За една година Министерството на правосъдието е изработило над 40 проекта за законови и подзаконови нормативни актове. Тази хвалба бе многократно тиражирана дни наред. Тя бе съпровождана и с обясненията как на няколко пъти били отправени упреци, че "за една година Министерството на правосъдието не е внесло нито един законопроект". "Тези упреци са изцяло неоснователни, фактите недвусмислено сочат, че нормотворческата дейност на МП за последната година е



несравнима по своята интензивност



с тази на предходните няколко кабинета за същия период", твърдяха от правосъдното министерство.

Следваха пояснения как сред въпросните подготвени проекти за 40 нормативни акта имало 3 изцяло нови - Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, Закон за европейската заповед за защита и Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за прилагане на мерки за процесуална принуда, различна от мерките, изискващи задържане.

От справката става ясно, че 12 от проектите вече били приети и влезли в сила. Сред тях били Законът за европейската заповед за защита, изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), промени в Закона за административните нарушения и наказания, за увеличаване на размерите на имуществените санкции на юридически лица, които са се облагодетелствали от престъпна дейност, и разширяване на кръга от престъпления, за които се налагат те.

Вече били в сила и внесените от МП промени в Наказателния кодекс (НК), с които се криминализира пътуването с цел подготовка и планиране на терористични актове, както и участието във финансиране, планиране или подготовката на такива актове. Факт били и измененията в НК, с които се разширява обхватът на текстовете, отнасящи се до активния подкуп и търговията с влияние и в случаите, когато облагата е предназначена за трето лице. Приети били и



промени в Закона за търговския регистър и в Търговския закон



Отделно в Народното събрание били и много законопроекти, изготвени от МП. Сред тях - два проекта за промени в ГПК, като единият предвижда сериозни промени в областта на изпълнителното производство. В парламента бил внесен и проект за изменения и допълнения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те целяли намаляване на административната тежест, регулиране на натовареността на съдилищата, повече прозрачност и отчетност в работата на юридическите лица с нестопанска цел.

Но най-мащабните законодателни проекти на МП още били във фазата на общественото обсъждане. Сред тях са измененията в Закона за съдебната власт, промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, НК и НПК. И още, и още...

Факт е, че въпросните справки и цифри бяха извадени още по времето, когато начело на правосъдното министерство бе Христо Иванов. Както и че всъщност всички тези данни бяха пуснати, за да отговорят на "приятелския огън" от Реформаторския блок, открит от Даниел Вълчев от Движение "България за гражданите". Именно последният твърдеше, че МП не било изготвило нито един законопроект.

Но и приемничката на Иванов - Екатерина Захариева, изобщо не пропусна да се включи в хвалбите колко много работа има в МП и колко проекти и законопроекти се готвели. Така например тя обяви, че



приоритет били готвените промени в процесуалните закони,



в Търговския закон, новият Кодекс за административните нарушения и наказания, както и разпоредбите за качеството на експертизата и на вещите лица. Тя припомни, че с промените в конституцията е зададен срок от 3 месеца за приемането на промените в Закона за съдебната власт. По неотложните промени в процесуалните кодекси - Наказателнопроцесуален кодекс, вече се работело, имало голяма готовност за Търговския закон, по Гражданскопроцесуален кодекс почти нищо не е започнато, но предстояло. Отделно от това имало ангажименти с транспонирането, вкарването и втъкаването на европейските директиви, решения и препоръки в законодателството, имало за изпълнение и пилотни решения на Европейския съд по правата на човека. Така че имаме много работа, заключи Захариева.

Хубаво е, че ведомствата имат работа, но със сигурност изобщо не е добра тази тенденция и дори вече традиция, всеки, който дойде на власт да започва да ремонтира, и то основно и много дълбоко важни закони и кодекси. При това тук проблемът не е само в Министерството на правосъдието. Промени постоянно се предлагат и от останалите министерства и ведомства и често правителството - което в крайна сметка има законодателната инициатива - ги поема и запраща към парламента. Изобщо да не говорим за постоянната депутатска законодателна активност. Защото всеки от 240-те депутати има законодателна инициатива. И именно през отделен или отделни депутати често се прокарват изключително важни промени.

В същото време само преди няколко месеца настоящото правителство обяви, че



годишно у нас се правят 800 промени в нормативните актове



За 5 години това означава 4000 изменения, а за 15 години тази цифра набъбва до 12 000. Кой изобщо може да ги проследи, камо ли да ги прочете? А на всичко отгоре всички тези промени са част от действащото законодателство и някой на практика трябва и сигурно ги прилага. Как изобщо става това?

"Динамиката на изменението на нормативните актове в България е наистина голяма (около 800 промени на година на национално ниво). Големият брой промени донякъде се обуславя именно от приемането на грешни решения, което налага един нормативен акт да бъде изменен по няколко пъти в рамката на една година. Това, от своя страна, води до чувството за непредвидимост и непостоянство в провежданото чрез тези актове на политики". Това признание бе записано от кабинета "Борисов" в мотивите към проекта за промени в Закона за нормативните актове (ЗНА). Подобни стряскащи числа означават огромни възможности за корупция, пълен законодателен, а оттам и обществен хаос, непредвидима съдебна система, липса на елементарни стандарти в законодателството и правораздаването.

При това става дума за постоянни законодателни промени и врътки във все важни области - като например здравеопазване, образование, съдебна система, пенсии и осигуровки, данъци, специални служби и МВР, процесуални закони. В тези системи и процедури не може да мине дори половин година без внесени промени, а пък парламентът да ги гласува. При това често става дума за взаимнопротиворечащи си изменения. И друг път сме имали повод да кажем, че



няма стабилна държава без стабилно законодателство



За съжаление българското определено не е от тях. Нашето законодателство непрекъснато се кърпи. То не дава време дори на администрацията и съда да се запознаят с него. Поне отгоре-отгоре. Няма как човек да избяга и от усещането, че всеки в НС прави каквото си иска с нормативните актове. А оттам - и с хората. Изобщо да не говорим за промените в законите, в които чрез преходни разпоредби се изменят още куп закони. Една определено опасна традиция в законотворчеството, докарала нещата до там, че вече всеки нов закон да се чете отзад напред, откъм преходните, допълнителните и заключителните разпоредби към първите му текстове.

Дори няма да коментираме колко от вкарваните в парламента закони са с финансова обосновка и финансова обезпеченост. Не такава камуфлажна, а на практика какво и колко ще струва приемането, прилагането на всеки нормативен акт. Ако трябва разпоредба по разпоредба. Отгоре на всичко в Закона за нормативните актове е записано и сега изрично задължение "след влизане в сила на нормативния акт да се проверяват резултатите от неговото прилагане" и ако въз основа на проверката се окаже, че е необходимо, да се "предложи отменяване, изменение или допълнение на нормативния акт". Някой да е чувал за подобни проверки?

Изобщо да не говорим колко милиона евро се потрошиха, за да бъдат направени няколко промени в основния закон, нов Административнопроцесуален кодекс (АПК), изцяло нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) и закон за МВР, нов Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК), чисто нов закон за съдебната власт (ЗСВ), няколко промени в Наказателния кодекс (НК). Бяха приети закони за Търговския регистър, за медиацията, за частното съдебно изпълнение, за адвокатурата, за отнемане на придобитото от незаконна дейност, за мерките срещу изпиране на пари... Всеки и сам може да изчисли какво се получи като резултат от всичко това. Нещо повече. Човек остава с усещането, че колкото повече закони и промени в тях се правят и приемат, толкова повече зациклят и администрацията, и съдебната система, а и цялата държава.

Или всъщност може би точно това е истинската цел?