|
| Минчо Коралски завършва право в Софийския университет. Бил е социален зам.-министър в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров и социален министър при Жан Виденов. От 2006 г. е директор на Агенцията за хората с увреждания. |
- До края на април ще бъде представена концепцията. Досега медицинската експертиза се произнасяше за работоспособността на хората, при това на деца и възрастни. В цял свят, когато се говори за работоспособност, се гледа дали човек, след като се е инвалидизирал, може да продължи да извършва същата работа. В оценката би трябвало да се казва аз какви противопоказания имам и какво не мога да правя като работа, чисто физиологически. В моя случай - при условие че не мога да си движа краката, аз съм юрист, каква е моята инвалидност? Очевидно е, че ако не ми пречи да си върша работата, както е в моя случай, няма как да има неработоспособност, защото аз работя.
- Преценката вече ще е спрямо това, което човек работи?
- Идеята е самата епикриза, като се допълни с някои атрибути, да е оценката за степента на увреждането.
- Това означава ли да се закрият ТЕЛК-овете?
- Не, но трябва да обсъдим дали освен ТЕЛК-овете, и здравните заведения да не могат да издават такива документи. Дълбоко се съмнявам, че една болница, в която са инвестирани милиони левове, ще рискува да си изгуби акредитацията заради една пенсия от 100 лв., ако епикризата е погрешна. Още повече че тя отива в здравната каса, може да има контрол от нея. Ще се спестят и средства.
ТЕЛК ще остане при определени условия, но целта е човек най-късно до месец да получи оценката, а не да чака години. Тепърва ще уточняваме в кои случаи - вероятно там, където няма болници, ще остане ТЕЛК. Идеята е здравната част да се произнася за вида и степента на увреждането в болниците или в комисиите. Но това чакане и разтакаване по болници, личен лекар, ТЕЛК, нови изследвания да се съкрати максимално. Тук се поставя и въпросът, че хората, които работят в ТЕЛК, не може да продължат да вземат по 600 лв. и да им се забранява да работят другаде.
- БОРКОР говори за корупция в комисиите.
- Самата система позволява това нещо. Даже да си най-честният човек, ТЕЛК може да издаде погрешна оценка, защото там не ти правят всички изследвания. Там се носи една папка с документи и ако в нея вкараш фалшиво изследване, няма как да се хване. ТЕЛК си вършат работата по документи. А в болницата ще се знае кой е издал оценката.
- Няма ли просто корупцията да слезе в болниците?
- Няма как, защото един лекар с практика 1000 човека или една болница много ще се замислят дали за 100-200 лв. да си загубят практиката.
- А болниците как гледат на тази идея?
- Те според мен още не знаят за нея. Но всичко е въпрос на методика. Това е в интерес на всички - на системата и на хората. Освен това ще отпадне и това да се дават срокове на решенията при дефинитивни състояния - безсмислено е да се карат хора с отрязан крак например да се явяват на три години пред ТЕЛК. Идеята е при определени такива състояния, при които е ясно, че няма как хората да се подобрят, да не се карат да се явяват отново на преглед.
- Към НОИ обаче ще има втора социална комисия. Тя какво ще прави?
- С тази експертиза човек тръгва към социалната система. В момента ТЕЛК-овото решение отключва всички тези системи. Пише, че имаш 90% нетрудоспособност и в НОИ ти отпускат пенсия, в социалното подпомагане - дават ти всичко. В цял свят има такава комисия - тя трябва да се произнесе дали когато на Коралски не му работят краката, това му пречи да работи като юрист. Проблемите съществуват и те са свързани с транспорта, комуникациите и архитектурната среда, нуждата от рехабилитация и т.н., но не и с работата ми като юрист. И тази комисия към НОИ ще прави това - ще преценява дали мога да работя професията си.
- И като можете, ще получавате ли пенсия?
- Очевидно като мога да работя, няма да ме пенсионират. В цял свят пенсиите за инвалидност се дават за загубено трудово възнаграждение. Ако в резултат на увреждането мога да продължа да работя същата работа, нямам нужда от пенсия. Тя не се дава като награда за това, че си инвалидизиран, а за това, че не можеше да работиш тази работа. Или трябва да се преквалифицираш. Никъде в Европа няма такова нещо - да работиш същата работа като преди инвалидизирането и да получаваш пенсия. Има модели, в които се плаща част от пенсия, която да компенсира загубеното възнаграждение.
- Обсъждате ли предложението на БОРКОР да се получава 50% от инвалидната пенсия, ако човекът работи?
- Ще се реши каква ще е частта, но ние очевидно не сме за това да се спре инвалидната пенсия. Трябва да се съобрази с това дали човек е загубил трудовото си възнаграждение, или не е. Целта на тази реформа не е да има редукция на пенсията. Законът няма действие назад. Това ще е за в бъдеще. Според Вас кое е по-добре за един човек - да остане с инвалидната си пенсия от 130 лв. или да работи?
- Как ще се стимулират работодателите да наемат хора? Има проблем с това заради допълнителните разходи за работното място, което трябва да се пригоди, и заради защитите в Кодекса на труда?
- Не е проблем пригаждането на работното място, защото в агенцията по програмата за оборудване на работните места за хора с увреждания за 2015 г. са кандидатствали всичко на всичко 22 работодатели. И на практика не успяхме да изхарчим парите - половината от средствата останаха, по простата причина че няма работодатели, които да кандидатстват. Но ние не можем да искаме работодателят да изпълнява функциите на социална служба - вземи инвалид, който нищо не може да прави, и му плащай заплата. И затова, когато ние даваме на работодателя човек с увреждане, образно казано през системата по заетостта, трябва да му даваме човек, който е работоспособен. Но вторачването в социалното министерство е погрешно - преквалификацията трябва да се прави от образователното министерство, достъпната среда е отговорност изцяло на общините - има изисквания, но никой не ги спазва. Построихме още една България с нови сгради, но вероятно 80% от тях са недостъпни в нарушение на наредбата. От което страдат всички - не само инвалидите, а и майките с децата, възрастните.
- Колко хора с увреждания работят?
- Около 10-15% от хората в трудоспособна възраст имат работа. Малко е, защото ние ги дамгосваме с оценката "нетрудоспособен". Нещо изключително важно, което предложих в двете работни групи, е класификаторът на Световната здравна организация за функционалните възможности на хората с увреждания. Този международен стандарт, който всички напреднали страни вече използват, връзва здравното състояние на човека - увреждането му - с околната среда, в която живее, и с работата му. В модерните системи се правят две оценки - как моето увреждане се отнася към заобикалящата ме среда - града, жилището и т.н. Когато обаче работя - в каква степен мога да си изпълнявам работата. Връщам се на работа - няма пенсия. Намира ми се друга работа, там съм с по-малка заплата - получавам пенсия. Не работя или не искам - получавам пълната пенсия. Няма да има задължаване на хората да работят - никъде няма такова нещо.
Идеята е всичко това, което се прави сега, да има временен характер, докато се въведе стандартът на СЗО. В Румъния тече подобен процес - оптимизират си системата, но същевременно с европейски средства се финансира и подготовката на методика, обучения на медици и т.н.
- Колко време ще отнеме?
- Ако започнем от утре, между 3 и 5 г. Няма начин за революционен модел, но това не означава, че пет години не трябва да правим нищо - да поддържаме сегашната система, която е безумна и би могла да се хуманизира по-ефективно да заработи. Това, което се мъчим да направим сега, е да се доближим максимално като философия до стандарта - между здравния статус и заобикалящата среда трябва да има връзка.
- Какво да очакват хората през 2017 г.?
- Опашките пред ТЕЛК ще изчезнат, по-добра система на трудоустрояване, по-справедлива система за оценка на работоспособността. Това са глупости за спирането на пенсиите.
- Но решенията за ТЕЛК ще изтекат и тогава работещите хора ще останат без пенсия.
- Ами за какво да се дава тази пенсия, ако хората получават същата заплата? Защо всички инвалиди имат право на винетка? Това е едно сиромахомилство. Дайте я на тези, които не могат да се движат с друг транспорт освен адаптираната кола. Няма логика - на този с диабет не му се дава бял бастун. Интеграционните добавки също трябва да са за преодоляване на бариерите, а не като извинение, че понеже нищо не правим, даваме по някакви 8-9 лева или винетка. Дадат на бабата, а я вземе внукът.
.
, уви!
е също неадекватно, защото акцентът на му не е върху трудоустрояване (всъщност, само се споменава мимоходом), а изрично за упражняване на същата професия, която инвалидът е имал преди инвалидизирането. 