(продължение от миналия четвъртък)



Мръсните дни обичайно се определят като "сакралното време, когато природата е замряла и постепенно [започва да] набира нови сили за поредното си възраждане" (вж. напр. Минко Габровски 1989); те завършват с "Ивановденското къпане". В третата, последна част на този текст ще се върнем пак на времето от Сурва - предполагаемия Ден на Слънцето по прабългарския, а може би и по славянския, религиозен календар (Зоя Барболова, Митологично-семантичната структура и произходът на прилагателните сур и сурва в български език, 2012) за да потърсим очакваните успоредици със събитията, съпътстващи Антихристиянското въстание от 866 г.; изглежда в народната памет по един или друг начин се е съхранил поне до средата на ХIХ в. и този смислов пласт в разглежданите народни обичаи.

Покрай общоприетата представа за Мръсните дни ще трябва да предположим обаче, че те са били натоварени, или е бил правен опит да бъдат натоварени, и със спомена за Антихристиянския бунт от 866 г., но от позицията на неговите потушители. Такова едно предположение е напълно в духа в християнската църква и съществуват достатъчно много и достатъчно подобни примери, поне в Европа.

* * *

Възстановяването на последователността на събитията от края на 865 г. и в началото на 866 г. би могло да даде отговор на важни исторически въпроси, чийто отговори не са ни още известни. Ще е добре да започнем от образа на кханасюбиги/княз Борис-Михаил (852-893); той е все пак основен за разбирането на последвалите събития.

Всъщност сега ще е възможно да се спрем само на една малка промяна в досегашните ни представи въз основа на нови извори; цялостно изследването на същинския образ на кханасюбиги/княза, дори накратко, не е наша задача тук. В първата част на този текст една малка промяна в годините на царуване на княз Борис-Михаил (852-893) бе допусната съвсем съзнателно - там тя остана необяснена; иска ми се да вярвам, че това не е останало незабелязано от вдълбочения читател. Налага се обаче отсега насетне така да бележим времето на това управление, поради един важен новооткрит сфрагистичен паметник - печат на Борис-Михаил от 889 г. с надпис "Богородице, помагай на своя раб, станалия инок [Борис-]Михаил, владетел на България".

Несъмнено трябва да признаем като забележително това откритие, защото става ясно, че през 889 г., когато Борис-Михаил се заселил в някоя от плисковските обители, първородният му син Расате-Владимир бил призован в държавното управление само като съвладетел на баща си (Иван Йорданов, Корпус на печатите на средновековна България, 2001). Така нашироко обсъжданият опит за възстановяване на култа към старите езически божества във времето от 889 г. до 993 г. или е бил твърде ограничен, или е бил предполаган, или пък - само замислян; нищо повече.

Трябва да признаем, че досега предполаганото практически от всички Борис-Михаилово "отказване от престола" наистина звучеше не твърде логично на фона на известното ни; то и досега стряскаше изследователите, понеже най-малкото не се повръзваше с цялостния образ на този български владетел, изграден на основата на непредубедения прочит на историческите извори. Владетелят, който през 866 г. се оказва способен на нечувани жестокости за да запази престола, 23 години по-късно да го напусне доброволно?!

Сега вече знаем, че Борис-Михаил никога не се е отказвал от престола, той продължил да бъде "владетел на България"; само поради очевидно напреднала възраст, може би, въздигнал за свой съвладетел първородния си син Расате-Владимир. Това несъмнено ще доведе до значителни промени както в представите ни за предсимеоновото време, но също в редица изкуствено привързани към времето на Расате-Владимир обяснения на археологически паметници.



* * *



Ако се опитаме да разположим по-точно във времето всички исторически събития от покръстването до потушаването на последвалия го антихристиянски бунт, то това несъмнено ще запълни едно голямо бяло петно в историята на Борис-Михаиловото време; това изглежда вече е възможно. Времевата възстановка едва ли е най-важното в събитията около покръстването, но е все пак задача достойна за внимание поради важността на това твърде спорно от днешна гледна точка събитие; вероятно новите изворови данни ще бъдат достатъчни за изпълнението й.

Тук нито му е мястото за подробно разглеждане на различните мнения за времето на покръстването, нито това изобщо е възможно; нека да ни е позволено да подберем направо именно това време, което смятаме за най-обосновано; а читателят е свободен да избира от твърде голям брой най-разни възможности - от 863 г. до 866 г.

