-великия" български банкер Левон Хампарцумян! Прясно прибрал се от Канада.
Един турски бизнесмен направи много добра оферта за тази сграда, за да я превърне в офис център. (По онова време, в далечната 2001-ва в София почти нямаше модерни офис сгради)
Сделката беше пред финализиране, НО Мадридския разбойник спечели изборите и "обяви" мораториум върху приватизацията, докато не набурта свои хора на ключови позиции.
Левончо го хвана шубето и развали сделката.
Та като минавате покрай този паметник на разрухата да знаете, на кого го дължим.
13 Януари 2016 23:15





" че държавните предприятия означават повече власт"



Щото предаването им в ръцете на някой частник (както обикновено без пари) не означава повече власт (каквато щете) в ръцете на частника ???
14 Януари 2016 10:00
глупаво смесване на несъвместими неща - едно са предприятията от реалната икономика,
такива наистина почти няма за приватизация, съвсем друго е издаването на паспорти и лични документи,
което навсякъде по света е държавна дейност под някаква форма
14 Януари 2016 12:10
E, ама Хампръцкомян приватизира успешно външнотърговска банка, в следствие на което от шеф на Агенция по приватизация стана шеф на Уникредит Булбанк - добре му се наредиха нещата
14 Януари 2016 12:17
ОГО, много интересна история!
14 Януари 2016 15:36
Първо, не е работа на държавата да държи и управлява предприятия. Знаем какъв е резултатът от това - повече корупция, шуробаджанащина, порочни обществени поръчки, пилеене на пари, трупане на загуби.

И кое държавно предприятие има загуба като частната КТБ (по "алчни" оценки - 6.5 млрд. лв., поне с толкова се увеличи държавният дълг заради "спасяването" на частницити)!? Кое държавно предприятие има повече порочни практики в сравнение с "честния частник" Валентин Захариев (Кремиковци с дълг за два 2 млрд. лв. към "пенсиите", ОЦК и "ГОРУБСО - Мадан" без заплати от години)?
А като се приватизираха бензиностанциите, "конкуренцията" създаде най-високата цена на горивата и задълбочи корупционните практики с лобизъм в парламента, КЗК, "картоиграене". По същи път вървят и другите приватизирани предприятия - енерго-разпредилителните дружества, частни ТЕЦ -ове (с късмически скъп "студен резерв" ); "вятърничави предприемачи", де "перките" и "панелите" им работят 25 часа в денонощието; тютюневите фабрики и Булгартабак (с фиктивен износ и преференциален акциз); застрахователните дружества ( при дефлация ще ли били да увеличават "Гражданската отговорност", щото по силата на закона, без конкуренция и свободен пазар, им снася над 50% от приходите); банките (кога им хрумне, вдигат такси, лихви, комисионни, и лобират всички плащания към бюджета да ги таксуват). Не се сещам ни за едно приватизирано предприятие, което да не е увеличило корупционните практики.
Второ, оттеглянето на държавата от икономиката трябва да носи приходи в полза на бъдещите пенсионери.
Как ще стане тая работа с "оттеглянето"!? Държавата ще спре да плаща субсидии на "честните частници"? Или ще таксува за предоставяните "услуги" частниците и всички останали по "пазарни цени" (500 долара на час средна тарифа най-пазарните услугвачи - нюйорските адвокати).
Ей на, в Сомалия, Либия, та дори и Сирия, държавата се е оттеглила от икономиката. "Честните частници" свободно търгуват със сигурност (пиратството в Сомалия), серовини (нефта на ИДИЛ и природен газ на либийские "пролет"-тисти). Има ли икономика, която да работи без държава - без правила, които в крайна сметка държавата налага!?

Грешните изходни постановки водят до сегашния плачевен краен резултат. Приватизацията не е панацея. С глупости се превърна в арсен, който бил смятан за панацея през 19-ти век.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД