С писане на книги в България не се забогатява. Това може да потвърди всеки, който е виждал името си върху книжна корица. Пазарът е малък, тиражите също и затова е трудно дори на утвърдени и популярни имена да спечелят нещо от литературния си труд. Още по-зле е работата с хората, които сами си плащат издаването на книгите. Там единствената полза е, че можеш да подариш творбата си на приятел с автограф и да се похвалиш, че си издал книга. Въпреки това обаче желанието за издаване не секва. А заедно с него процъфтява и плагиатството. Въпреки че няма много смисъл да крадеш, за да представиш нещо за свое, тъй като можеш да си докараш само главоболия и никакви приходи, практиката е честа.

Именно специфичната форма на самоиздаване или "самиздат" е доста популярна за хора, които не могат да намерят издателство, готово да застане зад гърба им и да ги финансира. Схемата е проста - авторът си плаща за оформянето и издаването на определен брой книжки, и толкова. И понеже издателството в случая няма почти нищо общо с автора, освен че изпълнява услуга, за която му се плаща,



не е задължено нито да гледа, нито да оценява написаното



Така обаче могат да се получат доста конфузни ситуации и да се стигне даже до разследване, съд и присъда.

Точно това се случи преди почти пет години, когато 23-годишната тогава Мария Димитрова от Сливен издаде стихосбирката си "Нежна стихия". Още преди официалното й представяне поети от Бургас разпознаха в книжката собствените си стихове. И не само... Вътре имаше творби на Блага Димитрова, Давид Овадия и Дамян Дамянов. Младата "поетеса" така и не успя да представи книгата си. И вместо признание за стихополетство получи призовка, тъй като прокуратурата реши да се самосезира и да започне разследване. Това не е обичайна практика. В България авторското право се нарушава доста често, но в повечето случаи потърпевшите си търсят правата чрез граждански дела. А най-често подобни спорове се уреждат извън съда. Нарушителят плаща на ощетения и всички си продължават по пътя. Доколкото има разследвания за нарушени авторски права, те са от съвсем друг тип. В огромната част от случаите става дума за търговци, които са продавали ментета на скъпи марки спортни стоки, чанти, парфюми и т.н. Подобни дела има не едно и две. Често пъти обвиняемите се признават за виновни и получават минимална или условна присъда с някакъв изпитателен срок.

Дали заради големия шум, който вдигнаха бургаските поети, или по друга причина обаче прокуратурата се захвана със случая на Димитрова.



И то не на шега



Срещу младата жена бе внесен обвинителен акт. По традиция на съдебната система й отне няколко години, за да реши относително прост случай, но днес вече точката е сложена. През миналия април Димитрова се призна за виновна и получи условна присъда от 8 месеца затвор, 300 лв. глоба и три години изпитателен срок.

В книгата на Димитрова има 24 откраднати стихотворения, става ясно от съдебното решение. Освен това държавата иззема 46 броя от книгата й. Един се запазва като веществено доказателство, другите са унищожени. Книжката е издадена от издателство "Божич" в Бургас. В няколко свои медийни изяви Димитрова твърди, че е платила около 1000 лв., но е получила едва половината бройки, тъй като междувременно избухнал скандалът и издателството задържало останалите. Впоследствие те са предадени на съда. Освен книгите по делото има и четири тетрадки, всичките формат А5 с различни надписи по кориците - "стихотворения", "читателски дневник" и др. Върху някоя от тези тетрадки се гради защитната теза на Димитрова. Момичето твърди, че някога разменила тетрадки със стихотворения със своя приятелка, която живеела в чужбина. Приятелката й казала, че може да включи и нейните стихотворения в своята бъдеща книга и така станала белята. Тази объркана версия обаче се лансира само пред обществото. В съда Димитрова няма защитна теза и се признава за виновна. Момичето, което работи като готвачка, е осъдено да плати и съдебните разноски в размер на 630 лв.

Така историята с Димитрова приключва. Засега, тъй като не е ясно дали тя отново няма да изненада с литературни опити. Проблемът с кражбите на чужди произведения, разбира се, остава. Може да се срещне често, а истината е, че не е и чак толкова лесно да се улови. Няма човек, който да е прочел абсолютно всичко, и ако произведението не е чак толкова популярно, е трудно да се открие преписването.



Понякога е и въпрос на късмет



Участник в жури на литературен конкурс разказа, че един от участниците се опитал да спечели с превод на известна песен на Юрая Хийп. Четящият усетил само защото наскоро чел текста на парчето. А колко такива случаи са минали незабелязано, никой не може да каже.

Само през 2011 г. българската действителност предложи два такива. Единият на Димитрова, който бе широко отразен в медиите. Другият също получи немалко внимание. Счетоводителка на читалище в Пловдив издаде книга със заглавие "Пътуване към себе си", също като първия роман на Блага Димитрова, в която бдителни откриха стихотворение на Недялко Йорданов. Оказа се, че там има и още чужди творби. 62-годишната дама бързо се разкая, макар че преди това организира представянето на книгата си в читалището, където работеше. И в този случай прокуратурата се самосезира и започна проверка. До дело обаче така и не се стигна. А "поетесата" се извини на Недялко Йорданов във "Фейсбук". Той пък й отговори, че щом е почувствала стихотворението като свое, това не е грях.

Извън тези два случая вероятно има още много. Сигурно всеки, изхранващ се с писане, може да се сети за няколко. Има дори автори, които твърдят, че са се сблъсквали с хора, рецитиращи техни стихове и представящи се за самите тях, без да знаят кой стои отсреща. Приликата между тези две плагиатства е, че авторите им очевидно не са го направили за пари, защото, както стана ясно, у нас от това не се печели. Финансова изгода би могло да има, но при други условия и други продукти. Много често явление е например, когато стока или услуга стане популярна и носи милиони печалба, да се появяват поне двама-трима, които да претендират, че са автори на идеята, и да искат пари. Такива проблеми имаше създателят на "Фейсбук" Марк Зукърбърг. В повечето случаи тези спорове се уреждат със споразумения и сериозни суми. У нас обаче ситуацията е различна. Кражбата на поезия води до присъда.