-----------

Дори да спечели ключовите първи предварителни избори, шансовете на Барни Сандърс да е номинацията на Демократическата партия все още са малки заради спецификите на американската избирателна система. Барни стартира кампанията с -20% заради т. нар. суперделегати - активистите на демократите, които отиват на националната конвенция по право. От общо 713 суперделегати в момента Барни има подкрепата само на 11 души, а Хилари Клинтън - на 338. 363 не са изявили позиция. Очакванията са Хилари да има поне 450 суперделегати, което прави 20% от необходимите й гласове.

Общият брой на делегатите, избрани и по право, на 47-ата национална конвенция на демократите, която ще се проведе в края на юли, ще е 4483, което означава, че кандидат за президент е този, които има повече от 2242 гласа.

----------



74-годишният Бърнард /Бърни/ Сандърс е най-независимият човек в Америка. Първо, през 1981 г. става независим кмет на Бърлингтън - най-големия град в малкия северозападен щат Върмонт, побеждавайки дългогодишния кмет от Демократическата партия. После е бил преизбиран за още 3 двегодишни мандата. След това става независим конгресмен от Върмонт в долната камара на Конгреса, където бива преизбиран в продължение на 16 години. През 2006 г. е избран за сенатор от Върмонт и преизбран през 2012 г. с голяма преднина - 71% от гласовете.

Тъй като е наясно, че независим президент в САЩ трудно може да има, Сандърс потърси номинацията на Демократическата партия. Днес Сандърс е водещата кандидатура на демократите, вероятният победител в първите предварителни избори - в Айова и Ню Хемпшир.

Всъщност той е демократичен социалист. Сам се определя като привърженик на скандинавската социалдемокрация. Роден в Бруклин, учил в Чикаго, в студентските си години Сандърс, по произход полски евреин, се появява в лигата на младите социалисти. Борец за расово равенство, през 1963 г. той участва в автобусния поход към Вашингтон, където Мартин Лутър Кинг държи своята знаменита реч "Имам една мечта". Живее известно време в израелски кибуц, но се връща във Върмонт и влиза в малката партия Liberty Union, която по това време - 1971 г., се бори срещу Виетнамската война.

Когато през 1988 г. се жени за Джейн О'Мира Дрискол, прекарват медения си месец в... Ярослав, Съветския съюз.

Неговите позиции намират топъл прием във всички



прогресивни граждански движения



в САЩ, включително и в "Окупирай Уолстрийт".

Битката му за президентския пост получава и материален еквивалент - в първите 24 часа след стартирането на кампанията си Сандърс събра над $1.5 милиона, а до днес сумата нарасна на над $8 милиона, събрана от над 200 хиляди обикновени американци. Тези суми са незначителни на фона на 1.5 млрд. долара, изхарчени от Мит Ромни през 2012 г. Липсата на гигантски пари в кампанията, която се очертава да бъде най-скъпата в историята на САЩ, се обяснява лесно - просто той отказва пари от милионери.

Обществената подкрепа за Сандърс пък се обяснява с прямия му и последователен стил. Той успя да убеди американците, че се бори за кауза, а не за себе си. Не е замесен в политически скандал - единственото, за което Хилари Клинтън се сети да го критикува по време на предизборните дебати, е, че Бърни Сандърс е гласувал за съдебен имунитет за оръжейните производители през 2005 г. "Той гласува за (...) оръжейното лоби многократно", припомни Хилари.

Това обаче едва ли е тежък "компромат" срещу един типичен идеолог на бунта. Едва ли е точният компромат срещу човек, който обещава нищо повече и нищо по-малко от политическа революция.

Сандърс е харесван от младите и непримиримите - и тук се крие тайната на успеха му. Зад него са онези неработещи, обезверени млади хора, 80% от които по принцип не гласуват на избори. Сандърс успява да събере на митинг 30 000 души, които трепетно попиват речите му, дълги с часове. Зад гърба му бързо израсна огромна мрежа от доброволци и независими grassroot активисти. На практика Сандърс успя да създаде масово гражданско движение.



Какви са позициите на Сандърс



Бърни Сандърс е етатист. Той иска силна държава, която да наложи по-високи данъци, разбира се - по-голямо ще е увеличението за по-богатите. Мечтае за силно влияние на държавата в сферата на образованието. За американското здравеопазване е категоричен - "Защо харчим три пъти повече от британците, които имат универсално покритие", пита той и подчертава красноречивия факт - 35 милиона американци продължават да нямат здравна застраховка.

Бори се срещу все по-голямото социално неравенство в Америка - той смята, че днес пропастта между бедните и богатите американци е по-голяма от тази през Великата депресия. "Това е не само лоша икономика, това е неморално", казва Барни. Той твърди, че е изчезнал гръбнакът на Америка - средната класа. Че за да вържат двата края, много хора са принудени да работят на 2-3 места, а 45 милиона американци са под линията на бедността. При реална безработица от 11% и младежка безработица от 20% Америка затъва. Той нарича сегашната федерална минимална заплата от $7.25 на час "заплата на глада" и иска тя да е поне 15 долара.

Барни се бори активно срещу закона "Обединени граждани" (Citizens United), който позволява неограничено финансиране на политическите партии от богатите американци. Този закон, казва той, "прави американската политическа система напълно корумпирана". "За класата на милиардерите не бе достатъчно да притежава повечето от нашата икономика. Сега тя може също да притежава и американското правителство. И точно това те се опитват да направят - казва Сандърс и добавя: - Само братята Кох - едно семейство - ще изхарчат повече пари в тези избори, отколкото цялата Републиканска или Демократическа партия.



Това не е демокрация. Това е олигархия"



Сандърс има схематично решение на американските проблеми. Неговият план е "Работни места, работни места, работни места". Както Бойко Борисов иска да строи магистрали, така и Барни Сандърс иска да започне президентския си мандат с подмяна на инфраструктурата - иска да инвестира $1 трилион в рамките на 5 години за модернизирането на реалната инфраструктура.

Сандърс е Тръмп с обратен знак. Но и двамата имат много общи допирни точки. Те бяха заклеймени като аустайдери, но поведоха класациите в Демократическата и в Републиканската партия. Другото общо е, че те чупят табута - разрушават правилата. Всеки по свой начин. Тръмп - расистки и сексистки, Сандърс - революционно и упорито. Общото е, че олицетворяват желанието на Америка да разчупи стереотипите, да смени елитите, да накаже Вашингтон.