Кой каза, че електронното управление е далечен мираж за българската действителност? Ама че черногледство! Пред очите ни стават промени, а ние само злословим и се правим, че не ги забелязваме. Ако случайно си на ски на Витоша като заместник-министъра на енергетиката Антон Павлов, те засичат и те уволняват по електронните медии. За радост на народа през юли миналата година Бойко Борисов уволни четирима полицаи, превишили правата си, защото са заснети в телевизионен репортаж. Навремето по телевизията назначи шефа на БОРКОР. Така бе поискана оставката и на ген. Стоян Тонев, а шефката на ОИК-София я поканиха да си ходи по същата технология, но след като им нагласи протоколите.



Практиката доби вид на колективно творчество,



когато ГЕРБ и реформаторите, без да съобразяват разделението на властите, поискаха оставката на Висшия съдебен съвет на нарочна пресконференция, което приличаше повече на вопъл към небето. За сметка на това проста работа като еднодневната електронна винетка се оказа невъзможна за правителството, а ресорният министър Лиляна Павлова гордо заяви, че никой не задължавал хората да си купуват винетки - разбирай: да пътуват. Сега, като се замисля, то не е задължително и да се храним. Държавата не ни принуждава.

А бяха години, когато съвсем аналогово премиерът назначаваше хора, срещнати по разклоните на магистралите, за министри на здравеопазването. В наши дни така скоропостижно бе поискана чрез прессъобщение до медиите оставката на образователния министър Тодор Танев. Странно общуване за хора, които твърдят, че работят в един кабинет. Професорът няколко дни кръжеше из медиите, неразбиращ защо не е имал поне джентълменска среща с началника си. Накрая се добра до него и стана съветник, гордо заставайки до авторитета на Яне Янев.

Но ако сме честни,



Борисов отдавна приема нещата така



Когато беше главен секретар на МВР, не излизаше от кабинета си, ако пред прага нямаше телевизионни камери. Цялата дейност на кожената тужурка се развиваше пред очите на публиката и така електронните медии изнесоха този политически субект до върховете на държавата. Още като кмет на София бе завидял на Сергей Станишев, че му било "лесно" като премиер, а той се мъчел сам в големия град. Улеснението идвало, защото министрите били като "бутоните на телефон" - натискаш и ги викаш да свършат дадена работа. Ето откога е закърмен с електронното управление нашият вожд и учител, нашият падишах. Случката "Ало, Ваньо" и записът с Николай Кокинов са просто грешки на електрониката, които набързо бяха обявени за манипулирани.

Сега някои се чудят, че пускал SMS-и на Висшия съдебен съвет, за да демонстрира вътрешната си информираност, а не бива. Той обича да е информиран. Въпреки че "любезно" събиращият информация Цветан Цветанов бе оправдан, добре помним, че именно Борисов твърдеше, че най-нормалното нещо е да подслушваш министрите си. А те, милите, като чуха, един през друг угодничеха пред медиите, че нямат какво да крият. Както се казваше някога - партията проверява, а не доверява. Да живее електронното управление, електронното следене и електронното уволнение!

Само не разбрахме как при тази галопираща модернизация в комуникацията не прозряха, че одумваните промени в средното образование са подготвени от ГЕРБ още преди 3 (три) години. А тези, които ги подготвиха, днес са в парламента и ще приемат оставката на проф. Танев. Извратено, нали? В общата патриотична шумотевица



няма кой да обърне внимание на това



Забележете, от ГЕРБ пак са невинни и нямат нищо общо с актуалния скандал. Никой не посмя дори да попита премиера защо още преди два месеца не е отстранил лично началника на политическия кабинет на проф. Тодор Танев, след като той е един от тримата, на които ДАНС задължително докладва?

Преди няколко дни дъщеря ми написа във "Фейсбук" нещо, което цитирам по памет "Всички се борят да докажат, че сме били под робство, а никой не се бори да докаже, че сме демокрация". Доплака ми се. Но не от родителско умиление, а от яд, че е права. Телефонното правораздаване, медийното назначаване и уволняване замества подобието на демокрация с падишахска република. А това, като гледам, се харесва и на домораслите ни патриоти. Те винаги са склонни да търсят проблемите на нацията в мрачни, анонимни, зли фондации, които искат "да ни направят безродници", а се отказват да се възправят срещу тези, които смачкаха народа и превърнаха управлението във ФЕЙСБОЙКО. Сипят ли ни две ракии, винаги сме готови да защитим миналото си, но за настоящето трябва да се напием до смърт, за да забравим срама...