След доста на брой и твърде сложни изчисления, които също не могат да бъдат приведени тук, а не е и нужно - те са широко достъпни, ще предложим оная "дълбока нощ" да бъде търсена във времевия отрязък от 1 до 19 септември 865 г. (Васил Златарски 1927; 55-56).

От тази дата насетне е било време на затишие - покръстените остават в затворения свят на вътрешния град в Плиска, оградени с дебелите тухлени стени на двореца и с каменните стени в блоков градеж. Причина за това ни предположение е, че покръстването на владетелското семейство и на най-приближените до него е станало, по някаква причина, малко прибързано - тайното покръстване е било прикрито от чужди погледи в забранения за простосмъртни свят на вътрешния град до края на селскостопанската година; това е нашето предположение.

И наистина, начеването на масовото християнизаране би предизвикало, съвсем очаквано, брожение и последващо общо разстройство на стопанския живот; това новопокръстеният Борис-Михаил със сигурност е знаел предварително. Впрочем, със започването или завършването на селскостопанската година са съобразявани редица политически и военни кампании през цялото Средновековие, та даже и до миналия век; нито една власт, още по-малко през IХ в., би могла да си позволи провалянето на прибирането на реколтата и на останалите финални есенни селскостопански дейности - обратното обрича на глад населението с всички произтичащи от това непредвидими за всяка власт и за всеки владетел последствия.

Несъмнено очакването на края на селскостопанската година е било използвано от новопокръстения български владетел за старателна подготовка на масовото християнизиране; не е трябвало да се чака дълго. Според българската народна традиция, отбелязана най-рано в средата на ХIХ в., краят на трудовата година се отбелязва на 26 октомври (Димитровден по църковния християнски календар) - денят, в който свършва лятото ("Св. Георги лято носи, а св. Димитър - зима"); овчарите се наемат от Гергьовден до Димитровден или от Димитровден до Димитровден. На следващия 27-ми ден от октомври в по-голямата част от българското землище се извършва уреждането на паричните взаимоотношения с овчарите и с това наистина завършва селскостопанската година; за животновъдите поне.

Същинският край на селскостопанската година обаче, включително остатъчните дейности по нивите, изглежда не настъпва преди 8 ноември (Архангеловден по църковния християнски календар); приемаме този ден за край на селскостопанската година поради доказаната вече връзка на почитта към мъртвите и основните селскостопански дейности в българската народна традиция; тя със сигурност е значително по-стара от средата на ХIХ в.

Разполагаме и с друго, доста по-точно и по-старо свидетелство за края на селскостопанската година, но за руските земи; въпреки климатичните разлики едва ли ще трябва да го оставим неизползвано и в нашия случай. Според Законника от 1497 г., т. е. от времето на великия княз Иван Василиевич (1462-1505), селскостопанската година завършва една седмица преди Юриевден (26 ноември), т. е. на 19 ноември - само тогава крепостният селянин може да се разплати и да напусне имението на помешчика; "отпускният" времеви отрязък трае още една седмица след Юриевден, т. е. до 3 декември.

Така, с известна условност поради времевата и пространствена отдалеченост на достъпните ни успоредици, началото на масовото християнизиране в България, което по условие отнасяме след края на селскостопанската година за да не бъде попречено на прибирането на реколтата и на подготовката за началото на следващия селскостопански период, ще трябва да отнесем в десетдневката от 9 до 19 ноември 865 г. Това, разбира се, е важно; времевият отрязък, в който масовото християнизиране в България е в разгара си не може да бъде нито твърде кратък - натрупването на протестен гняв в условията на средновековните съобщителни и транспортни връзки е сравнително дълъг процес в сравнение с наши дни; нито твърде дълъг - за да не "прегори" (ако ни е позволено да използваме съвременната понятийна система на така наречените "цветни революции") същият този заряд.

Времето от около месец и половина - от предполаганото от нас начало на масовото християнизиране в България до началото на Антихристиянския бунт, което вече разположихме по предположение на 1 януари - Деня на Слънцето, който изглежда е бил отбелязван по прабългарския религиозен календар като ден на бог Сур или ден на Слънцето - началото на оживяването на природата, подхожда съвсем точно. Тогава отчаяните от "лошия закон" на господаря Борис-Михаил "единодушно въстанали с голяма свирепост", според отговора на папа Николай І на 17-тия въпрос от запитванията на княз Борис-Михаил.



(следва)



Свързан текст:

http://www.segabg.com/article.php?id=785489

(Краят на Мръсните дни)